Решение № 2139 от 25.03.2019, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р

Е Ш Е Н И Е

25.03.19г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател: Георги Иванов

Разгледа в съдебно заседание на 28.02.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 5934/18г. и констатира следното:

Предявен е иск от „Б.И.“ ЕООД протИ. „Т.– София“ ЕАД с правно основание чл. 59 от ЗЗД във връзка с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ за сумата общо 46 524 лева /обезщетение за периода 02.05.12г. – 02.05.17г./. Претендира се и законната лихва върху посочената сума за периода – след завеждане на делото.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

Ищецът е изградил /в съответствие с всички технически изисквания – съгласно констатацията на приетата по делото техническа експертиза/, съответно е придобил собствеността /който факт не е спорен по делото/ върху: съоръжение, предназначено да присъедини към топлопреносната мрежа жилищна сграда, находяща се в град София, бул. *****. Обектът е бил снабден с разрешение за ползване /въвеждане в експлоатация/ и е бил предаден /през 01г./ на ответника за ползване. Считано от посочената дата до днес /в това число и през процесния период/ съоръжението е било ползвано от ответника /тези факти също не са спорни между страните/.

Искът е основателен:

Възражението на ответника за давност е неоснователно – в хипотезата на чл. 59 от ЗЗД давностният срок е общият 5-годишен такъв /по чл. 110 от ЗЗД/, а не краткият по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД /доколкото предмет на такава претенция е едно – глобално заявено, а не периодично дължимо обезщетение/.

Единствените релевантни /и относими към конкретният правен спор/ факти в случая са – изброените по-горе, а именно, че: ищецът е собственик на топлопреносно съоръжение /изградено в съответствие с техническите изисквания и снабдено с разрешение за ползване/, съответно – ответникът ползва /и е ползвал през процесния период/ обекта. В такава хипотеза /съгласно изричното правило на чл.

137, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ/ ответникът дължи на собственика /ищеца/ обезщетение за ползването на инсталацията. Съгласно приетата по делото техническо-оценителна експертиза процесното обезщетение /за исковия период/ възлиза на сумата общо 46 524 лева. С оглед това – искът следва да бъде уважен до размера на посочената сума.

От друга страна:

Представената по делото нотариална покана /в която са описани като приложения и редица писмени доказателства/, връчена надлежно на ответника на 13.01.14г. сочи, че – ответникът изрично е бил поканен от ищеца да сключи договор по чл.137, ал. 3 от ЗЕ /а именно – да изкупи собствеността, да придобие собствеността върху съоръжението/. По делото липсват доказателства ответникът да е отговорил на посочената покана /съответно – да е предявил изискване към ищеца за представяне на допълнителни доказателства в подкрепа на искането за изкупуване на инсталацията/. В такава хипотеза не може да се приеме, че възражението на дружеството /единствено заявено по делото/ по чл. 95 от ЗЗД е основателно.

С оглед изложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА

„Т.– София“ ЕАД да плати на „Б.Ив“ ЕООД сумата общо 46 524 лева

/обезщетение за периода 02.05.12г. – 02.05.17г./ – на основание чл. 59 от ЗЗД във връзка с чл. 137, ал. 2 от ЗЕ; законната лихва върху тази сума от 03.05.17г. до цялостното й изплащане и 4 086 лева – съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: