Решение № 12 от 16.07.2026, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Златоград, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Б.а като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно наказателно дело № 20265420200019 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от К. М. Б. ЕГН **********, адрес: с. Б., общ. К., ул.“Г. Б.“ № **, чрез адв. Б. М., адрес за призоваване: гр. К., ул.“Б.“ № **, ет.

*, офис № ***, срещу Електронен фиш серия К № 8506075043, издаден от Агенция „П. и.".

Жалбоподателят посочва, че на 14.05.2026 г. му бил връчен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата - № 8506075043, изд. от АПИ, на осн. чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП за твърдяно нарушение по 139, ал. 6 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание ,,Глоба“ в размер на 300.00 лева.

Глобата му е наложена за това, че на 26.01.2023г., в 09:50 часа, е установено нарушение № F32B180D27963382E053031F160ABA1D, с ППС лек автомобил ,,С. г. в.“, с peг. номер *******, с технически допустима максимална маса 1750, в община З., за движение по път В67 км.25+407, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.

10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10992, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 867 км 25+407.

1

Жалбоподателят, чрез адв. Б. М., моли съда да отмени издадения срещу него електронен фиш, като незаконосъобразен, като излага мотиви.

Както се сочи по-горе обжалвания ЕФ е връчен на жалбоподателя на 14.05.2026г., а е издаден на 26.01.2023г., т.е. връчването е след 3 години и 4 месеца. Именно поради това твърди, че фишът е незаконосъобразен, тъй като законодателят е предвидил, че с изтичане на период от време, в който нарушителят е установен, но спрямо него не се извършват действия към подвеждането му под отговорност, се преклудира правото на държавата да търси отговорност от това лице за извършеното нарушение. В тригодишния срок от страна на наказващия орган не са предприемани никакви действия.

Сочи се, че наказващият орган е допуснал и други съществени нарушения. Адв. М. сочи, че санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни, по отношение на преследваните цели. Строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира. Тоест, не са спазени изискванията на СЕС, тъй като наказващия орган е нямал възможност за преценка относно размера на санкцията.

Жалбоподателят, чрез своя защитник адв. Б. М., моли съда, на осн. чл.

63, ал. 1 от ЗАНН, да отмени като незаконосъобразен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506075043, издаден от Агенция ,,П. И.“.

Със Съпроводително писмо, вх. № 1962/12.06.2026 г., Агенция ,,П. И.“, Национално ТОЛ управление, чрез ст. юрк. Т. Д., изпраща необходимите материали, като моли жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, като съда потвърди издадения електронен фиш.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Б. М., който поддържа внесената жалба и моли да бъде отменен оспорения електронен фиш. Представя оригинал на електронен фиш, поради това, че номера на ЕФ не се вижда ясно.

За проведеното открито съдебно заседание Агенция ,,П. И.‘‘ не изпраща представител. Изпратена е молба, чрез ст. юрк. Т. Д., с която въззиваемия моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие и да бъде приета амдинистративнонаказателната преписка, като оспорват подадената жалба и молят издадения електронен фиш да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Излагат се подробни мотиви.

В съдебно заседание е допусната поправка на техническа грешка, като номера на обжалвания електронен фиш е 8506075043, тоест четвъртата цифра се чете ,,6“, а не ,,5“.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и 2 събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С електронен фиш № 8506075043 на К. М. Б. ЕГН ********** от с. Б., ул. ,,Г. Б.“ № **, общ. К., е наложено административно наказание ,,Глоба“ в размер на 300 лв. за извършено нарушение на 26.01.2023 г. в 09:50 ч., по чл.

139, ал. 6 от ЗДвП и на осн. чл. 179, ал. 3, във връзка с чл. 187, ал. 1 от ЗДвП.

Фишът е връчен на К. Б. лично на 14.05.2026 г., което се установява от приложената по делото разписка, в която е отбелязано, че изпращач е АПИ и е посочен номера на фиша. Тоест, съмнения относно това какво е връчено, няма.

Жалбата е постъпила в срок и същата е процесуално допустима.

По делото са приложени и 2бр. фотоснимки, на които е заснет автомобила на жалбоподателя. Регистрационният номер, който се вижда, съответства с посочения във фиша.

Масата на автомобила се установява от приложената справка с данни за автомобила на жалбоподателя, където е посочено, че масата е 1750кг.

По делото е представена справка за извършени действия във връзка с издадения фиш, като са отбелязвани събития на определени дати, които събития няма как да бъдат проверени и от тях да се правят изводи.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е издаден незаконосъобразно и като такъв следва да бъде отменен.

