Решение № 2264 от 11.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2264 гр. Пловдив, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330113430 по описа за 2025 година

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът С. Р. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Л. И.

А. - САК, личен номер на адвокат ***, със съдебен адрес за призовки и съобщения: ***, е предявил против „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано съгласно вписванията в Търговския регистър от двама от *** заедно, искане да бъде признато за установено, че Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен между страните, е недействителен/нищожен поради противоречие с императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите, както и да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1 637,93 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че на *** г. между ищеца и ответната банка е сключен Договор за потребителски кредит № ***. Твърди се, че договорът е сключен за потребителски цели, като ищецът е действал като физическо лице извън рамките на търговска или професионална дейност, а ответникът е кредитор, предоставящ потребителски кредити по занятие. Поради това правоотношението попада в приложното поле на Закона за 1 потребителския кредит.

Ищецът излага, че по договора е посочена сума на кредита в размер на 7 377,31 лева, но реално получената и предоставена за свободно разпореждане от него сума е 5 463,07 лева.

Посочва, че разликата между тези суми - 1 914,24 лева, е отнесена като застрахователна премия, която не е постъпила в патримониума на потребителя, а е включена в размера на финансираното задължение и върху нея се начисляват последващи плащания. Поддържа, че така застрахователната премия е превърната в част от кредитната операция и представлява разход по кредита, който следва да бъде взет предвид при определяне на годишния процент на разходите.

Твърди се, че в договора е посочен годишен лихвен процент 41,12 %, годишен процент на разходите 49,52 % и обща сума, дължима от потребителя, в размер на 15 139,76 лева, но тези стойности не отразяват действителната икономическа тежест на кредита. Според ищеца договорът не съдържа ясно, точно и разбираемо описание на начина, по който е формиран ГПР, не дава възможност на средния потребител да провери кои разходи са включени и кои не са включени в него, както и не позволява да се установи дали финансираната застрахователна премия е взета предвид при изчислението на действителната цена на кредита.

В исковата молба се сочи, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, тъй като не е съставен по достатъчно ясен и разбираем начин, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Поддържа се, че не е посочен по ясен начин лихвеният процент, условията за прилагането му и базата, върху която се начислява, както и че погасителният план не съдържа достатъчна разбивка на всяка погасителна вноска по главница, възнаградителна лихва, застрахователна премия и други разходи.

Ищецът твърди още, че клаузите, чрез които застрахователната премия е включена в общия размер на финансирането, са предварително изготвени от банката и не са индивидуално договорени. Сочи, че не е имал реална възможност да влияе върху съдържанието им, нито е доказано да е могъл да получи кредита при същите или съпоставими условия без присъединяване към застрахователна програма. Твърди, че посоченото обуславя неравноправност на клаузите по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП, както и тяхната нищожност.

Ищецът поддържа, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, тъй като не са спазени императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 9 - 12 от ЗПК.

При условията на последиците по чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви, разходи и други плащания по кредита. Твърди, че е заплатил на ответника общо 7 101,00 лева, като чистата стойност на реално получената от него сума възлиза на 5 463,07 лева, поради което сумата от 1 637,93 лева е платена без правно основание и подлежи на връщане по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ответникът „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, чрез процесуален представител *** К. З., оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. В отговора на исковата молба се приема, 2 че исковете са допустими, но се поддържа, че същите са неоснователни.

По отношение на твърденията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК ответникът излага, че договорът съдържа погасителен план в чл. 11.2, в който таблично са посочени броят на вноските, падежите, размерът на всяка вноска, стойността на главницата и лихвата, формиращи месечната вноска, както и остатъкът от главницата след всяко плащане.

Поддържа, че законът не изисква при първоначалното сключване на договора погасителният план да съдържа допълнителна разбивка извън предвидената в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, а хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК се отнася до правото на потребителя при поискване да получи извлечение под формата на погасителен план. В тази връзка ответникът се позовава на Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. на ВКС и на Решение на СЕС по дело C-42/15.

По отношение на твърденията за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК ответникът сочи, че в чл. 9 от договора е посочен лихвен процент 41,12 %, както и че е разписано, че лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, като е посочена и дневна лихва като 1/360 част от лихвения процент. Счита, че законът не изисква възнаградителната лихва да бъде посочена като сума в левове, а като годишен процент.

