Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 667 от 23.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 16782/2023
Вид
Решение № 667
Подписан
23.02.2026
Състав
Моника Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл.127 ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 , ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.11-13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 26, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 280 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 , ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 2, т. 15 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 6 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 2, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 51 · Закон за управление на етажната собственост
  • параграф 1, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • §3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 9 · Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Варна, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело

***233110116782 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Районен съд Варна е сезиран с искова молба с рег. вх. № 97658/29.12.2023 г., надлежно уточнена в срок с молба с рег. вх. № 68 25/25.01.2024 г. ,депозирана от ищцовото дружество „Б. С. И. Т.“ ЕАД, вписано в TP към АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от П. Р., чрез пълномощника си адвокат Г. М. М., със съдебен адрес: ***.

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове против ответника Л. А. К., гражданин на Руска Федерация, роден на ********** год. в гр.***, с адрес за призоваване: *** „ , ПИ ***, *** .

Отправеното до съда искане съгл.чл.127 ал.1, т.5 ГПК, с исковата молба, след уточнението, е: да бъде постановено съдебно Решение, по силата на което съдът да осъди ответника Л. А. К., гражданин на Руска Федерация, роден на **********год. в гр.*** ДА ЗАПЛАТИ по банкова сметка на ищцовото дружество „Б. С. И. Т.“ ЕАД, вписано в TP към АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. Р., с реквизити на б.см.: IBAN ***, BIC - ***, „***” ЕАД СУМАТА от 3968.48 евро (три хиляди деветстотин шестдесет и осем евро и четиридесет и осем евроцента), явяваща се дължимо, но незаплатено възнаграждение по сключен между страните Договор за поддръжка и управление от 12.10.2007 г. , преподписан на 14.11.2008 г. във връзка с притежавания от ответника самостоятелен обект с идентификатор ***.*** за 2021 г., 2022 г. , 2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от 3968.48 евро, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 29.12.2023 г. до окончателното плащане на сумата.

В исковата молба е инкорпорирано нарочно ИСКАНЕ за допускане на обезпечение на предявените от ищцовото дружество против ответника главен осъдителен иск с акцесорното искане за присъждане на законна лихва чрез налагане на предложената обезпечителна мярка възбрана на собствения на ответника недвижим имот представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, находящ се в сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с 1 идентификатор *** по кадастралната карта на ***, одобрена със Заповед № РД -18 59/14.09.2006 г. на Изпълнителния директор на АК, изменена със Заповед № КД - 14 -02 105 /23.1.2007 г. на Началника на СК - Бургас, целият имот с площ 15 297.00 кв. м , при граници за поземления имот: имоти с идентификатори №, № ***, ***, ***, ***, *** и *** , а именно: АПАРТАМЕНТ № *** съставляващ самостоятелен обект жилище с идентификатор № ***.***, с административен адрес: град ***, местност „ ***“, блок *** , вх.*** етаж *** АПАРТАМЕНТ *** с площ от 78.05 кв.м./ седемдесет и осем цяло и пет стотни квадратни метра /,състоящ се от дневна, две спални , две бани с тоалет и тераса, при граници на обекта, съгласно схема на СГКК - Бургас - на същия етаж : няма, под обекта -самостоятелен обект с идентификатор № ***.***, над обекта - имот с идентификатор № ***.***, ведно с припадащите се 16.64 кв.м. / шестнадесет цяло шестдесет и четири стотин и квадратни метра / ид. ч. от общите части на сградата, ведно с прилежащата изба № ***с площ 5.01 кв. м./ пет цяло и една стотна квадратни метра /, при граници: изба ***, коридор и двор и съответните идеални части от правото на строеж върху имота, който е изградена сградата. /искане по което съдът се е произнесъл преди да бъде изпълнена процедурата по чл. 131 ГПК/.) Ищецът е основал исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:Ищцовото дружество „Б. С. И. Т.“ ЕАД, вписано в TP към АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П. Р., и ответника Л. А. К. сключили Договор за поддръжка и управление от 12.10.2007 г., преподписан на 14.11.2008 г. на собствения имот на ответника - имот с идентификатор № *** намиращ се в гр. ***, местност „***“, по силата на който договор срещу възнаграждението уговорено в него ищецът се задължил да извършва изчерпателно изброените в договора в чл.1.1 дейности за процесния период, а ответникът да заплати на ищеца възнаграждение, съобразно договора.

