Решение № 2372 от 24.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2372 гр. Бургас, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20232120103822 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от И. К. Н. искова молба, с която се моли да бъде осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за претърпяните от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление от общ характер, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяните от него неимуществени вреди в резултат на същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното производство - 29.06.2018 г. (съгласно направеното уточнение в първото открито съдебно заседание) до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото. Твърди се, че на 30.04.2018 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР – Б***, вх. № 476/2018 г. и пор. № 132/2018 г. по описа на БРП, в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, т. „а“ и т. „б“ от НК. Непосредствено след привличането му като обвиняем ищецът е бил разпитан, както и е бил задържан до 72 ч. в следствения арест към Затвора – Б****, а впоследствие на ищеца е била взета и мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В хода на производството ищецът е упълномощил за свой защитник адв. П. Д. от БАК, за което му е заплатил възнаграждение в размер на 800 лв.

С Постановление от 19.06.2018 г. на прокурор при БРП воденото против ищеца досъдебно производство е било прекратено, поради това, че обвинението спрямо него не е било доказано, като със същото постановление е била отменена и взетата спрямо И. Н. мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Ищецът заявява, че в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение и взетата спрямо него мярка за неотклонение, продължила 51 1 дни, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение от несправедливо осъждане, неудобство от близки и познати, опозоряване и дискомфорт от злепоставянето му в обществото, емоционален срив, за които претендира процесното обезщетение. В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуален представител, който поддържа исковете, ангажирани са доказателства.

Така предявените главни искове са с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а акцесорните искове за обезщетения за забавено плащане са с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като исковете са допустими.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който исковете са оспорени като неоснователни и недоказани. Твърди се, че липсват доказателства за влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо ищеца. Твърди се също така, че е изтекла 5-годишна погасителна давност за исковите претенции за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както и 3-годишна погасителна давност по отношение на претенциите за законна лихва, тъй като наказателното производство е било прекратено на 19.06.2018 г. Оспорени са твърденията на ищеца за претърпяни от него неимуществени вреди, наличието на причинноследствена връзка между такива вреди и привличането му като обвиняем, както и размера на вредите. Заявено е също така, че разследването е приключило в разумен срок, както и че предишните осъждания на ищеца сочат на по-нисък интензитет на търпяните вреди.

Оспорен е и размера на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че същият е изключително завишен и не е съобразен с вида, характера и интензитета на упражнената принуда. Оспорена е и претенцията за обезщетение за имуществени вреди с мотива, че липсват доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат, както и че договорът се намира в кориците на досъдебното производство. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора и моли исковете да бъдат отхвърлени. Представено е писмено доказателство. Направено е възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното досъдебно производство № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР - Б**, същото е образувано на 10.01.2018 г. срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 10:45 ч. до 11:40 ч. на същата дата от апартамент, находящ се в гр. Б***, ж.к. ***, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужда движима вещ – 1 бр. преносим компютър марка „***“ от владението на К. С. Л., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

На 26.04.2018 г. ищецът И. Н. е бил привлечен в качеството на обвиняем по горепосоченото досъдебно производство.

На 30.04.2018 г. в 08,30 ч. ищецът е бил задържан за срок до 24 часа на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВМР, като е бил освободен в 14,30 ч. на същата дата. Същия ден, в 14,45 ч. ищецът е бил задържан за срок до 72 часа в ареста в гр. Б*** на основание постановление на прокурор при БРП от 26.04.2018 г.

С Определение № 657/02.05.2018 г. по НЧД № 1982/2018 г. на БРС, потвърдено с Определение № 21/09.05.2018 г. по ВЧНД № 380/2018 г. на БОС, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Видно е от приложеното ВЧНД № 380/2018 г. по описа на БОС, че в хода на това производство И. Н. е бил представляван от упълномощен процесуален представител – адв. П. Д., на когото е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. (удостоверено с представения по ВЧНД № 2

380/2018 г. на БОС Договор за правна защита и съдействие от 04.05.2018 г.).

С Постановление от 19.06.2018 г. на прокурор при БРП воденото против И. Н. досъдебно производство е било прекратено, поради това, че не са били събрани достатъчни и категорични доказателства, за да му бъде повдигнато и поддържано обвинение пред съда.

Със същото постановление е била отменена и взетата спрямо на Н. мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като това постановление не е било обжалвано от обвиняемия и от пострадалото лице и е влязло в сила на 11.07.2018 г.

