Решение № 1005 от 02.06.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 634/2021
- Вид
- Решение № 1005
- Подписан
- 02.06.2021
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, Ивелина Чавдарова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.315 · Граждански процесуален кодекс
- чл.317 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 269, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 317, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 317, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.325, ал.1,т.9 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл.68 · Кодекс на труда
- чл.70, ал.1,изр.1 · Кодекс на труда
- чл. 71 · Кодекс на труда
- чл. 71, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.71, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 1005 гр. Варна , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова при участието на секретаря Нина И. Иванова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20213100500634 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по две жалби:
1.Въззивна жалба вх. № 521/03.02.2021г. от Градски транспорт" ЕАД, ЕИК 103003668, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тролейна", № 48 срещу Решение № 3/14.01.2021г. по гр.д. № 11295/2020г. на ВРС, В ЧАСТТА, с която съда ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М. Ц. Й., ЕГН **********, от ***, извършено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № 55/25.08.2020г., издадена от изпълнителния директор на „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК 103003668, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Тролейна", № 48, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Ц. Й., ЕГН **********, от ***, на заеманата преди уволнението длъжност - „магазинер склад авточасти и РСО" в „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК 103003668, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖ ДА „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК 103003668, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тролейна", № 48 ДА ЗАПЛАТИ на М. Ц. Й., ЕГН **********, от ***, сумата от 3299.70 лева (три хиляди двеста деветдесет и девет лева и седемдесет стотинки), представляваща обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за времето от 26.08.2020г. - 14.12.2020г., формирано, както следва: 2885.95 лева - основно трудово възнаграждение, 259.75 лева - допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и 154.00 лева - за социални разходи за храна по чл. 82, т. 4 от КТД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда -11.09.2020г., до окончателното 1 изплащане на обезщетението.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, противоречащо на събраните доказателства, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени,като неоснователни. Твърди, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на събрания по делото доказателствен материал, довело в последствие и до необоснованост на постановения съдебен акт. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение в обжалваната част, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените поделото разноски.
2. Въззивна жалба вх. № 618/09.02.2021г. от М. Ц. Й., ЕГН **********, чрез процесуален представител срещу Решение № 3/14.01.2021г. по гр.д. № 11295/2020г. на ВРС, В ЧАСТТА, С КОЯТО съда е ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззвиника против „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК 103003668 иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение за сумата над 3299.70 лева до предявения размер от 5618.00 лева и за периода от 15.12.2020г. до 25.02.2021г.
Въззивникът излага твърдения, че неправилно съда е приел, че обезщетение за оставане без работа се дължи до дата на устните състезания пред първа инстанция , а не за целия заявен шестмесечен период. Излагат се твърдения , че въпреки, че ищцата е възстановена на работа,но т.к. решението е обжалвано, тя на практика не работи.
Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изложено становище за неоснователност на жалбата, като се претендира отхвърлянето й и присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, редовно призован,чрез процесуален представител „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК 103003668 поддържа жалбата, претендира уважаването й, поддържа отговора на депозираната от М.Й. жалба и претендира отхвърлянето й. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение,отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски. Депозира писмени бележки/не подписани/.
В съдебно заседание по същество, редовно призована, чрез процесуален представител,М.Й. поддържа депозираната от нея жалба както и отговора на въззивната жалба.Претендира потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, както и отмяната му в отхвърлителната част. Претендира присъждане на разноски съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
2
Производството пред ВРС е образувано по искове на М. Ц. Й., ЕГН ********** срещу „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК 103003668 гр.Варна , с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за признаване за незаконосъобразно уволнението, извършено със заповед № 55/25.08.2020г., издадена от изпълнителния директор на „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК 103003668, на работодателя, с която трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.71 ал.1 от КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „магазинер склад авточасти и РСО" , както и заплащане на обезщетение за оставането й без работа в размер на 5618.00 лева и за периода от 15.12.2020г. до 25.02.2021г.
В исковата молба ищеца твърди незаконосъобразност на уволнението поради допуснати нарушения при издаването на уволнителната заповед, доколкото заповедта не е подписана от изпълнителния директор на дружеството.Твърди, че е била в трудово правоотношение с ответното дружество на основание трудов договор № 82054/26.10.2012г., като е изпълнявала длъжността „кондуктор". На 04.04.2019г. е претърпяла трудова злополука, като с Експертно решение № 0535/10.02.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна-Варна" била трудоустроена. По повод това с допълнително споразумение № 5958/31.07.2020г. била преназначена на длъжност „магазинер склад авточасти и РСО".
