Акт от 16.07.2019, Районен съд - Плевен

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Плевен, 16.07.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на 17.06.2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Даниела Маринова, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 1206 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Я.Й.П., ЕГН ********** – ***на Т.– Д.– П. служебен адрес: *** против С.Д.П.– ВРАЦА, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с предявен иск на основание чл.79 и чл.86, във вр. с чл.286 от ЗЗД, в която се твърди следното : по силата на договор за управление №134/01.12.2014г., сключен на основание чл. 173 ал.3 от Закона за горите /ЗГ/ с Директора на „С.Д.П.” гр.

Враца /СЗДП/, ищецът изпълнява длъжността „***/Т.Д.П. със срок на действие 5 /пет/ години, считано от 01.12.2014 г., действащ понастоящем.

Твърди се, че правоотношенията по договора за управление са облигационни и имат мандатен характер, тъй като се осъществяват между държавно предприятие и директора на неговото териториално поделение, като в тях липсва какъвто и да е било административен елемент, а задължението за постигане на определен стопански резултат е уредено под Формата на задължението за изпълнение на финансов план. В този смисъл е и константата съдебна практика на ВКС, че когато директорът на предприятието има за цел изпълнението на бизнес - задача с конкретни икономически показатели, възнаграждението му е обвързано с постигнатите финансови резултати и стопански цели, съобразени със спецификата на дейността на ДГС, като при неизпълнение, носи икономическа отговорност, за което при сключване на договора се определя гаранция. Съществена характеристика на този вид договор е равнопоставеността на страните по него, като основните правомощия на Директора на териториалното поделение, произтичат от закона и от факта, че е приел да ръководи, представлява и управлява повереното му стопанство. Със сключването на Договор за управление се конкретизират правата и задълженията между страните, като в съшия са уговорени: размера на възнаграждението и начина на плащането му, размера и начина на ползване на отпуските, различни обезщетения, дължими при настъпването на определени събития и т. н.

Ищецът твърди, че в началото на 2018 г. е диагностициран с общо заболяване (онкологично заболяване - С.81.1), поради което му били издадени 7бр. болнични листа за временна неработоспособност за периода от 03.01.2018 г. до 29.08.2018 г. Във връзка с описаното общо заболяване притежава и експертно решение № 3147 - 168 от 10.10.2018г. от УМБАЛ „Д-р Г.С.” ЕАД - Плевен, видно от което му е направена оценка на работоспособността - 75% трайно намалена работоспособност.

Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при временна неработоспособност е регламентиран в Глава четвърта “Обезщетения”, Раздел I "Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване" и Раздел IV “Отпускане и изчисляване на паричните обезщетения и помощи” на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО). Съгласно чл.4 ал.1 т. 7 от КСО, в качеството му на ***на Т.Д.П. е осигурено лице за общо заболяване и към днешна дата са му изплатени всички парични обезщетения за временна неработоспособност от НОИ.

На 20.08.2018 г. по ел. поща на ТП

ДГС-Плевен е получена Заповед № РД13-317/20.08.2018г. на Директора на СЗДП, с която се нарежда на Директорите на всички териториални поделения, да уведомяват Директора на СЗДП при временна неработоспособност и да представят заверени копия на болнични листа в ЦУ на СЗДП до два дни от издаването им. Със същата заповед се разпорежда до края на работният ден - 20.08.2018г., да се изпратят сканирани в ЦУ на СЗДП заверени копия на всички болнични листа на Директори на ТП издадени от началото на 2018г.

В изпълнение на цитираната по-горе заповед на 20.08.2018г. в 15:15 часа по ел. поща ищецът изпратил на ЦУ СЗДП град Враца, заверени копия на всички болнични листа - 7 бр. за периода от 03.01.2018г. до 29.08.2018г., които били издадени във връзка със заболяването му.

