Решение № 287 от 05.06.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова в присъствието на прокурора М. М. като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500233 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по въззивна жалба на Е. Д. М. срещу Решение № 13593 от 05.08.2023 г., постановено по гр.д. № 43319/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с което е отхвърлен искът му по чл. 2б ЗОДОВ за осъждане на Софийски градски съд да му заплати сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в разумен срок на гр.д.

№ 16604/2018г. по описа на СГС, ГО, 22-ри състав, за периода от 30.12.2018 г. до 19.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 30.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение.

Твърди се, че забавянето на делото в периода от 30.12.2018 г. до 19.07.2022 г. се дължи на бездействие на СГС и е без значение причината за забавянето, тъй като отговорността на държавата по ЗОДОВ е безвиновна и обективна.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от въззиваемата страна, с който жалбата се оспорва. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли съда да го потвърди.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима.

С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционен съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Решението на районния съд е правилно. То е постановено в съответствие с ангажираните от страните доказателства.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Това право се отнася до всички видове съдебни производства – граждански, наказателни и административни. Според чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Следователно, за да бъде уважен искът на Е. Д. М. по чл. 2б ЗОДОВ, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1/ ищецът да е бил страна по дело; 2/ това дело да е било разгледано и решено извън разумния за това срок;

3/ от забавянето ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица; 4/ ответникът да не е заплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

Правният характер на разумното разглеждане и разрешаване на делото е принцип на трите вида процес – граждански, наказателен и административен.

Освен като принцип разумният срок за разглеждане и решаване на делата е и субективно право на физическите и юридическите лица, установено в чл. 6, § 1 КЗПЧОС (посочената норма установява генерални изисквания за всеки съдебен процес, при спазването на които се счита, че този процес е справедлив), а след това и във вътрешните законови актове – чл. 60а ЗСВ и чл.

2б ЗОДОВ. Това право подчертава важността на правораздаването без забавяния, които могат да застрашат неговата ефективност и надеждност, както и съблюдаването на правовия ред (Ботаци срещу Италия, Решение от 28 юли 1999 г.).

Преценката обаче за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и за обезщетяване на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ и поддържани последователно и в практиката на ЕСПЧ. Тези критерии са общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора, поради което правилно първоинстанционният съд е изследвал подробно причините за висящността на производството в периода от 30.12.2018 г. до 19.07.2022 г. – датата на подаване на исковата молба.

В случая въззивният съд приема за доказано, че гр.д. № 16604/2018г. по 2 описа на СГС е образувано на 11.12.2018 г. по искова молба на Е. Д. М. срещу Народното събрание и срещу Министерството на вътрешните работи за заплащане на сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на организирана от ответниците негативна медийна кампания и клевети срещу него за периода от 15.09.2009 г. до 23.10.2018 г. С исковата молба е направено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса и допускане на правна помощ.

Ищецът е посочил, че предпочита като служебен адвокат да му бъде назначена адв. Галина Иванова.

На 11.12.2018 г. делото е разпределено на съдия Галя Вълкова, председател на I-15 състав. На 03.06.2019 г. съдията-докладчик по делото е оставил същото без движение с указания за конкретизиране на обстоятелствата, на които се основава исковата претенция срещу всеки от двамата ответници.

На 04.06.2019г. и 21.06.2019г. ищецът Е. Д. М. е подал молби уточнение във връзка с дадените му указания, като е потвърдил искането си за допускане на правна помощ. Представена е декларация за семейно и имуществено състояние и удостоверение от ГД „ИН“.

С определение от 09.07.2019 г. съдията-докладчик по делото се е отвел на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Отводът е мотивиран с постановени вече отводи на съдиятадокладчик по други дела с участието на ищеца, по които последният изразявал съмнение в безпристрастността на съдиите от СГС. На 10.07.2019 г. делото е разпределение на съдия-докладчик Екатерина Стоева. С определение от 12.07.2019 г. съдията-докладчик по делото се е отвел на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК със сходни мотиви.

На 15.07.2019 г. делото е разпределено на съдия-докладчик Милена Михайлова. С две определения от 09.10.2019 г., съдията-докладчик е освободил ищеца от заплащане на такси и разноски по делото, предоставил му е правна помощ и е разпоредил изпращане на искане до САК за определяне на служебен адвокат на ищеца по реда на ЗПП.

С уведомително писмо, издадено на 10.10.2019 г. за адвокат на ищеца е определен адв. Е. Николов. С определение от 07.11.2019 г. същият е назначен за адвокат на ищеца в производството и адвокатът е уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете. С молба от 19.11.2019 г. назначеният адвокат е уведомил съда, че не разполага с компетентност по дела, основаващи се на ЗОДОВ, поради което не може да осъществи защитата на ищеца. Моли да бъде заменен. С определение от 20.11.2019 г. съдът е освободил адв. Е. Николов и е разпоредил искане до САК за определяне на друг адвокат на ищеца.

