Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 281 от 11.04.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 324/2022
Вид
Определение № 281
Подписан
11.04.2022
В сила
11.04.2022
Състав
Калин Калпакчиев, Величка Цанова, Весислава Иванова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 281 гр. София, 11.04.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава И.ова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Въззивно частно наказателно дело № 20221000600324 по описа за 2022 година Производството е по чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 249, ал. 3 вр. с чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК.

Постъпила е частна жалба от адвокат М. Т. в качеството й на защитник на Ф. Р. Ж. – подсъдим по н.о.х.д. № 798/2022 г., по описа на СГС, НО, 10. първоинстанционен наказателен състав против определение на съда от 28.3.2022 г., с което е оставена без уважение молбата за изменение на мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лек вид.

В жалбата се твърди, че атакуваното определение на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Според защитника: не е налице реална опасност от извършване на престъпление, доколкото изминалите 11 месеца от задържането на подсъдимия са довели обективно до намаляването й; недопустимо е съдът да обосновава опасността от извършване на престъпление с предвиденото в закона наказание за престъплението, за което е обвинен подсъдимия; че мярката за неотклонение домашен арест е приложима в случая, независимо от липсата на здравословни или семейни причини.

Иска се отмяна на определението на градския съд и постановяване на ново, с което да се измени задържането под стража в по-лека вид мярка за неотклонение.

Софийският апелативен съд, като взе предвид частната жалба, и съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е неоснователна.

1

С определение № 1242 от 28.3.2022 г., постановено по реда на чл. 248, ал. 1, т. 6 НПК, състав на СГС е оставил без уважение молбата на подсъдимия по н.о.х.д. № 798/2021 г. Ф. Р. Ж., за изменение на мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лек вид.

В мотивите си съдът е посочил, че периодът на задържането е пропорционален на активността на разследващите органи и на съда по движение на делото; че обществената опасност на деянието и дееца са с висока степен, което определя изпълняваната мярка за неотклонение като съответна.

При преценка на обстоятелствата, които имат значение за законосъобразността на мярката за неотклонение задържане под стража, въззивният съд установи следното:

При проверката на обжалваното определение на Софийския градски съд, НО, 10. състав САС прие, че и към настоящия момент продължават да са налице основанията, определящи законността на мярката за неотклонение задържане под стража спрямо подсъдимия Ф. Ж..

От материалите по делото се установява, че срещу Ф. Ж. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Досъдебното производство е образувано на 15.5.2021 г., а подсъдимият е задържан под стража с определение на ОС Пловдив по н.ч.д № 1125/2021 г., влязло в сила на 25.5.2021 г. Досъдебното производство е приключило на 4.1.2022 г., когато е внесен обвинителният акт по делото. С обвинителния акт, освен срещу Ж., обвинение е повдигнато и срещу К. В. и В. Г.. Защитниците на В. и Г. и прокурорът от ОП Пловдив са постигнали споразумение за решаване на делото, което е одобрено от ОС Пловдив. С определение от 21.2.2022 г. ОС Пловдив е прекратил съдебното производство по н.о.х.д. № 7/2022 г. по описа на съда и е изпратил по подсъдност производството срещу Ж. на СГС.

С разпореждане на съдията-докладчик от СГС разпоредителното заседание е насрочено за 28.3.2022 г. В проведеното разпоредително заседание съдът се е произнесъл по въпросите по 248 НПК, включително и по искането на подсъдимия Ж. за изменение на мярката му за неотклонение.

