Решение № 3244 от 23.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3244 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К. като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110123353 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по Искова молба вх. № 121928/03.05.2023 г. на П. П. Н., ЕГН **********, гр.

Бургас, ж.к. Изгрев, бл. 26, вх. 5, ет. 3, със съдебен адрес: гр.СОФИЯ, ж.к. Младост 1, бул. Ал.

Малинов № 16, ет. 3, офис 1, чрез адвокат А. Д., с която е предявен иск по чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439 от ГПК против „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Рачо П.в – Казанджията № 6, ет. 4, чрез адвокат Х. М., съдебен адрес: гр. София, ж.к. Лозенец, ул.

Любата № 4-6, ет. 1, офис 1, с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК – отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 1250 лв. – частично от общия размер на договорна лихва в размер на 27347 лв., начислена за периода от 30.07.2017 г. до 30.07.2018 г., сумата от 11027 лв., представляваща наказателна лихва, начислена за периода 30.07.2017 г. до 16.09.2018 г., сумата от 93657.83 лв., представляваща договорна и наказателна лихва, дължими на падеж 30.07.2018 г., за които суми е осъден по Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 416/2018 г. по описа на РС – гр. Царево и изпълнителен лист, поради погасяването на възможността за принудително събиране на вземането чрез изтекла погасителна давност, на основание чл. 111 от ЗЗД.

С уточнителна молба, подадена на 20.07.2023 г. ищецът уточнява, че искът е с цена на иска 1250 лв., предявен като частичен иск от вземане за договорна лихва в общ размер от 27347 лв. за периода от 30.07.2017 г. до 30.07.2018 г., поради което съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК – отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 1250 лв. – частично от общия размер на договорна лихва в размер на 27347 лв., начислена за периода от 30.07.2017 г. до 30.07.2018 г., поради погасяването на възможността за принудително събиране на вземането чрез изтекла погасителна давност, на основание чл.

1

111 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № 20178030401181 по описа на ЧСИ . рег. № 803 в КЧСИ и район на действие ОС – Бургас с първоначален кредитор „.

(България)“ ЕАД. Сочи, че с Молба вх. № 35798/02.11.2018 г., легитимирайки се като кредитор на основание издадени Заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК по ч.гр.д. № 415/2018 г. и по ч.гр.д. № 416/2018 г., и двете по описа на РС – гр. Царево и изпълнителни листи, издадени въз основа на заповедите, като взискател е присъединена „.“ АД.

Сумите, които са дължими по заповедите за изпълнение и изпълнителните листи са, както следва: по ч.гр.д. № 415/2018 г. – главница в размер на 28424 лв., договорна лихва в размер на 284.52 лв. за периода 30.7.2017 г. до 30.07.2018 г., сумата от 875.49 лв. наказателна лихва за периода 30.07.2017 г. до 16.09.2018 г., сумата от 20050.38 лв. – договорна и наказателна лихва, дължими на падеж 30.07.2018 г.; по ч.гр.д. № 416/2018 г. – главница в размер на 211383.16 лв.; договорна лихва в размер на 27347 за периода 30.07.2017 г. до 30.07.2018 г., наказателна лихва в размер на 11027 лв. за периода 30.07.2017 г. до 16.09.2018 г. и сумата от 93657.83 лв. договорна и наказателна лихви, дължими на падеж 30.07.2018 г.

Твърди, че 03.02.2020 г. ответното дружество е депозирало молба за конституиране в качеството на взискател на мястото на единия от кредиторите - „.“ АД, като е правоприемник в качеството на цесионер по Договор за цесия, сключен с Банката на 19.12.2019 г. Ищецът сочи, че не е представено по изпълнителното дело доказателство, че цесията му е била съобщена, както и че не е представен договора за цесия в цялост. Излага подробни доводи за това, че не е спазена нормата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД по отношение на длъжниците. С последваща молба от 16.07.2020 г. ответното дружество отново е поискало да бъде конституиране като взискател на мястото на „.“ АД, с която било представено заверено копие на целия договор за цесия, подписан от представител на банката и от цедента. Сочи, че договорът за цесия имал нотариална заверка на подписите, но нямало данни дали е вписан в АВ, когато се прехвърлят и обезпечения с ипотеки, подлежащи на вписване. Излага подробни доводи относно нищожност на договора за цесия на посоченото вземане. Твърди, че цесията не е била съобщена на длъжниците.

