Решение № 560 от 01.08.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. Русе, 01.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Ченджиев при участието на секретаря Виолета К. Цветкова като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно наказателно дело № 20234520200403 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от М. Ю. Н. от гр.Глоджево Русенска обл. ЕГН ********** против наказателно постановление

№

23-1085000024/24.06.2022г. на ВПД Директор в ОДМВР Русе, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

За РРП - редовно призовани,не се явява представител и не вземат становище.

Представител на административно-наказващия орган не се явява.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е водач на МПС от 1977г. с правоспособност категории „В, С,DE,СЕ,D,М,ТКТ и АМ ” и като такъв се води на отчет в Сектор ПП Русе. Като водач на МПС към м.ноември 2022г. Н. няма наложени административни наказания за нарушения на ЗДвП по които да не е настъпила реабилитация.

1

На 20.05.2022г. жалбоподателят закупува лек автомобил Опел с рег.№ Р3763КС с вече сключен за този автомобил договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност. Жалбоподателят счита,че договорът е със срок до края на годината,но договорът е за три месеца и е изтекъл и не е подновен.

На 11.10.22г. в информационната система на КАТ постъпва информация от Гаранционен фонд за автомобили без платена застраховка и АИС „КАТ – Регистрация на ППС и собствениците им“ автоматично прекратява регистрацията на превозното средство,като регистрационните табели остават на превозното средство. Не е предвидено уведомяване на собственика и собственикът на лекия автомобил не е уведомяван, че регистрацията на превозното средство е служебно прекратена.

На 17.11.2022г. жалбоподателят управлява автомобила в гр.Русе. При движение по ул.“П.Д.Петков“ е спрян за проверка от патрул на Сектор ПП Русе.

При проверката се установява, че автомобилът управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация и срещу него е започнала проверка от Районна прокуратура Русе за престъпление по чл. 345 ал.2 от НК. С постановление от 25.11.2022г. прокурорът отказва да образува наказателно производство като приема, че липсва знание от страна на жалбоподателят за прекратяване на регистрацията и от там липса на субективна страна за извършване на престъпление и самото деяние носи белезите на чл.9 ал.2 от НК като връща преписката на Сектор ПП Русе. Въз основа на постановлението ВПД Директор в ОДМВР Русе издава обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП налага на Н. административно наказание ГЛОБА в размер ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори.Тя се установява от представените писмени доказателства – справка за водач, писмени обяснения, постановление на Районна прокуратура - Русе.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима,тъй като е подадена от лице с право на жалба в предвидения от ЗАНН срок,а разгледана по съществото си е основателна по всички наведени съображения.

2

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

От обективна страна жалбоподателят Н. е извършил деяние,с което е осъществила обективните признаци на състава на нарушението по чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно превозно средство, което поради служебно прекратяване на регистрацията се счита със статут на нерегистрирано съгласно изискванията на чл.2 от Наредба № І-45 на МВР от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях.

От субективна страна за да е съставомерно деянието по чл.175 ал.3 от ЗДвП законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл и в конкретния случай липсват каквито и да било доказателства за това Н. да е съзнавал общественоопасния характер на деянието и да е искал настъпване на общественоопасните последици. По отношение на интелектуалния момент на вината са събрани единствено доказателства,че жалбоподателят е собственик на автомобила. Липсват каквито и да било доказателства за знание, че автоматично е настъпила дерегистрация и автомобилът се счита за нерегистриран. Напротив – събрани са доказателства които дават основание да се приемат за установени фактите,че дерегистрацията се извършва автоматично от компютърна информационна система и настъпването на този факт не е известен дори на служителите на МВР, които могат да го установят едва след справка, но по никакъв начин не може да стане известен на дееца още по-малко на лице,у което не е собственик преди да предприеме неправомерното управление.

Събраните доказателства относно интелектуалния момент на вината сочат,че Н. не е съзнавала общественоопасния характер на деянието и не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици от него. Липсата на интелектуалния момент изключва и наличието на волевия,а именно деецът да иска и цели настъпването на общественоопасните последици от действието си. Н. не е съзнавал, че управлява нерегистриран автомобил,тъй като автомобилът е бил с валидни регистрационни табели и документи за собственост и с поведението си водачът не е искал да наруши правилата за движение по обществените пътища, а именно движение само на регистрирани превозни средства. По тези съображения съдът намира,че не са осъществени субективните признаци на нарушението и Н. следва да бъде признат за невинен в извършване на административното нарушение и наложените 3 административни наказания отменени изцяло.

Като е направил обратния извод въпреки изводите на прокурора в постановлението, наказващият орган е постановил незаконосъобразен акт.

По изложените съображения,съдът намира,че жалбоподателят не е извършил нарушението за което е санкциониран и обжалваното наказателно постановление като необосновано и незаконосъобразно следва да се отмени изцяло.

Искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателят - 600 лева адвокатски хонорар поддържано от пълномощника му в приложеното писмено становище е основателно. Според чл.63 ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Възражението за прекомерност на разноските, направено от ответника по жалбата е неоснователно. Като отчита обстоятелството, че упълномощения защитник е изготвил жалбата, и два пъти се е явявал в съдебни заседания , съдът намира, че претендираната сума за хонорар на пълномощник, съответства на положения труд и следва да се присъди.

Предвид горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-1085000024/24.06.2022г. на ВПД Директор в ОДМВР Русе , с което на М. Ю. Н. от гр.Глоджево Русенска обл. ЕГН ********** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на ДВЕСТА лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на М. Ю. Н. от гр.Глоджево Русенска обл. ЕГН ********** сумата от 600лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Административен съд - Русе в 14дневен срок от съобщението.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4

5