Ищецът посочва, че съгласно Договор за управление № 134/ 01.12.2014г. - чл. 5 от раздел III „Финансови взаимоотношения между страните”, е предвидено допълнително подпомагане на Директора на ТП в случай на временна неработоспособност поради общо заболяване, изразяващо се в изплащане на парично обезщетение, което следва да се изчисли въз основа на среднодневния му осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от шест месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността му.

С писмо изх. № 3626/10.12.2018 г. до

Директора на СЗДП поискал да му се изплати дължимото парично обезщетение в изпълнение на чл.5 от двустранно сключения и действащ Договор за изпълнение. С писмо изх. №СЗДП 2585-4/27.12.2018 г., получено по ел. поша в Т.Д.П. с вх. № 3872/27.12.2018г. (в последствие изпратено в оригинал на 28.12.2018г. и получено на 31.12.18г.), Директорът на СЗДП го уведомил, че ЦУ на СЗДП ДП не му дължи парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като за този период вече е получил такова обезщетение от НОИ. След като получил гореописания отговор, с писмо изх. № 3872/28.12.2018 г.. ищецът поискал от Директора на СЗДП да разпореди на компетентните органи в ЦУ на СЗДП да преразгледат писмото му за отказ с № СЗДП 2585-4/27.12.2018г., както и евентуално преписката да бъде изпратена в МЗХГ - приниипал на СЗДП за изразяване на становище по поставеното от него искане. Към момента на депозиране на исковата молба заявява, че няма информация Директорът на СЗДП да е предприел действия в тази насока.

Ищецът твърди, че отправеното от него искане за изплащане на обезщетение от Директора на СЗДП Враца, не касае полагащите му се обезщетения от НОИ, а е във връзка с клауза по двустранно подписан Договор за управление, която следва да се тълкува извън реда на получаване на обезщетение от НОИ. В подкрепа на този аргумент е факта, че в чл.

4 от ДУ е упоменато по какъв ред и на какво основание следва да се осигурява Директора на ТП в съответствие с КСО, въпреки че правата и задълженията на страните по договорите за управление се уреждат съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, поради което наличието на подобна клауза в договор за управление е без юридическа стойност за осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора. В отделна клауза, а именно в чл.5 от ДУ е договорено между страните друг вид обезщетение при временна неработоспособност при общо заболяване, което се явява допълнително възнаграждение извън случаите на КСО, което следва да се изплати еднократно от Директора на СЗДП град Враца на Директора на ТП, като е описан реда и начина, по който следва да се изчисли същото. В подкрепа на тези изводи е и това, че в две отделни клаузи от договора за едно и също събитие, а именно настъпила временна неработоспособност поради общо заболяване, се дължат парични обезщетения, но изчислени по различен ред, основание, размер и от различни субекти. Неправилно Директорът на СЗДП град Враца е приел, че чл.5 от ДУ, касае паричните обезщетения, които ми се полагат по реда на КСО, тъй като те ми се полагат по закон, като осигурено лице и са правоотношения между мен и НОИ, възникващи по силата на закона, а не по силата на договорните ни отношения с Директора на СЗДП Враца. Т.е. не бива при тълкуването на чл. 5 да се смесват правата и задълженията ми по закон, с тези, които се пораждат по силата на сключения между страните договорни отношения и уговорки за заплащане на обезщетение. Излага се, че сумата, периодът и редът, по който са изчислени обезщетенията и в последствие са изплатени от НОИ, не съответстват на еднократното обезщетение, което му се полага от Директора на СЗДП - Враца, според начина на изчисление, който е описан в чл. 5 от ДУ.

Ищецът твърди, че след негово разпореждане (във вр. с чл. 5 от ДУ), главният счетоводител на Т.– Д.- П. с вх.

№ 3889/28.12.2018 г., представил рапорт относно изчисляване на среднодневния му осигурителен доход, върху който са внесени от него осигурителни вноски за периода от шест месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността ми. Сумата, като обезщетение от СЗДП - Враца за месеца, през който е настъпила неработоспособността, а именно от 03.01.2018 г. до 31.01.2018 г. за 21 /двадесет и един/ работни дни, е в размер на 2 341,50 лв.