Ищецът твърди, че към ЧСИ няма възлагане на права по реда на чл. 18 от ЗЧСИ нито от първоначалният кредитор „. (България) ЕАД, нито от присъединилия се такъв „.“ АД, нито от ответника като конституиран взискател на мястото на втората банка, поради което всички действия по насрочване на опис, обявяване на публични продани и справки и изпълнителни действия по делото от името на новия кредитор – ответника по настоящото дело – се явявали незаконосъобразни. Ето защо, счита, че действията, извършени по изпълнителното дело от страна на ответника, не прекъсват давностните срокове, тъй като не са законосъобразно извършени.

Счита, че е изтекла погасителна давност за процесните вземания. Моли съда да приеме, че вземането е погасено по давност, като му присъди и разноски.

В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна оспорва изцяло предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Счита, че ищецът няма правен интерес от водене на настоящото исково производство. Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност в полза на ищеца за процесните вземания, като счита, че същата е пет години, тъй като издадения за вземането изпълнителен лист е такъв въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Позовава се на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2013 г. Моли съда да отхвърли исковата молба и да му присъди разноски. Възразява за прекомерност на разноските на ищеца.

2

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са изискани и приложени заверен препис на изпълнително дело изпълнително дело № 20178030401181 по описа на ЧСИ . рег. № 803 в КЧСИ и район на действие ОС – Бургас, ч.гр.д. № 415/2018 г. и по ч.гр.д. № 416/2018 г., и двете по описа на РС – гр. Царево.

От ч.гр.д. № 415/2018 г. по описа на РС – Царево, се установява, че същото е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 4863/17.09.2018 г. от „.“ АД срещу длъжниците „. ЕООД, П. П. Н., Стефан П. Н., „.“ ООД, „.“ ЕООД като солидарни длъжници за вземане, което произтича от Договор за кредит за оборотни средства „.с“ овърдрафт № 347-74 от 04.08.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1 от 20.11.2009 г., Анекс № 2 от 30.08.2010 г., Анекс № 3 от 19.05.2011 г., Анекс № 4/31.01.2013 г., Анекс № 5/23.02.2015 г. и Споразумение от 03.02.2017 г. по описа на кредитора „.“ АД, универсален праводател на „.“ АД, за сумите, както следва: просрочена и непогасена главница в размер на 28424 лв., просрочена и непогасена наказателна лихва в размер на 875.49 лв. за периода 30.07.2018 г. до 16.09.2018 г., разсрочени лихви, съгласно Споразумение от 03.02.2017 г. в размер на 20050.38 лв., дължими на падеж 30.07.2018 г., законна лихва от 17.09.2018 г. до изплащане на вземането. Издадена е Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.09.2018 г. и изпълнителен лист от същата дата, като и двете са получени от заявителя на 05.10.2018 г. Няма данни по това дело дали длъжниците са получили препис от заповедта за изпълнение и на коя дата.