Поради неизпълнение на задължението си за заплащане на възнаграждение по Договора, твърди ищецът, че ответникът му дължи сума от общо 3968.48 евро - неплатен сбор от възнаграждение по договора за 2021 г. 2022 г. и 2023 г. определени съгласно чл. 2.1. от цитирания договор. Ищцовата страна уточнява, че по силата на Договора от 12.10.2007 г., преподписан на 14.11.2008 г. се задължила да извършва услугите, изчерпателно посочени в чл. 1.1 от Договора, а именно: Организация на вътрешния ред в сградата на Комплекса и по отношение на общите части и оборудването в Комплекса; Оказване на всякакъв вид съдействие на собствениците с оглед тяхното спокойно и необезпокоявано пребиваване и упражняване и защита на техните собственически права в помещенията и Комплекса като цяло, в рамките на настоящия договор;Техническа поддръжка и почистване на общите части в сградата, съоръженията, паркинга, тревните площи, алеите и настилките в Комплекса;

Всички услуги, предвидени във фитнес центъра и плувния басейн към Комплекса, както и безплатно ползване на залата, сауната и джакузи в работно време;Външно и вътрешно оформление на растителността в сградата и в Комплекса (алеи, тревни площи); Организация на външната охрана на Комплекса (пазачи, пропускателен режим и контрол на достъпа);

Организация на санитарно-хигиеничните и екологични мерки в Комплекса и в общите части на сградата на Комплекса (дезинфекция, обезпаразитяване, дезинсекция, почистване);

Заплащане на консумативите за електричество, климатизация и водоснабдяване за общите части; Подготовка на сградата и Комплекса за зимния сезон. Съгласно чл. 1.5. от договора, договорът влизал в сила между страните в деня на подписването му пред нотариус, а именно на 06.11.2008 г. Съгласно чл.2.1 и 2.7. от договора за поддръжка ответникът се е задължил да заплаща годишна такса в размер на 10,00 евро без ДДС на кв.м от притежаваната площ в т.ч. и припадащите й се идеални части - 99.70 кв.м, авансово след издаване на проформа фактура, не по-късно от 31 декември на предходната година, а за първата година при подписването на договора за поддръжка и управление между страните т.е. от 6.11.2008 г.

Твърди се още от ищцовото дружество, че уговорената такса се индексирала ежегодно съобразно годишната инфлация определена от НСИ съгласно чл.5.1 от договора. Индексът на потребителските цени на годишна база към декември 2008 г. бил 7,8 на сто, към декември 2009 г. 0,6 на сто, към декември 2010 г. 0,4 на сто , към декември 2010 г. 4,5 на сто, към декември 2011 г. 2,8 на сто, към декември 2012 г. 4,2 на сто, към декември 2013 г. 1,6 на сто, към декември 2014 г. 0,9 на сто ,към декември 2015 г. 0,4 на сто, към декември 2016г. 0,1 на 2 сто, към декември 2017 г. 2,8 на сто , към декември 2018 г. 2,7 на сто, към декември 2019 г.

3,8 на сто, към декември 2020 г. 0,1 на сто и към декември 2021 г. 7,8 на сто и към декември 2022 г. 16,9 на сто. След индексацията по реда на чл.2.7 от договора годишното възнаграждение на кв.м. за процесните периоди 2021г., 2022г. и 2023г„ което ответникът следвало да заплати авансово съответно в срок до 31.12.2020г., 31.12.2021 г. и в срок до 31.12.2022г., възлизало на 12.94 евро без ДДС за 2021г., 13.95 евро без ДДС за 2022г. и на 16.31 евро без ДДС за 2023г. Възнаграждението за 2021г., 2022 г. и 2023 г., се формирало като площта на СОС се умножала по посоченото възнаграждение на кв. м. и се добавел дължимия се данък добавена стойност, така както е показано на таблицата на стр. 3 от исковата молба - общо уговорена сума без ДДС 4307.05 евро , с ДДС 5168,48 евро; платени по-рано 1200 евро, и остатък 3968.48 евро.