По делото е представена справка за съдимост на ищеца Н., от която е видно, че през периода 1999 г. – 2017 г. същият е осъждан 11 пъти (едното от вписаните в справката дела е за кумулация на наказания).

По делото е разпитан свидетелят К. К. (без родство със страните). Същият заявява, че познава ищеца и неговите родители от доста години, като е познавал и батко му, който е бил убит от комшия и към момента ищецът е единствено дете на родителите си. Заявява също така, че през м. април 2018 г. му се обадила майката на ищеца, казала му, че И. е задържан в затвора в гр. Б** за кражба на лаптоп и го помолила да я заведе до магазин „****“ в гр.

Я***, защото бащата на ищеца бил лежащо болен и бил на специална диета. Като се върнали, свидетелят влязъл при бащата на ищеца, който бил неподвижен и със завалян глас казал на свидетеля, че И. го е предал, тъй като му бил обещал, че няма да се занимава с „глупости“. 20 дни или 1 месец след задържането му, ищецът се обадил на свидетеля по телефона и му казал, че са го били много, че бил невинен и се чувствал омерзен от това, че ще трябва да лежи в затвора за нещо, което не е извършил. Ищецът бил задържан около 2 месеца и след излизането му баща му го приел трудно и двамата не си говорели, докато баща му не разбрал, че И. е невинен, като ищецът бил нещастен от тези отношения между тях. Според свидетеля, преди този случай ищецът е бил осъждан за дребни кражби като непълнолетен и е лежал в затвора, но свидетелят не знае колко време е минало от излизането му от затвора до задържането му през м. април 2018 г. Свидетелят твърди, че бащата на ищеца бил с инсулти след убийството на брат му, но не бил на легло и се движил с проходилка, като след задържането на ищеца получил друг инсулт и диабет.

По делото е представено решение на ТЕЛК по общи заболявания от 22.02.2018 г., от което е видно, че бащата на ищеца е с 95 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, считано от 03.07.2012 г., със срок до 01.02.2021 г., с водеща диагноза: последици от мозъчен инфаркт. Посочено е също така, че лицето е с десностранна хемипареза в тежка степен, не поддържа поза, не може да ходи и да се обслужва самостоятелно, както и че от над 10 години страда от захарен диабет.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ д ържавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В случая по делото се доказа, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, като впоследствие образуваното против него наказателно производство е било прекратено с постановление на прокурор при БРП, тъй като не е било доказано, че престъпното деяние е било извършено от ищеца. С оглед на това съдът намира, че на ищеца е било повдигнато незаконно обвинение, поради което са налице условията за ангажиране отговорността на държавата за обезщетяване на вредите от предприетите от прокуратурата незаконосъобразни действия.

3

Установи се също така, че първоначално ищецът е бил задържан за срок до 72 часа, а впоследствие му е била наложена и мярка за неотклонение „задържане под стража“, която е била отменена едва при прекратяване на воденото против него досъдебно производство, като той е бил задържан общо около 2 месеца.

От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че в резултат на неоснователно воденото против ищеца досъдебно производство са му били причинени негативни преживявания и стрес, като той е бил убеден в своята невинност и е бил омерзен от това, че е обвинен неоснователно и лежи в ареста за деяние, което не е извършил.

Установи се също така, че в резултат на незаконното повдигнатото спрямо ищеца обвинение са се влошили значително отношенията му с неговия баща, тъй като баща му считал, че ищецът не е изпълнил даденото пред него обещание повече да не се занимава с противозаконни дейности. Освен това по време на незаконното му задържане ищецът е бил лишен от възможността да полага преки грижи за своя баща, който е бил в изключително влошено здравословно състояние и се е нуждаел от постоянно обгрижване, както и от специална храна, която не се е предлагала за продажба в селото, където живеят родителите на ищеца. Последните обстоятелства са довели до допълнителни притеснения и негативни емоции за ищеца.

С оглед на горното съдът намира за доказано по делото, че в резултат на повдигнатото му незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер ищецът е претърпял неимуществени вреди, за които следва да му бъде присъдено обезщетение, платимо от ответника.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че предишните осъждания на ищеца сочат на по-нисък интензитет на търпяните от него неимуществени вреди, тъй като в случая обезщетението се дължи за претърпяните и доказани в настоящото производство вреди от конкретното незаконно обвинение, които са без връзка с предходните осъждания на ищеца. Без значение в случая е и фактът, че разследването против ищеца е приключило в разумен срок, тъй като исковата претенция не се основава на твърдения за вреди, настъпили поради неспазването на разумния срок при провеждане на досъдебното производство.