Решение № 162 от 22.06.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. С.З., 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20225501000175 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Г. Й. Ч. против решение № 627/29.12.2021г., постановено по гр.д. № 3770/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З., с което е отхвърлен предявеният от Г.И. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З.**, против „Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** /Л./, *, иск за обявяване на клаузата, предвидена в чл.6 от Договор за потребителски кредит № 201901070851490059, сключен между Г.И. Ч. и „Н.“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1080.00 лева, за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и прогласяване на неговата недействителност, като неоснователен и недоказан и са присъдени разноските по делото. Във въззивната жалба въззивника излага съображения за неправилност на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважат изцяло исковите претенции. Претендират се разноските пред двете инстанции. С 1 въззивната жалба се представят писмени доказателства.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото.Няма направени доказателствени искания. Моли съда да не приема представените с въззивната жалба писмени доказателства, тъй като не се доказват предпоставките на чл.266, ал.2, т.1 ГПК. Постъпила е частна жалба от страна на ищеца по първоинстанционното производство Г. Й. Ч. против определение № 589/04.03.2022г. по гр.д. №3770/2021г. по описа на РС С.З., с което е отхвърлено искането да бъде изменено съдебното решение в частта за разноските, като се определи адв.възнаграждение в размер на 305,60лв.

Изложени са съображения в тази връзка. Направено е искане да се отмени определението и да се постанови акт, с който се намали адв.възнаграждение от 600лв. на 305,60лв. Претендират се разноските в производството по разглеждане на частната жалба.

Постъпил е писмен отговор от Н. ООД, с който е взето становище по частната жалба. Изложени са съображения за неоснователност на частната жалба. Направено е искане да се потвърди обжалваното определение.

Постъпила е молба с дата 26.05.2022г. от въззивника, чрез адв.М., в която посочва, че не може да се яви в насроченото с.з. по делото, като моли да се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба и приложените към нея доказателства. Претендира разноски, като представя списък на разноските.

Излага съображения по същество на спора. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение на другата страна. Излага съображение и в подкрепа на депозираната от него частна жалба. Прилага съдебна практика.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 07.01.2019 г. между тях, е сключен Договор за потребителски кредит № 201901070851490059. По силата на договора, ответникът е отпуснал кредит на ищеца под формата на заем сума в 2 размер от 1000 лв. Уговорено е, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 07.01.2020 г. на вноски съгласно погасителния план по чл. 11, ал. 2 от договора за кредит. Ищецът е поел задължение да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползваната кредита в размер на 41.05 % на годишна база, при ГПР в размер на 49.72 %. Общата сума, която ищецът е трябвало да заплати на ответника е в размер на 1236.00 лв.

Видно от договора за потребителски кредит към него е обективиран погасителен план, в който е посочен размерът на вноските, техния брой, периодичност на плащане и падежна дата, което не се оспорва от ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

По доводите за недействителност на клаузата за неустойка, съдът споделя становището на СтРС, че тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 6, ал.

4 от договора.

Настоящия съдебен състав обаче не споделя становището на СтРС, че след като ищеца не е заплащал суми, представляващи неустойка, то предявеният иск за обявяване на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1080.00 лева, за нищожна, е неоснователен. СтРС неправилно е обвързал недължимостта на сумите по нея с искането да бъде обявена за нищожна.

Дори интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен и в срок получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Отделно от това, в хипотеза, в която заемателят изпълнява задълженията си за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес от обезпечение на това задължение, тъй като то се изпълнява, но и в този случай, уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и кредиторът реално да не търпи вреди от 3 това и да не му е необходимо обезпечение.

Поради което за ищеца съществува и е налице правен интерес от предявения иск, който е основателен.

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, включително по в частта за разноските, като вместо него, постановено друго по същество на спора с което предявения иск бъде уважен.

На ищеца се дължат направените по делото разноски пред двете инстанции, които са в размер на 701,20 лв.. При този изход на делото съдът намира, че не следва да се произнася по подадената от ищеца частна жалба, касаеща прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника с оглед постановеното по - горе.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМ ЕН Я решение № 627/29.12.2021г., постановено по гр.д. № 3770/2021г. по описа на Районен съд – гр. С.З., включително и в частта за разноските, като постановява:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД по предявения от Г.И. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З.**, действащ чрез пълномощника си адв.М.В. М. от АК П., с адрес на кантора и съдебен адрес: гр.П., бул. *** против „Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.** /Л./, *, иск за прогласяване нищожността на клаузата, предвидена в чл.6 от Договор за потребителски кредит № 201901070851490059, сключен между Г.И. Ч. и „Н.“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1080.00 лева, поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С.** /Л./, *да заплати на Г.И. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

С.З.**, действащ чрез пълномощника си адв.М.В. М. от АК П., с адрес на 4 кантора и съдебен адрес: гр.П., бул. ***, сумата от 701,20 лева, разноски пред двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5