Решение № 339 от 24.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. София, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100509381 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 01.12.2020 г. по гр.д. № 4071/20 г., СРС, І ГО, 41 с-в е отхвърлил предявените от Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.

„**** срещу Д. Ж. П. с адрес гр.Пловдив, ул. „****“ №21, **** и Г. М. Н. с адрес гр.София, ул. „****, субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45 вр.чл.52 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от бездействието на ответниците по пр.пр. № 22547/2015 г. по описа на СРП.

Решението е обжалвано с две въззивни жалби с идентично съдържание, а именно въззивна жалба вх. № 25190195 от 22.12.2020 г. от ищеца Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „****, чрез пълномощника му адвокат Х. от САК и приложената към нея въззивна жалба вх. № 25004821/12.01.2021г. от ищеца Т. Д. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „**** с мотиви, изложени в тях. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че прокурорът не е указал на ответниците да разпитат ищеца. Това е указано с още с постановлението за образуване на ДП, но ответниците умишлено не са 1 изпълнили указанията му. Счита, че ответниците са имали на разположение 24 часа да го разпитат, но умишлено не са го сторили и са чакали ищеца да напусне страната и тогава да го търсят.

Според съда, на ищеца са били изпратени две призовки да се яви на разпит, но той е бил в чужбина и не е могъл да се яви. Това е вярно, призовките са били изготвени за дати, в които е бил в чужбина и не е могъл да се яви. Отново сочи, че ответниците са чакали ищеца да замине в чужбина и тогава да го призоват. Не е имало проблем да бъде разпитан след завръщането му в чужбина.

СРС е игнорирал разписаното в чл.107 НПК. Дори и без да бъде разпитан, ответниците са били длъжни да съберат доказателства в полза на ищеца, но умишлено не са го направили.

Съдът все пак е установил, че разпит е нямало и въззивникът/ ищец счита, че ще докаже пред въззивната инстанция, че ответниците са били длъжни да го разпитат. Относно доказването на вредата, то по този въпрос жалбоподателят счита, че „моята вреда се намира в главата на съдията“. В жалбата не е посочено изрично какво се иска от въззивната инстанция.

Въззиваемите Д. Ж. П. и Г. М. Н. не вземат становище по въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

От фактическа страна:

2

Предявен е иск с правно основание чл.45 вр. чл.52 от ЗЗД от Т. Д. П., ЕГН ********** срещу Д. Ж. П. и Г. М. Н. за солидарно заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от бездействието на ответниците по пр.пр.№ 22547/2015 г. по описа на СРП.

Ищецът твърди, че двамата ответници в качеството им на служители на 08 РУ-СДВР са водили разследване по досъдебно производство пр.пр.№ 22547/2015 г. по описа на СРП и са предложили същото да бъде образувано срещу ищеца за отправени закани с убийство към главния юрисконсулт на Столична община. Твърди, че ответниците бездействали и не му провели разпит, не провели беседа с него, не му снели обяснения, не го оставили да говори, а целта е да не бъде разкрита истината за конфликта. Ответниците отказали да коментират доказателствата, които са в негова полза и които той лично предоставил с приложена по делото молба. На 29.05.2015 г. при освобождаването му след задържане за срок до 24 часа уведомил ответниците, че ще отсъства в продължение на два месеца от страната, а след завръщането му е поискал да бъде разпитан. Ищецът изпратил пространствено писмо до тях, в което изложил множество факти в своя полза, но то единствено било приложено по делото. Ответникът Н. поела ангажимент да го разпита, но през месец 08.2015 г. тя му отказала да го призове и да му снеме показания, обяснила, че ищецът следва да се свърже с П.. Той пък заявил, че делото не е при него, впоследствие го призовал, но не за разпит, а за беседа с медицински лица за изготвяне на експертиза. Няколко месеца по-късно Т. Д. П. получил постановление за прекратяване на производството, в който акт липсвало обсъждане на наведените от него доводи и представените доказателства. Счита нежеланието да го разпитат за равносилно на забрана да говори. Твърди, че задължението на ответниците да го разпитат произтича от разпоредбата на чл.13 НПК, вменяваща в задължение на разследващите органи да вземат мерки за осигуряване разкриването на обективната истина и от разпоредбата на чл.14 НПК, чл.18 НПК, чл.107 НПК, чл.115 НПК, 136 НПК. Това бездействие на двамата ответници му причинили неимуществени вреди, изразяващ се в гняв, възмущение, болки и страдания, чувство на безсилие, загуба на вяра в институциите. За репариране на тези вреди претендира обезщетение в размер на 10 000 лева солидарно и от двамата ответници.

3

В срока по чл.131 ГПК ответникът П. не е депозирал писмен отговор.

Ответникът Г. М. Н. е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, с който е оспорила иска като неоснователен по съображения, подробно изложени в него. Твърди се, че извършените от нея действия в качеството й на разследващ полицай по досъдебното производство са законосъобразни и осъществени под ръководството и надзора на наблюдаващия прокурор. Сочи се, че ищецът не е имал качеството на свидетел или обвиняем по делото, поради което и не е разпитван, а преценката за това е на наблюдаващия прокурор.

Съдът констатира следното:

От приложените материали по досъдебно производство/ДП/ пр. № 997/2015 г. по описа на 08 РУ - СДВ, пр.пр.№ 22547/2015 г. по описа на СРП се установява, че ДП е образувано на 27.05.2015 г. по реда на чл.212, ал.2 НПК с първото действие по разследването разпит на свидетел Р. Ф. И..

