Акт № 2886 от 17.07.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

18.7.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

06.22

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Цветелина Цонева дело номер

20124100600186 по описа за

2012 година

С присъда № 47 от 08.03.2012 г.‚ постановена по н.о.х.д. № 2166/2011 г. В.районен съд е признал подсъдимият Д. З. З. за виновен в това, че на .......... г. в гр.В. Т. се разпоредил с вещи – 3бр. седлови влекачи „.” и 3бр. полуремаркета „К.”, собственост на „Д. З” ЕООД-Г., заложени в полза на „. Т. К.”-Ш. по сила на Договор за особен залог от 07.03.2008г. и вписан на 11.03.2008г. в Централния регистър на особените залози, оставени му за пазене като от деянието са последвали значителни щети в размер на 585 634.18лв. за „. Т. К.”-Ш., поради което и на основание чл.217, ал.4, вр.ал.3, вр.ал.1 от НК, чл.36 и чл.54 от НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип и на глоба в размер на 200лв.

Подсъдимият е признат и за виновен за това, че на 14.10.2008г. в гр.В. Т. в качеството му на длъжностно лице – управител на „Д. З.” ЕООД-Г. присвоил чужди вещи - 3бр. седлови влекачи „.” и 3бр. полуремаркета „К.”, собственост на Д. З.” ЕООД-Г., с обща пазарна стойност 585 634.18лв., връчени в това му качество да ги пази въз основа на Договор за особен залог от 07.03.2008г. и вписан на 11.03.2008г. в Централния регистър на особените залози, поверени му в това качество да ги пази и управлява, като за улесняването на присвояването е извършил и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание – престъпление по чл.220, ал.1 от НК, а именно в качеството му на длъжностно лице – управител на „Д. З.” ЕООД-Г. на 14.10.2008г. в гр. В. Т. съзнателно сключил с „М.” ЕООД-В. Т. неизгодна сделка – договор за покупко-продажба на 3бр. седлови влекачи „.” и 3бр. полуремаркета „К.” за сумата от 60 000лв., като от това е произлязла значителна вреда за дружеството, което представлявал в размер на 525 634.18лв. и като стойността на присвоеното имущество е в същия размер от 525 634.18лв. и е в големи размери, поради което и на основание чл.202, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1, вр.чл.201 от НК, чл.36 и чл.54 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а на основание чл.202, ал.3 от НК, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК го е лишил от право да упражнява дейност, свързана с материална отчетност, както и с управление и пазене на чуждо имущество в търговски дружества и кооперации за срок от шест години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл.23, ал.1, ал.2 и ал.3 от НК ВТРС е определил и наложил на подсъдимия общо най-тежко наказание от наложените, а именно пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, към което е присъединено и наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да упражнява дейност, свързана с материална отчетност, с управление и пазене на чуждо имущество в търговски дружества и кооперации за срок от шест години.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 585 634.18лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъплението, а в полза на ВТРС държавна такса от 23 425. 37лв. върху уважения размер на гражданския иск.На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 234.12лв., от които 70лв. в полза на ВТРС и 164.12лв. в полза на ОДМВР- В. Т.

Срещу присъдата е депозиран протест от ВТРП. В протеста се инвокират доводи,че присъдата нa ВТРС е неправилна в частта за престъплението по чл.202,ал.2,т.1,вр.ал.1,т.1,вр.чл.20 НК. Прокурорът счита,че наказанието е ниско,като в този смисъл следва да се определи наказание в минималния и средния размер,а именно шест години лишаване от свобода. За определяне размера на наказанието е следвало да се отчете отегчаващото обстоятелство:причинените имуществени щети многократно надхвърлят приетата в закона дефиниция за големи размери,както и че вредите са невъзстановени, налице са и квалифициращи обстоятелства. Предлага присъдата да бъде изменена и в частта й, с която са присъдени разноски на ОД на МВР-В., като същите се присъдят на ВТРС, както и да се присъдят разноски на повереника на гражданския ищец, за което са представени доказателства.

По делото е депозирана въззивна жалба от адвокат С. Т.-ГАГ, като защитник на подсъдимия. Посочва, че присъдата е незаконосъобразна, постановена в нарушения на материалния закон,процесуалния закон и необоснована.Инвокира доводи ,че с оглед фактите и обстоятелствата в настоящия случай няма как да бъде осъществен състава на престъпленито по чл.202 НК,доколкото е налице сливане на физическо и юридическо лице.Излага съображения, че не е налице и престъпление по чл.217, ал.4,във вр.ал.3 НК, липсва оставено за пазене имущество. Навежда доводи за извършено процесуално нарушение от състава на ВТРС, а именно председателят на състав на ВТРС не е уважил искането за отвод, както и не е уважен предявеният граждански иск на „Д. З.” ЕООД-Г..