От събраните по делото доказателства се налага извод, че наистина на 26.01.2023 г. К. Б., управлявайки посочения във фиша лек автомобил, негова собственост, е допуснал вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал лекия си автомобил без за него да е платена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, а именно такса за ползване на платената пътна мрежа – винетна такса.

При издаването на атакувания фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят като последица отмяна на атакувания фиш.

На първо място, съдът следва да посочи, че споделя виждането за задължителния характер на решенията на СЕС по отношение на българските съдилища. В чл. 633 от ГПК и чл. 144а от АПК, е разписано задължение, решенията на съда да се спазват във всички съдилища и учредения в България.

В цитираното решение на СЕС се коментира въпросът за хармонизация на законодателството на съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установения в законодателството режим, като държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи, но тези държави са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на съюза и на неговите общи принципи.

3

Сочи се като пример принципът на пропорционалност, като един от принципите, който трябва да се зачита от националното законодателство на всяка държава.

СЕС посочва, че санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни, по отношение на преследваните цели. Строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира.

СЕС е направил анализ на българското законодателство и е констатирал, че разпоредбите на чл. 179, ал. 3 до 3б и чл. 187а ЗДвП, не дават възможност за преценка на наказващият орган, според тежестта на нарушението да наложи по-малка или по-голяма санкция. И в крайна сметка СЕС заключава, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на п. И., независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност, чрез заплащане на ,,компенсаторна такса‘‘ с фиксиран размер.

Директива 1999/62 въвежда именно принципа за пропорционалност.

Настоящият състав на съда намира, че горното неспазване в законодателството на изискванията, въведени с решението на СЕС, е достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш, в какъвто смисъл е и последната съдебна практика.

Жалбоподателят изрично сочи този аргумент в жалбата си.

Съдът не споделя тезата на представителя на АПИ, че решението на СЕС и директивата касаят само товарни превози. Това не е така, защото, както се посочи по-горе, в решението се цитират разпоредбите на чл. 179, ал.

3 до 3б, тоест цитира се разпоредбата на чл. 179, ал. 3 въз основа, на която е наложена настоящата санкция и тя не е за извършен товарен превоз с товарен автомобил.

В случая обаче са допуснати и други съществени нарушения. На първо място следва да се посочи, че нарушението е констатирано на 26.01.2023 г., а атакувания фиш е връчен на нарушителя на 14.05.2026 г., тоест след 3г. и 4 месеца. С връчване на фиша се ангажира отговорността на жалбоподателя. В теорията и съдебната практика се приема, че чл. 11 от ЗАНН препраща към сроковете в НК, с изтичането на които се погасява възможността за реализиране на наказателна отговорност. По специално в случая, по силата на чл. 11 от ЗАНН, следва да се приложи срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който 4 гласи, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на (т. 5) три години за всички останали случаи.

Относно приложение на тригодишния срок е налице и практика на АдмС Смолян в Решение № 1198/14.10.2025 г. по к.а.н.д. № 272/2025 г.

В Тълкувателно решение № 1/27.02.2015 г. на ВАС се приема, че в чл.

34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

Според ВАС няма логика за по-тежки закононарушения, каквито са престъпленията, да се прилага абсолютната погасителна давност, а за по-леки такива, като административните нарушения, тя да е неприложима. В настоящият случай изтеклата давност от 3г. и 4 месеца не е прекъсвана, както сочи ст. юрк. Т. Д., защото подписването и издаването на електронния фиш след датата на установяване на нарушението, не представлява действие, прекъсващо давността. Това е действие от техническо и организационно естество и от това забавяне от наказващия орган, същия този орган не следва да черпи права. Ако се даде такава възможност и се приеме, че с тези действия се прекъсва давността, то ще се даде възможност на наказващите органи до безкрайност да протакат изтичането на сроковете за реализиране на отговорността. Тоест, ще се стигне до злоупотреба.

В този смисъл е Решение № 308/05.03.2025 г. на Адм.с. София област по к.а.н.д. № 53/2025 г.

Настоящият състав на съда констатира, че сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не са спазени и по-точно тримесечния срок от установяване на нарушението до издаване на фиша - установяването е на 26.01.2023 г., а издаването е на 22.08.2023 г. (както сочи ст. юрк. Данкова).

По гореизложените съображения, съдът намира, че издаденият ел. фиш ще следва да бъде отменен.

На жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за адвокат, които са в размер на 200 евро. Те не са прекомерни, тъй като представителят на жалбоподателя е изготвил и подал жалба, която е аргументирана и се е явил в съдебно заседание. Освен това възнаграждението е близо до минимума, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.