Водено е срещу Т. Д. П. за това, че за времето от 18.05.2015 г. до 25.05.2015 г. в гр.София, в условията на продължавано престъпление, П. се заканил с престъпление против личността на длъжностно лице по повод службата му, а именно Р. Ф. И., служител на Столична община - район ,.Искър“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му престъпление по чл.144, ал.2 вр.чл.1 вр.чл.26, ал.1 НК. Съобщението за образуване на досъдебното производство е изготвено от ответника П. в качеството му на разследващ полицай при 08 РУ- СДВР. Той е извършил и първото действие по разследването, последвано от разпит в качеството на свидетел на 28.05.2015 г. на З.М.Г.,. На 29.05.2018 г. е провел повторен разпит на З.М.Г., разпит на свидетеля Е.С.Г. и два броя разпознаване на лица на живо с участието на ищеца. Снел е образци от подпис на ищеца за провеждане на сравнително изследване, изготвил е призовка до ищеца за разпит в качеството на свидетел за 12.06.2015 г. от 13:00 часа. Видно от докладна записка от 11.06.2015 г. на полицейския инспектор, ангажиран с призоваването на П. при посещение на адреса му по регистрация последният не е открит, осъществен е телефонен контакт с ищеца, при който П. е съобщил, че се намира извън пределите на страната и ще се завърне след около два месеца. На 29.05.2015 г. делото е докладвано на наблюдаващия прокурор, който възложил единствено изготвяне на КСППЕ на П., като указанието е било изпълнено от ответника Д.

4

П.. На 07.07.2015 г. отново е изготвена призовка за разпит в процесуалното качество на свидетел на П. за 15.07.2015 г. от 10:00 часа. От приложената докладна записка от 09.07.2015 г. се установява, че не е открит на адрес по регистрация за призоваване, като в телефонен разговор отново е съобщил, че е извън страната.

По делото са приложени последващи писмени изявления от ищеца до различни институции, включително до Началника на 08 РУ - СДВР, до Г. Н., втори ответник по настоящето дело, до Главния прокурор на Република България.

На 23.09.2015 г. ответникът П. е изготвил мнение за прекратяване на производството, поради липса на престъпление от общ характер и е изпратил делото за произнасяне на наблюдаващия прокурор. От представената по делото карта за сформиране на екип се установява, че разследването по делото е възложено на П., но трето за спора лице, разследващ полицай, е изискал справка за съдимост и е назначил КСППЕ на И., а 28.05.2015 г. ответникът Н., в качеството на разследващ полицай при 08 РУ - СДВР, е провела разпит в качеството на свидетел на Е.С.Г.. Мнението на водещия разследването ответникът П. е споделено от наблюдаващия прокурор, който с постановление от 11.11.2015 г., деловодно изведено на 19.11.2015 г., е прекратил производството по делото на основание чл.234, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК - извършеното деяние не съставлява престъпление.

С постановление от 25.06.2015 г. по пр.пр. № 24866/2015 г. е възложено провеждане на предварителна проверка по сигнал на ищеца, която да се извърши за срок от 30 дни и следва да включва снемане на обяснения от Т. Д. П., като провеждането й е възложено на СДВР. На 28.01.2016 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно производство, който е потвърден с постановление на СГП от 20.05.2016 г., изведено на 31.05.2016 г.

С постановление от 24.10.2016г. на прокурор при СРП материалите по цитираното производство са обединени под пр.пр.№22547/2015 г. по описа на СРП и е разпредено архивирането им.

От правна страна:

Относно предявеният иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД, вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото 5 имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. За да възникне задължението на ответника за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на деликтно основание, следва да са се осъществили следните материални предпоставки: деяние, противоправност (несъответствие между правно дължимо и фактически осъществено от дееца), причиняване на неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия вредоносен резултат, като противоправното деяние следва да е виновно извършено, а за съществуването на петата материална предпоставка-вината, съществува установена в закона оборима презумпция (арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).

В конкретния казус се претендира заплащане на обезщетение за причинени от ответниците на ищеца неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от противоправното им бездействие по пр.пр.№ 22547/2015 г. по описа на СРП. По делото е доказано, че по ДП № 997/2015 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр.№ 22547/2015 г. по описа на СРП не е провеждан разпита на ищеца. Видът, обемът и характерът процесуалните действия, необходими за своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването по водени досъдебни производства се определят от наблюдаващия прокурор и разследващите органи, а те действат при условията на оперативна самостоятелност с оглед разпоредбите на чл.230, ал.1 и ал.2 НПК. При изпълнение на това свое процесуално задължение ответникът Д. Ж. П., комуто е било възложено водене на разследване по цитираното производство, е направил преценка, че същото би могло да бъде законосъобразно и успешно проведено без разпит на П.. Това виждане е споделено от наблюдаващия прокурор, постановил прекратяване на производството, без да връща същото за провеждане на каквото и да е било допълнително действие по разследването по реда на чл.226 ГПК. Освен това, ответникът П. двукратно е изготвял призовки за разпит на ищеца в качеството на свидетел, но същият не е установяван на адрес по регистрация, като е давал сведения, че се намира извън пределите на страната. По пр.пр. № 22547/2015 г. по описа на СРП наблюдаващият прокурор не е указвал провеждане на разпит на П.. Писмените указания на прокурора са задължителни за водещия разследването и в унисон с тези указания ответникът е назначил експертиза 6 на ищеца.