В съдебно заседание пред ВТОС са приети писмени доказателства -изпратени от нотариус Д. Р., свързани с покупко-продажба на МПС между Д. З. З., представляващ „Д. З.” ЕООД и И. Б. В. в качеството на представляващ на „М.” ООД с регистрационен № на сделките 8926, 9377, 9378, 9379, 9380 и 9375, както и споразумение от 10.10.2008 г.

Представителят на В. поддържа протеста.Пледира подсъдимия да бъде осъден на шест години лишаване от свобода,предвид наличието на квалифициращ състав- големият размер на причинените щети.

Повереникът на гражданския ищец моли съдът да остави въззивната жалба без уважение, доколкото е налице престъпление по чл.217,ал.4 НК. Моли да се отчете разпоредбата на чл.9 ЗОЗ, а именно задължението на залогодателя да уведомява заложния кредитор при предприемане на разпоредителни действия. Във чл.9,ал.4 ЗОЗ,законодателят забранява на залогодателя да се разпорежда със заложеното имущество след като е получил уведомление от заложния кредитор, затова че престъпва към принудително изпълнение. Повереникът посоча още да се отчете и разпоредбата на чл.32,ал.4 ЗОЗ, а именно след престъпване към принудително изпълнение заложеното имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор. Твърди,че събраните в съдебно заседание гласни доказателства не опровергават събраните доказателства до този момент.

Защитата посочва на първо място,че е налице нарушение на процесуалните правила, доколкото ВТРС не е уважил искането за отвод. На следващо място не е уважен гражданският иск на пострадалото юридическо лице, както и не е налице престъпление по чл.202 НК. Излага доводи за липса на състава на престъпление по чл. 217 НК, доколкото няма законова пречка залогодателят да се разпорежда със заложеното имущество, както и не е налице своене на вещи- собственост на дружеството, на което е управител и собственик на капитала. Твърди, че З. не е длъжностно лице,той е собственик, както и от субективна страна същият е бил със съзнанието,че друго юридическо лице ще встъпи в дълга на фирмата му към В. Навежда аргументи, че няма как да бъде ощетено дружеството, доколкото е получило парична престация срещу прехвърлените превозни средства. Моли подсъдимият да бъде оправдан. Подсъдимият в своя защита поддържа казаното от адвоката, посоча, че е търсил начин да се издължи към В., намерил е кой да встъпи в дълга му. Не е знаел,че след като е продал камионите, И. Г. ги е препродал.Защитата моли подсъдимият да бъде оправдан.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите; Д. Р., Р. Р., И. Г., Т. М., Г. С.

В. окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид инвокираните в жалбата и протеста доводи, с които е сезиран и съобрази становищата на страните, възведени по реда на съдебните прения и обсъди събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост и след като на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК извърши цялостна проверка на невлязлата в сила присъда относно нейната правилност, законосъобразност, обоснованост, справедливост на наложеното наказание, споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Подсъдимият Д. З. е роден на .............. г. в гр. П., живущ в гр.Г.,българин,български гражданин,с висше образование,вдовец,неосъждан,работи с ЕГН*.

Подсъдимият е управител на „Д. З." ЕООД-Г.. На 07.03.2008 г. същият закупил на изплащане по силата на договор за международна покупко-продажба № ........... от „. Т. К.”-Ш. 3бр. седлови влекачи „.” и 3бр. полуремаркета „К.” за сумата от 318 900 евро, от които българското дружество трябвало да плати авансово 10 %, представляващи 31 890 евро; 5 % от стойността на договора, или сумата от 15945 евро, най-късно 5 работни дни след подписването му и 5 %, представляващи 15945 евро, най-късно до 10 работни дни преди датата на доставка. След авансовите плащания купувачът трябвало да заплати останалата сума, представляваща 90 % от стойността на договора на 48 месечни вноски в продължение на 4 години съгласно погасителен план при лихва в размер на 10,28 % годишно.