По отношение на ГПР ответникът твърди, че договорът съдържа ГПР 49,52 % и обща сума, дължима от потребителя, 15 139,76 лева, както и допусканията, използвани при изчисляването на ГПР. Излага, че ГПР е параметър, който позволява на потребителя да сравни различните кредитни предложения, но законът не задължава кредитора да описва методиката и всички математически компоненти извън нормативно установеното.

Ответникът поддържа, че при изчисление чрез парични потоци -7 377,31 лева на датата на усвояване и 48 вноски, съответно 47 вноски по 315,40 лева и една изравнителна вноска от 315,96 лева, се получава ГПР 49,52 %.

Относно застрахователната премия ответникът поддържа, че същата не е задължителен разход по кредита. Твърди, че съгласието на потребителя за сключване на застраховка е обективирано в застрахователен сертификат, както и в заявление-декларация, а в договора е посочено, че застраховката представлява незадължителна допълнителна услуга. Според ответника потребителят е могъл да прекрати застраховката без неблагоприятни последици за кредитното правоотношение, поради което застрахователната премия не следва да се включва в ГПР.

Ответникът оспорва и осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД. Поддържа, че договорът е действителен и че всички извършени от ищеца плащания имат основание в договора.

Претендира разноски и прави възражения относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение, ако такова бъде присъждано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и като обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

По иска с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД:

Между страните не е спорно, че на*** г. е сключен Договор за потребителски кредит № ***.

От представения договор, приложенията към него, погасителния план, стандартния европейски формуляр, застрахователния сертификат, заявлението-декларация и справките за извършени плащания се установява, че кредитор е „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, а кредитополучател е ищецът С. Р. Б..

Не е спорно и че договорът е сключен от ищеца като физическо лице за цели извън търговската или професионалната му дейност, а ответникът е банка, която предоставя кредити по занятие. Ето защо процесният договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК и спрямо него намират приложение императивните норми на този закон, както и правилата на Закона за защита на потребителите относно неравноправните клаузи.

По договора е посочена сума на кредита/общ размер на финансиране 7 377,31 лева, като в тази сума е включена и застрахователна премия в размер на 1 914,24 лева. От твърденията на страните и от документите по делото се установява, че реално предоставената на ищеца сума за свободно разпореждане е 5 463,07 лева. По договора са посочени годишен лихвен процент 41,12 %, годишен процент на разходите 49,52 %, обща сума, дължима от потребителя, 15 139,76 лева, както и погасителен план с 48 месечни вноски.

От представените справки относно извършените плащания се установява, че ищецът е извършвал плащания по договора, като общият размер на платеното, съобразно твърденията в исковата молба и представените документи, е 7 101,00 лева. При твърдяна и установена чиста стойност на кредита 5 463,07 лева, ищецът претендира връщане на разликата от 1 637,93 лева като недължимо платена.

По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Нормата има санкционен характер и цели да осигури реална, а не само формална информираност на потребителя относно икономическата тежест на договора, така че потребителят да може да вземе решение при пълно знание за фактите.

При тълкуване на чл. 22 ЗПК следва да се съобрази и Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити. Съображения 19 и 31 от Директивата поставят акцент върху необходимостта потребителят да получи преди и при сключването на договора ясна, кратка и изчерпателна информация относно условията и стойността на кредита. Годишният процент на разходите е ключов показател именно защото позволява сравнимост на кредитните предложения и осъзнаване на общата тежест на кредита.

В практиката на Съда на Европейския съюз последователно се приема, че когато националната правна уредба въвежда задължителна информация в потребителския договор, тази информация трябва да бъде представена ясно и разбираемо, а националният съд следи служебно за спазването на защитата на потребителя. В Решение по дело C-42/15 Home Credit 4

Slovakia СЕС разглежда съдържанието на договора за потребителски кредит и изискванията към погасителния план, а в Решение по дело C-453/10 Pereničová and Perenič приема, че невярното посочване на ГПР може да представлява заблуждаваща търговска практика и е релевантно при преценка за действителността и справедливостта на договора.

В Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г. на ВКС е разгледан въпросът относно съдържанието на погасителния план и приложението на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК. Посочената практика обаче не освобождава кредитора от задължението да посочи точно, ясно и вярно ГПР и общата сума, дължима от потребителя. Същата е относима към въпроса дали законът винаги изисква пълна разбивка на всяка погасителна вноска, но не изключва недействителност, когато ГПР е посочен неточно или когато в общия разход по кредита не е включен задължителен или икономически обусловен разход.