Ищецът счита, че за изчисляване на дължимото се възнаграждение за поддръжка за 2021, 2022 и 2023 г. за обекта не се изискват специални знания, но в случай, че съдът прецени обратно, сочи ще направи евентуално искане за назначаване на съдебно икономическа експертиза. Твърди се в исковата молба, че ответникът е платил от дължимото по договора възнаграждение за 2021 г. сума в размер на 1200 евро , а останалата част не била платена към момента на сезиране на съда. Към датата на сезиране на РС Варна обобщава ищецът, че ответникът не бил заплатил изцяло дължимото се по договора възнаграждение за 2021, 2022 и 2023 г., поради което и е сезирал съда с искането вписано и по-горе.В подкрепа на твърденията ищецът е направил доказателствени искания

В уточнителна молба / л.153 -155 / ищецът е прецизирал искането си до съда като е допълнил и следните твърдения: Пояснено е, че между ищцовото дружество и ответницата е сключен предварителен договор с приложение 2 договор за поддръжка и управление от 12.10.2007 г., т.е. преди влизане в сила на ЗУЕС , който е следвало да влезе в сила от датата на подписване на нотариалния акт или след предаването на апартамента от ищцовото дружество на ответницата, който бил с идентично съдържание на представения от ищеца с исковата молла. Същият бил преподписан още веднъж на 14.11.2008 г., след сключване на окончателния договор с ответника на 06.11.2008 г.В т.5 от уточтнителната молба се сочи, че договорите за поддръжка са съществували и преди влизане в сила на ЗУЕС. С влизане на закона в сила се уредили съществуващите към момента отношения. Ищецът подчертава, че не основава иска си на това дали комплексът е от затворен тип или не, а на поетите с договор за поддръжка и управление във връзка с притежавания от ответника имот с ид. № ***.*** задължения с предмет и обхват на услугите посочени изрично и изчерпателно в чл.1 от същия и твърди, че ги е изпълнил в цялост. Пояснено е че комплекса в който се намира СОС е вписан в Община *** като комплекс от затворен тип, обозначен на място и управляван като такъв. Видно било от предмета на договора, че същият е с комплексен характер а не ограничен единствено до общите части в комплекса, поради което и диспозитивното правило на чл. 2 ЗУЕС не препятствало сключването и изпълнението на договор, който предоставя достъп до луксозни услуги, които са извън предметния обхват на ЗУЕС. След като собственикът доброволно се съгласил да заплаща възнаграждение на изпълнител за поддържане на общите части в комплекса, твърди ищеца, той бил обвързан да заплати комплексната услуга - в този смисъл ищецът се позовава на цитираната от него съдебна практика. В цитираната уточнителна молба ищецът е уведомил съда, че ответницата има процесуален представител - адв. И. А. /л.153,154/ по гр.д. 17 051/2022 г., а отделно от това е поискал от настоящия състав да съедини служебно двете дела в едно, т.к. са водени между същите страни и на същото основание.(По искането с правно основание съдът в настоящия състав е пропуснал да предприеме съответните действия, но този пропуск е отстраним, т.к. към първото по ред заведено дело към момента на насрочване на настоящото е било още висящо, а и по приложението на нормата на чл.213 ГПК преценката е следвало да направи титуляра на 33 -ти състав пред който е висящо гр.дело № 17 051/2022 г. като първо по ред образувано дело/ към момента последното е все още висящо ).

В СРОКА по чл.131 ГПК - Л. А. К., чрез адв. И. П. А. - ВАК е депозирала отговор на 3 исковата молба, като изразява следното становище:1 .предявения иск ответницата намира за допустим, но неоснователен.2.Становището на ответницата по обстоятелствата е следното:

Л.К. твърди, че е собственик на обект, разположен в сграда ***, построена в ПИ *** - град *** (на ап. *** / по нот, акт/ или идентичен с ап. *** /по проектна документация/. За оформяне на сделката за покупко-продажба на имота, Л. К. издала изрично пълномощно на лицето, подписало от нейно име представения по делото нот. акт, но не овластила същото за подписване на представения процесен договор за поддръжка и управление. На други лица не била издавала пълномощно за действия във връзка с покупката и/или оформяне на взаимоотношения с продавача от друг вид, в т.ч. за сключване на процесния договор.