За обезпечаване на плащанията на „Д. З.” ЕООД-Г. на 07.03.2008 г. се сключил договор за особен залог между двете дружества, по силата на който българското дружество учредило в полза на шведското дружество особен залог върху закупените камиони и полуремаркета. Страните се договорили заложеното имущество да остане във владение и на отговорно пазене при залогодателя-българското дружество за срока на договора, както и че залогодателят няма право да продава и да се разпорежда с която е да е част от заложеното имущество без писмено разрешение на заложния кредитор. На 10.03.2008 г. подсъдимият изготвил нотариално заверено заявление за вписване на договор за особен залог. Заявлението подал в Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието, където то било вписано на 11.03.2008 г. по партидата на българското дружеств¯ и където били вписани права на шведското дружество в качеството му на заложен кредитор.

След заплащането на авансовите вноски подсъдимият в качеството му на представител и управител на „Д. З.” ЕООД-Г. получил на 12.03.2008г. от шведското дружество трите броя влекачи и трите ремаркета и по този начин установил фактическа власт върху тях и започнал да осъществява задълженията си по договора за залог за пазенето им.

В периода от 07.03.2008 г. до 11.09.2008 г финансовото състояние на „Д. З.” ЕООД-Г. се влошило. Дружеството спряло плащанията на месечните вноски за главница и лихви по договора за покупко-продажба от 07.03.2008г.Българското дружество имало и множество други задължения към други кредитори и спрямо първото се водели изпълнителни дела. В този период от време подсъдимият бил в търговски взаимоотношения с фирма „М.” ЕООД-гр.В. Т. и фактически управляващият дейността й неин кредитор – свидетелят И. Д. Г.. Закупените камиони били използване за извършване на транспортна дейност от „М.” ЕООД.

Предвид неизпълнението по договора с шведското дружество на 11.09.2008г. кредиторът „Т.К.”-Ш. пристъпил към изпълнение върху заложеното имущество и вписал това обстоятелство в Централния регистър на особените залози със заявление за вписване за пристъпване към изпълнение. Със заявлението за пристъпване към изпълнение шведското дружество обявило и остатъка от задължението към този момент в размер общо на 346 587 евро за незабавно изискуеми. Подсъдимият бил уведомен за пристъпването към изпълнение върху заложеното имущество, оставено му за отговорно пазене, с нотариална покана, която той получил лично на 17.09.2008г., след което същият бил поканен да предаде по опис вещите. Представителят на „Т. К.”--Ш. свидетелят В. И. К. се обърнал към подсъдимия и го поканил най-късно до 30.09.2008г. да му предаде заложените камиони и полуремаркета като ги докара в гр.С. в сервиза на „." на бул."С." № 630 и като предаде малките и големите им талони, ключовете и другите документи. Подсъдимият бил предупреден, че ако не изпълни горното ще се пристъпи към принудително изпълнение. Във връзка с това съобщение подсъдимият предложил друг да встъпи в дълга му. На подсъдимия обаче му обяснили, че сделката може да се осъществи единствено при условия, че се изплати цялата цена на камионите и ако същите се предадат в държание на свидетеля К. Разяснено му било, че за встъпване на друго дружество в задълженията му е необходимо изричното съгласие на ръководството на шведската фирма и одобряване на новия купувач. На 07.10.2008г. подсъдимият отишъл в представителството на „. Т. К."- заедно със свидетеля И. Г. и още едно лице. От отсрещната страна присъствали свидетелите К., А. Д. и шведски представител на кредитора. Подсъдимият отправил молба към свидетеля К. и свидетелката Д. - мениджър „К. ф." в представителството на шведската фирма да не пристъпват към принудително изпълнение и да му оставят камионите, за да могат да работят. Свидетелят Г. обещал да започне да заплаща част от непогасените към този момент задължения на „Д. З.” ЕООД-Г., като била обсъдена хипотетична възможност след като бъдат заплатени всички просрочени вноски, заедно с лихвите, да се пристъпи към сключване на тристранен договор с фирма „М." ЕООД - представлявана от свидетеля В., която да встъпи като купувач по договор за международна покупко-продажба от 07.03.2008г. На подсъдимия и свидетеля Г. отново било разяснено, че първо следва да бъдат предадени вещите, след това да се изплатят всички задължения до момента, след това да се получи одобрение на новия купувач от шведското дружество и накрая, че К. и Д. не са упълномощени да сключват тристранна сделка.

Разпечатката съдържа 37 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc7749ad-eff0-4427-8124-3d54f4fd4a95