Видно от ч.гр.д. № 416/2018 г. по описа на РС – гр. Царево, делото е образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 4864/17.09.2018 г. от „.“ АД срещу длъжниците „. ЕООД, П. П. Н., Стефан П. Н., „.“ ООД, „.“ ЕООД като солидарни длъжници за вземане, което произтича от Договор за предоставяне на кредит „Развитие“ № 347-73 от 04.08.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/20.11.2009 г., Анекс № 2 от 07.01.2010 г., Анекс № 3 от 30.08.2010 г., Анекс № 4 от 19.05.2011 г., Анекс № 5/31.01.2013 г., Анекс № 6 от 23.02.2015 г. и Споразумение от 03.02.2017 г. по описа на кредитора „.“ АД, универсален праводател на „.“ АД, за сумите, както следва: просрочена и непогасена главница от 211 383.16 лв., просрочена и непогасена договорна лихва в размер на 27347.45 лв. за периода от 30.07.2017 г. до 30.07.2018 г., просрочена и непогасена наказателна лихва в размер на 11027 лв. за периода 30.07.2017 г. до 16.09.2018 г., разсрочени лихви, съгласно погасителен план към Споразумение от 3.2.2017 г. с падеж 30.07.2018 г., дължими такси и разноски за новиране на договорна ипотека, обезпечаваща кредита в размер на 896.10 лв. с падеж на 17.09.2018 г., законна лихва от 17.09.2018 г. до изплащане на вземането. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 17.09.2018 г. и изпълнителен лист от същата дата, като и двете са получени от заявителя на 05.10.2018 г. Няма данни и по това дело дали длъжниците са получили препис от заповедта за изпълнение и на коя дата.

От представеното като заверен препис изпълнително дело № 20178030401181 по описа на ЧСИ . рег. № 803 в КЧСИ и район на действие ОС – Бургас се установява следното: Делото е образувано въз основа на Молба, подадена от взискателя „. (България) ЕАД против „.“ ООД, „.“ ЕООД и П. П. Н. - ищец по настоящото производство, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 236/2017 г. на РС – Царево, на 01.06.2017 г. и заповед за изпълнение от 30.05.2017 г. В Молбата липсва отбелязване за способа на принудително изпълнение. Издадената заповед по чл.

417 от ГПК е за сумите, както следва: 530 000 евро, представляваща главница, дължима на 3 основание обявена предсрочна изискуемост по реда на чл. 11.3 от Договора за банков кредит от 23.11.2007 г., сумата от 20641,10 евро, представляваща обезщетение за забава (наказателна лихва) за периода 20.02.2017 г. до 24.05.2017 г., сумата от 4991.64 евро, представляваща наказателна лихва, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2017 г. до окончателното плащане на вземанията, както и разноски в размер на 21734.46 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Вземанията произтичат от Договор за банков кредит от 23.11.2007 г., сключен между Банката и кредитополучателя „.“ ООД, изменен и допълнен с анекси и обезпечен с поръчителство от П. П. Н.. Към молбата е приложен и Договор за залог на оборудване от 15.07.2010 г., сключен между Банката и „.“ ЕООД и Приложение № 1 към него, както и документи, свързани с вписването на залога в Централния регистър на особените залози. В полза на „.

(България) ЕАД е учредена договорна ипотека върху недвижим имот с Нотариален акт № 440, том Трети, вх.рег. № 4173, дело № 380 от 24.08.2015 г., като вземането по посочения по-горе договор е било обезпечено с ипотека върху имот, собственост на И. К. П. и Таня Т. П., който имот съставлява Заведение за хранене с идентификатор № ***, по КККР на гр. Бургас, с административен адрес на обекта в гр. Бургас, ул. Княз Борис Първи № 30, подробно описан в нотариалния акт. По изпълнителното производство са налични документи относно искането за подновяване на вписването на ипотеката и подновяване на залога.

Договорна ипотека върху друг недвижим имот е учредена в полза на „. (България)“ ЕАД с Нотариален акт № 130, том 8, рег. № 5560, дело № 1421 от 23.11.2007 г. върху имот, представляващ УПИ VII в кв. 10 по плана на гр. Китен, община Приморско, Бургаска област с площ от 2441 кв.м., ведно с изградения в него Хотел с ресторант, лоби бар, кафене, клуб, амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска помощ – терапевтична, фризьорски салон, магазин за сувенири, фитнес зала и сауна, с разгърната застроена площ от 4444.26 кв.м.