Независимо, че съставът на първоинстанционния съд не e обсъдил обоснованото предположение за съпричастност на подсъдимия към повдигнатото му обвинение, то такива съображения са дължими в процедурата по чл. 270, вр. с чл. 248, ал.1, т. 6 НПК. Въззивният съдебен състав счита, че продължава да е налице първата предпоставка, изискуема от чл. 63, ал. 1 НПК за определяне на мярка за неотклонение задържане под стража – обосновано предположение, че подсъдимият е евентуален извършител на престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Интензитетът на обоснованото подозрение не е намалял от момента на първоначалното задържане на подсъдимия Ж., напротив внасянето на обвинителен акт срещу него следва да се разглежда като обстоятелство, потвърждаващо убеждението на обвинителната власт за участието му в престъплението, предмет на наказателното производство. В 2 подкрепа на извода за евентуалната съпричастност на подсъдимия към инкриминираното му деяние са събраните многобройни доказателствени материали в хода на досъдебното производство – гласните доказателствени средства, приобщени чрез показанията на свидетелите; протоколите за претърсване и изземване и за оглед на веществени доказателства; заключенията на физико-химическите експертизи.

Изтъкнатите обстоятелства, без САС в рамките на компетентността си да прави анализ за достоверността на посочените доказателствени материали и при съобразяване с ограничения предмет на настоящия съдебен контрол и неприключилата дейност по пълно доказване, обосновават съответен по убедителност на етапа на развитие на наказателното производство извод, че е налице обосновано предположение за възможна съпричастност на подсъдимия Ф. Ж. към инкриминираното му деяние.

Ето защо САС намира, че е налице първата предпоставка по чл. 63, ал. 1 НПК за продължаване на мярката за неотклонение задържане под стража спрямо подсъдимия.

На следващо място въззивният съд обсъди събраните доказателства за личността на подсъдимия в контекста на обществената опасност и спецификата на конкретното деяние и прие, че те установяват наличието и на втората необходима предпоставка по чл. 63, ал. 1 НПК - опасност от извършване на престъпление, в случай че правото на подсъдимия на свободно придвижване не е ограничено. Това е така, тъй като подсъдимият Ж. е обвинен в извършване на деяние, което има за предмет държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество – кокаин, марихуана и амфетамин с общо тегло 52.501 грама и на обща стойност 10 995.75 лева.

При тези данни САС счита, че конкретното деяние, предмет на обвинението, надвишава значително обществената опасност на обичайните дейния от тази вид. Обстоятелството, че подсъдимият Ж. е осъждан за същото токова деяние, а настоящото се явява извършено в изпитателния срок по предходното му осъждане, е в насока да завиши значително обществена опасност на деянието и дееца.

В това отношение съставът на градския съд е изложил убедителни мотиви, които се споделят изцяло от въззивния съд.

Посочените по-горе обстоятелства определят опасността от извършване на престъпление като реална. Преодоляването й може да се реализира единствено чрез продължаване на прилаганата срещу него мярка за неотклонение задържане под стража.

Срокът на задържане, малко над единайсет месеца, следва да се определи като разумен и пропорционален на фактическата и правна сложност на делото и процесуалната активност на органите на разследването и на съда.

За малко повече от десет месеца от началото на наказателното производство, същото вече се намира в съдебна фаза, което следва да се определи като своевременно и пропорционално.

Развитието на първоинстанционното съдебно производство до момента 3 очертава разумна бързина за неговото приключване.

САС счита за неприложима в случая мярката “домашен арест”.

Подсъдимият не страда от несъвместимо с ареста заболяване, липсват семейни или други причини, които да предполагат спешното и неотложно присъствие на Ж. в дома му.

По изложените съображения, САС, НО прие, че атакуваното определение на окръжен съд СГС от 28.3.2022 г. по н.о.х.д. № 798/2022 г. е правилно и законосъобразно и не са налице основание за отмяната му, поради което и на основание чл. 345, във вр.чл. 341,ал. 2 и сл. НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1242 от 28.3.2022 г., постановено по реда на чл. 270 НПК, с което състав на СГС е оставил без уважение молбата на подсъдимия по н.о.х.д. № 798/2021 г. Ф. Р. Ж., за изменение на мярката за неотклонение от задържане под стража в по-лек вид.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4