С уведомително писмо, издадено на 21.11.2019 г. за адвокат на ищеца е определен адв. Илиян Ангелов. С определение от 20.11.2019 г. същият е назначен за адвокат на ищеца. На 21.11.2019 г. така определеният адвокат е уведомил съда, че е в продължителен болничен поради претърпяна операция, поради което моли да бъде заменен. С определение от 25.11.2019 г. съдът е освободил адв. Илиян Ангелов и е изпратил искане за определяне на друг 3 адвокат.

С уведомително писмо, издадено на 27.11.2019 г. за адвокат на ищеца е определен адв. Тервел Раев. С определение от 04.12.2019 г. съдът е назначил същия за процесуален представител на ищеца и адвокатът е уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете. След неуспешни опити за връчване на книжата на адвоката, на 24.02.2020 г. същият е подал молба, с която също се е отвел от защитата на ищеца е поискал от съда да бъде заменен с мотиви за здравословни проблеми и претърпяна операция. С определение от 25.02.2019 г. съдът е освободил адв. Тервел Раев и е изпратил искане за определяне на друг адвокат.

С уведомително писмо, издадено на 26.02.2020 г. за адвокат на ищеца е определен адв. Петър В.. С определение от 09.03.2020 г. съдът е назначил същия за процесуален представител на ищеца и адвокатът е уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете. С молба от 14.05.2020 г. адвокатът е уведомил съда, че поради продължително лечение съобразно представен болничен лист, не може да поеме защитата на ищеца. С определение от 02.06.2020 г. съдът е освободил адв. Петър В. и е изпратил искане за определяне на друг адвокат.

С уведомително писмо, издадено на 03.06.2020 г. за адвокат на ищеца е определена адв. Галина Иванова. С определение от 09.06.2020г. съдът е назначил същата за процесуален представител на ищеца и адвокатът е уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете. Съдът е връчил препис от книжата на адв. Иванова на 23.06.2020 г., но последната не е изпълнила дадените от съда указания. С разпореждане от 02.10.2020 г. съдът разпоредил уведомяване на САК за бездействието на адвоката да поеме защитата на ищеца.

С определение от 10.11.2020 г. съдът е констатирал, че адв. Иванова не изпълнява възложената й правна помощ, което налага тя да бъде освободена и за адвокат на ищеца е назначен Е. Николов. С молба от 24.11.2020 г. адвокатът се е отвел от защитата на ищеца поради липса на компетентност. С определение от 03.12.2020г. съдът е освободил адв. Е. Николов и е изпратил искане за определяне на друг адвокат.

С уведомително писмо, издадено на 04.12.2020 г. за адвокат на ищеца е определен адв. Петър Петров. С молба от 14.12.2020 г. така определеният адвокат се е отвел от защитата на ищеца с мотиви, че по висящо дело защитава насрещната страна спрямо ищеца Е. М., поради което е налице конфликт на интереси. С разпореждане от 16.12.2020 г. съдът е разпоредил изпращане на ново искане до САК.

С уведомително писмо, издадено на 22.12.2020 г. за адвокат на ищеца е определен адв. Румен Ангелов. С определение от 11.01.2021 г. съдът е назначил същия за процесуален представител на ищеца и адвокатът е уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете. С молба от 15.02.2022 г. адвокатът е уведомил съд, че не може да поеме защитата, тъй като не притежава опит в дела по прилагане на правото на Европейския съюз.

С определение от 16.02.2021 г. съдът е освободил адв. Румен Ангелов и е 4 разпоредил изпращане на ново искане до САК. Искането е изпратено на 18.02.2021 г., но по делото не е постъпило уведомително писмо от САК за определяне на адвокат. Затова с определение от 03.06.2021 г. съдът отново е разпоредил изпращане на искане до САК.

С уведомително писмо, издадено на 04.06.2021 г. за адвокат на ищеца е определена адв. Нели Медарова. С определение от 08.06.2021г. съдът е назначил същата за процесуален представител на ищеца и адвокатът е уведомен за дадените от съда указания за уточняване на исковете. При опит за връчване на книжата, адв. Медарова не е открита на посочения в уведомителното писмо адрес. Затова с разпореждане от 20.07.2021 г. съдът е изискал от САК актуален адрес и телефон на адвоката. Със заповед № РД-084882 от 20.08.2021 г. на Председателя на СГС досегашният докладчик по делото съдия Нели Маринова е определена за председател на друг съдебен състав, а за председател на разглеждащия делото I-22 състав е определен съдия Валентин Борисов. На 20.10.2021 г. по делото е постъпило писмо от САК с посочен актуален адрес на адвоката и на 21.10.2021 г. съдът е разпоредил връчване на него. Адресът е посещаван на 26.10.2021 г. и 13.12.2021 г., но адвокатът не е открит. С определение от 16.12.2021 г. съдът е освободил адв. Нели Медарова и е разпоредил изпращане на ново искане до САК.