Решение № 3914 от 17.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5159/2022
- Вид
- Решение № 3914
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 17.07.2023
- Състав
- Здравка Иванова, Калина Венциславова Станчева, Наталия Петрова Лаловска
Цитирани разпоредби
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 - 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3914 гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Калина В. Станчева при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100505159 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба подадена от ответника ЕТ „Б. - ДД - З.П.“, представляван от З. Т.П., чрез представителя му, за отмяна на неприсъствено решение № 113324/13.05.2019 г. на СРС, 44 с - в, по гр. д. № 23554/2015 г.
В молбата за отмяна се поддържа, че е нарушена процедурата по смисъла на чл.
240, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че ЕТ „Б. - ДД -З.П.“ е конституиран по делото след заличаване на всички предходни ответници, без да му се връчи редовно препис от исковата молба и да бъде призован за открито съдебно заседание. Съдът е направил изменение на доклада, съобразно уточнителна молба на ищеца от 27.11.2018 г., от която също не е връчен препис на ответника. Счита, че е допуснато нарушение на процедурата по чл. 50, ал. 2 ГПК, приложима само в случаите, когато търговеца е напуснал адреса, вписан в ТР, без да впише новия си адрес. Поддържа, че адресът на търговеца е този вписан в ТР и към момента на разглеждане на делото не е имало промяна в този адрес. Счита, че за да се приеме, че търговецът е напуснал адреса, без да впише новия си адрес, трябва да е отбелязано в съобщението от кого са взети сведенията, с вписване на имена, адреси и длъжности на лицата. Счита, че отразяването, че на адреса няма представители на търговеца, без да са събрани посочените данни, опорочава процедурата по връчване. Изводите на СРС за прилагане на съдебните книжа по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК са направени в нарушение на процесуалния закон. Позовава се на практика, според която длъжностното лице следва да е посетило адреса поне три пъти, по различно време в рамките на месец, което да се удостовери с подписа му, като счита, че в случая това изискване не е изпълнено.
Незаконосъобразно и постановено по делото да се извърши и залепване на 1 уведомление по чл. 47 ГПК, вр. с чл. 50, ал. 4 ГПК. Поддържа, че залепване може да се извърши само ако търговеца се намира на адреса и не са открити служители или канцелария, които да приемат призовката. Моли, на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК неприсъственото решение да бъде отменено и делото да се върне не СРС за продължаване на процесуалните действия. Претендира разноски.
По молбата за отмяна е постъпило становище от ищеца М. П. Т., чрез представителя й, в което се излагат съображения, че не е ясно кога е уведомен ответника за решението и дали е спазен едномесечния срок за подаване на молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК, а от там, дали последната е допустима за разглеждане. Сочи, че СРС не е допуснал нарушения на правилата за призоваване на ответника. Той е призован на посочения в ТР адрес, който задължително следва да е актуален и не е променян.
Счита, че на адреса се намира многоетажна къща, с висока ограда и метална врата с дистанционно управление. Поддържа, че съобщението е редовно връчено, чрез залепване на уведомление на адреса и съдът законосъобразно е приложил нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК. Моли да бъде оставена без уважение молбата за отмяна на атакуваното решение. Възразява срещу искането за присъждане на разноски за това производство по отмяна.
Софийски градски съд като взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното :
Въззивният съд констатира, че СРС е изпратил призовката на ответника ЕТ „Б. ДД - З.П.“, с преписа от исковата молба и доказателствата, уточнителната молба на ищцата от 27.11.2018 г., както и разпореждането на съда от 19.12.2018 г., на адрес : гр.
София, ул. „*******, който е вписания в Търговския регистър адрес на управление на ЕТ.
Призовката се е върнала в цялост, с отбелязване от 08.02.2019 г. от длъжностното лице, че след три посещения на адреса - на 08.01.2019 г., 19.01.2019 г.
(събота) и 08.02.2019 г. на адреса няма открит офис, фирмена табела или служители, на които да се връчат книжата, като има данни, че имотът е къща без достъп.
След нова призовка, изпратена на същия адрес, в която е отбелязано посещение на 08.03, 24.03. (неделя) и 12.04.2019 г., е отбелязано отново, че не е открито лице или представител на ЕТ, на които да се връчат книжата, поради което е залепено уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на 12.04.2019 г., на оградата до входната врата на имота.
До ответника е изпратена и призовка с датата на съдебното заседание, което ще се проведе на 09.05.2019 г. като на нея е отбелязано, че е залепено уведомление по чл.
47 ГПК, вр. с чл. 50, ал. 4 ГПК.
Действително, по делото е налице и уведомление от 30.03.2019 г., в което е вписано, че лицето З.П. не живее на адреса, а на място има нова къща, няма офиси или табели на такава фирма, върху което съдът е вписал, че го прилага по делото по чл. 50, ал. 2 ГПК.
За първото редовно съдебно заседание 09.05.2019 г., съдът е приел че доколкото ответникът не е подал отговор на исковата молба, не се явил в съдебно заседание и не е поискал делото да се разгледа в негово отсъствие, са налице предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 ГПК.
При така изложените обстоятелства съдът намира следното от правна страна:
2
Молбата за отмяна по чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в предвидения в закона срок, доколкото съобщението за връчване на неприсъственото решение е получено на адреса на регистрация на ответника в ТР гр. София, ул. „******* на 31.05.2019 г., лично от З.П..
Молбата по чл. 240, ал. 1 ГПК е подадена на 03.06.2019 г. и е допустима за разглеждане.
Производството е по реда на чл. 240 ГПК – на отмяната, като не се оспорва по същество постановеното от СРС решение, а се иска отмяната му поради неправилно прилагане на процесуални правила и от там - незаконосъобразно постановяване на решение по чл. 240 ГПК.