Твърди, че на 25.08.2020г. и били връчени от г-н Ж. А. заповед, с която трудовото й правоотношение е прекратено, на основание чл.
71, ал.1
КТ, което счита за недзаконосъобразно доколкото е трудоустроена и работодателят не би могъл да се ползва от правото да изпитва годността й.Не е спазена разпоредбата на чл. 333 КТ. Претендира отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и присъждане на обезщетение за оставане без работа за максималния шест месечен срок.Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът - „Градски транспорт" ЕАД, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове, като неоснователни. Счита , че процедурата по прекратяване на трудовия договор е законосъобразна , като заповедта е подписана от лице, с надлежно учредена представителна власт,въз основа на дадено му пълномощие. Поддържа, че уволнението е законно, тъй като работодателят в срока на изпитване са е възползвал от правото си да прекрати правоотношението. Излага съображения, че законът допуска сключването на допълнително споразумение със срок на изпитване, когато е налице съществена промяна в трудовите функции на старата и новата длъжност. Именно такава поддържа, че е налице, тъй като трудовите функции на първоначално заеманата от ищцата длъжност са се свеждали до продажба на превозни документи и е подчинена на ръководител търговска експлоатация, а трудовите функции на длъжността по допълнителното споразумение са свързани с организиране, снабдяване, съхранение, ползва и отчитане на резервни части, материали и инвентар и е подчинена на началник склад резервни части. Поддържа, че при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71 КТ, закрилата по чл. 333 КТ е неприложима. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, като поддържа, че стойността за храна и ваучери не е постоянен елемент от трудовото възнаграждение и е в зависимост от отработените дни.
3
Претендира разноски. отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорно между страните в настоящото производство и установено от представените по дело писмени доказателства е, че между тях е съществувало трудово правоотношение - сключен безсрочен трудов договор № 82054/26.10.212г. и допълнително споразумение № 4779/01.03.2019г. (л. 7), по силата на което ищецът е заемал длъжността „кондуктор" в „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК 103003668-гр.Варна.
Видно от експертно решение № 535 от заседание № 26/10.02.2020г. на ТЕЛК (л. 24), ищцата е временно трудоустроена за една година. В решението е предложено Й. да бъде трудоустроена за една година на работа не свързана с движение на превозно средство - автобус, тролейбус.На основание горното решение, с писмо изх. № 951/2020 от 31.07.2020г. на Изп.Директор на „Градски транспорт" ЕАД и на основание чл. 317, ал. 1 и ал. 2 КТ, на Й. е предложено да заеме длъжността „магазинер склад авточасти и РСО" от списъка на длъжностите, определени за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, като е посочено, че при съгласие за преназначението ще бъде сключено допълнително споразумение от дата на подписване на съгласието. Ищцата е дала такова на 31.07.2020г.,съгласно писмо (л. 20).
На 31.07.2020г. между страните е сключено допълнително споразумение № 5958/31.07.220г.
(л.8), с което Й. е преназначена на длъжност „магазинер склад авточасти и РСО". Със споразумението е уговорен срок на изпитване до 30.01.2021г.
Със Заповед № 55 от 25.08.2020г. (л. 39) на упълномощено от изпълнителния директор на 4
„Градски транспорт" ЕАД лице (пълномощно с нотариална заверка на подписа, приложено на л.
53-54 от делото), трудовото правоотношение с ищцата е прекратено считано от 26.08.2020г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ. Заповедта е връчена на Й. на 25.08.2020г.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и длъжностни характеристики за длъжността „кондуктор" (л.44-46) и „магазинер склад авточасти и РСО" и докладни във връзка с работата на ищцата на длъжността „магазинер склад авточасти и РСО", както и разменена между страните, Дирекция „Инспекция на труда" и Регионална здравна инспекция кореспонденция.
От заключението на приетата по дело ССчЕ, което съда кредитира се установява,че основното месечно възнаграждение на ищцата е в размер на а 782 лева, допълнителното такова за трудов стаж и професионален опит е 9%, или сумата от 70.38 лева. Стойността на ваучерите за храна съгласно КТД за периода 26.08.2020г. до 25.02.2021г. е в размер на 1260 лева по чл. 82, т. 1 КТД и 368.43 лева по чл. 82, т. 4 КТД.
Във въззивното производство е приета справка НАП за актуалните трудови договори на ищеца, от които е видно, че към дата на изготвянето й- 17.05.2021г. същата няма регистрирани такива.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:
По въззивна жалба вх. № 521/03.02.2021г. от Градски транспорт" ЕАД, ЕИК 103003668, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Тролейна", № 48.