Във вр. с претенцията си ищецът посочва, че съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на сключения между тях договор, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона или на добрите нрави. В тази връзка счита, че чл.5 от ДУ не противоречи на повелителните норми на закона или на добрите нрави и следва да бъде изпълнена отстрана на Директора на СЗДП гр. Враца. В съответствие с разпоредбата на чл.

20 от ЗЗД трябва да се преценяват и задълженията на страните, регламентирани в договора, т.е. клаузите уреждащи полагащите се обезщетения и възнаграждения, включително задълженията за изплащането им, са също предмет на договорните отношения между страните и следва да бъдат изпълнени от всяка страна по договора.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 341.50лв. на основание съгласно чл. 5 от раздел III „Финансови взаимоотношения между страните” от договор за управление № 134/01.12.2014г. представляваща парично обезщетение за настъпила временна неработоспособност поради общо заболяване, изчислено от среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от шест месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията към Директора на СЗДП - 10.12.18г. (в писмена форма чрез писмо с № 3626/10.12.18г. с искане за изплащане на обезщетение) до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна чрез инж. Ц.Т.Ц.- Д.н. „С.д.п.”***, в който се твърди, че искът е неоснователен поради следното : договорите за управление са приравнени на трудови договори за целите на данъчното и осигурителното право. Когато едно лице упражнява дейност по управление, каквато в случая е дейността на ищеца по отношение на „Д.Г.С.Плевен“, същият се осигурява по реда на чл.4, ал. 1, т.7 от КСО. В потвърждение на горното твърдение е изричната разпоредба на чл. 4 от Договор за управление №134/01.12.2014г., сключен между инж. Я.П. *** и Директора на СЗДП. Ищецът е осигурен за всички социално осигурени рискове, изброени в чл.4, ал.1. т.7 от КСО, именно в качеството му на ***на ДГС - Плевен и страна по договор за управление, сключен между него и Директора на СЗДП. Систематичното тълкуване па текстовете на чл. 4 и чл. 5 от цитирания договор за управление водят до извода, че ищецът е осигурено лице в обхвата на държавното обществено осигуряване и в качеството му на такъв има осигурителните права по чл. 13а от КСО, в това число — право па обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.

Осигурителните си права ищецът черпи от действащото осигурително законодателство в страната, а не от сключения Договор за управление №134/01.12.2014г. Редът за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, е уреден в Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Недопустимо е страните по договор за управление да договарят второ основание за изплащане и/или друг ред за изчисляване на обезщетение, когато такъв изрично е уреден нормативно и правата по него се черпят от внесените осигурителни вноски по реда на КСО. Описаният в чл.5 от договора ред за изчисляване на обезщетение за временна неработоспособност кореспондира с отменената Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (отм. ДВ, бр. 57 от 28.07.2015г., в сила от 01.01.2016.), и то в редакцията й към 2009 г„ и е в пълно противоречие с КСО и действащата Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. Предвид изложеното, клаузата на чл. 5 от Договора за управление е без юридическа стойност, тъй като е буквално взаимствана от отменен нормативен акт и по тази причина неприложима при сега действащото осигурително законодателство в страната. Във връзка с горното, на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от Закона за задълженията и договорите, считам, че нормата на чл.5 от Договор за управление №134/01.12.2014г. е нищожна като противоречаща на действащото законодателство (КСО и Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване), но без това да води до нищожност на целия договор. Твърдяното от ищеца право на изплащане на обезщетение за временна неработоспособност на второ основание (извън обезщетенията от НОИ, които той признава за получени) нарушава един от основните принципи на осигуряването в РБ, установен в чл.3, т.3 от КСО — равнопоставеност на осигурените лица. Изплащането на второ обезщетение (извън обезщетенията от НОИ) би поставило в по-неблагоприятно положение осигурените лица, които се осигуряват за същите рискове, но на друго от основанията по чл.4, ал.1 от КСО. Още повече, както беше изтъкнато, договорите за управление са приравнени на трудови договори за целите на осигурителното право.