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, когато ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или на оттегли иска. СРС е приел, че са налице предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.
Понеже в чл. 240 ал. 1 ГПК не са уредени изрични правила, за производството по отмяна следва да намерят приложение по аналогия правилата на отмяната на влезлите в сила решения пред ВКС чл. 303 и сл. от ГПК.
Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 ГПК е лишаването на страната от възможност да участва в делото. Основанията, на които страната е лишена да участва са изброени в т. 1, 2 е 3 от чл. 240, ал. 1 ГПК, а именно по т. 1. ненадлежно връчване на препис от исковата молба или призовките за съдебно заседание ; по т. 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или за призовките за съдебно заседание заради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност за се яви лично или чрез повереник заради особени непредвидени обстоятелства, който не е могла да преодолее.
В молбата за отмяна молителят се позовава на ненадлежно връчване на препис от исковата молба и призовката за съдебно заседание.
Процесуалният ред за връчването на съдебни книжа на търговци и юридически лица е посочен в чл. 50, ал. 1 - 4 ГПК. Съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК, който е приложен в случая, връчването чрез залепване се прилага по отношение на търговци и юридически лица, при спазване на специалните правила, уредени в тази норма. Уведомяването чрез залепване на съобщение се извършва ако търговецът се намира на адреса на своето управление, на който е изпратена призовката или съобщението, доколкото само в тази хипотеза би могло да се очаква, че съществува „канцелария“ със „служители“, които да получат съобщението и съответно при невъзможност да бъде намерен достъп до канцеларията или при несъгласие на служителите да приемат призовката - би имало смисъл от залепване на уведомление. В хипотезата, при която търговецът изобщо не се намира на адреса на управление и няма канцелария на фирмата на този адрес, би била приложима нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК. (в този смисъл решение № 126 от 10.11.2015 г. по т. д. № 1825/2014 г., т. к., ІІ ТО на ВКС).
В настоящия случай няма спор и видно от отразеното в разписката, посетеният от длъжностното лице по призоваването адрес, е този на управление на ЕТ „Б. - ДД З.П.“, представляван от З. Т.П.. Молителят - ответник не твърди да е променил адреса и седалището си, а и от служебна справка в ТР се установява, че и към настоящият момент адреса в гр. София, на ул. „*******, е адрес на управление и седалище на търговеца.
3
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че процедурата по връчване по чл. 50, ал. 4 ГПК е спазена. Длъжностното лице е посетило в рамките на повече от един месец три пъти адреса, включително в неприсъствен ден събота, 19.01.2019 г. и неприсъствен ден неделя – 24.03.2019 г, като не е намерило лице, служител в канцелария или офис, на което да връчи книжата. В производството не е оборена обвързваща съда доказателствена сила на разписката, като официален документ, относно удостоверените в нея факти. Ирелевантни за законосъобразното изпълнение на процедурата по връчване е обстоятелството, дали призовкарят е събрал информация за търговеца, тъй като подобни действия законът не изисква в хипотеза като настоящата, при която не е намерено лице за връчване.
Гаранция за уведомяването на отсъстващ адресат, в хипотезата на чл. 50, ал. 4 ГПК, е изпълнението на процедурата по чл. 47, ал. 1 ГПК, която в случая е спазена, което създава още по - голяма сигурност, че търсеното дружество е надлежно уведомено.
Съдът приема, че връчването чрез залепване не е опорочено от факта, че по делото е върнато и уведомление от 30.03.2019 г., в което е вписано, че лицето З.П. не живее на адреса, а на място има нова къща, в което съдът е вписал да се приложи по чл.
50, ал. 2 ГПК, доколкото в това уведомления също е отбелязано, че няма офиси или табели на фирма.
На следващо място, съдебната практика на ВКС (решение № 169/31.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 670/2016 г., I ТО ВКС, решение № 803/13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1236/2010 г., III ГО на ВКС и др.), е непротиворечива по въпроса, че при констатирани обстоятелства по чл. 50, ал. 4 ГПК и поставено веднъж уведомление със съдържанието за налични книжа на разположение на страната, бездействието при получаването им от канцеларията на съда не обуславя задължение съобщенията и за последващи процесуални действия в хода на делото, невръчени на адреса по същите причини, да се обявяват на страната идентично - с нови уведомления по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.
Уведомлението по чл. 50, ал. 4, изр.1 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК има съдържание единствено на известие до страната за налични в канцеларията на съда книжа за същата, по конкретно дело. Ако в който и да е последващ момент до знанието на страната достигне съдържанието на първото (и единствено) уведомление, то би изпълнило предназначението си, да й предостави възможност, упражнявайки добросъвестно процесуалните си права, да получи всички налични към този момент, предназначени за нея, съдебни книжа и съобщения. (в този смисъл - определение № 407 от 25.09.2019 г. по ч. т. д. № 1985/2019 г., т. к., І ТО на ВКС).
Индиция за спазване на процедурата по връчване чрез лепене на съобщението на адреса на управление в ТР по чл. 47, ал. 1 ГПК е и факта, че съобщението за решението също е връчено на този адрес, лично на представителя на търговеца.
С оглед данните по делото настоящият съд намира, че СРС законосъобразно е приложил процедурата по чл. 50, ал. 4 ГПК и е приел за редовно връчена исковата молба и книжата по делото. Както се посочи по - горе, според изричната разпоредба на чл. 50, ал. 4, изр. 2 ГПК, при първо редовно връчване на съдебни книжа на техния адресат чрез залепване на уведомление по чл. 50, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК, повторно уведомление на страната не се залепва. По нататъшното упражняване на правата й в производството зависи от добросъвестността и активността на тази страна.