Решение № 623 от 15.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 623 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300500176 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от Р. Д. Б., гражданин на **********постоянно пребиваващ в РБългария чужденец с ЛНЧ *** Решение № 4 518/20.10.2025 г. по гр.д. № 15 712/2024 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „ ЕСВ България „ ООД – гр. Пловдив, ЕИК 203767108 иск за признаване за установено, че ответното дружество му дължи паричното вземане, предмет на издадената по ч.гр.д. № 9 200/2024 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 4 623/04.06.2024 г.,съставляващо незаплатено възнаграждение за м. септември 2023 г. по Договор за възлагане на управление от 01.02.2019 г., изменен с Анекс от 01.01.2020 г. в размер на 21 514,13 лв. / левовата равностойност на 11 000 евро /, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.05.2024 г. / депозирането на заявлението в съда /, както и лихвата за забава до 28.05.2024 г., считано от 06.10.2023 г. и в частта, с която е уважен насрещния иск на „ ЕСВ България „ ООД – гр.

Пловдив срещу Р. Д. Б. за осъждането на последния да заплати на дружеството сумата 14 752,55 лв., представляващо недължимо платено за периода 07.07.2023 г. – 31.07.2023 г. възнаграждение на основание казания договор, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2024 г. / предявяването на насрещната ИМ /, както и лихва до 13.11.2024 г., считано от 08.07.2023 г. в размер на 2 734,17 лева.

За постановяването на този резултат, районният съд е приел, че възнаграждение на ищеца по процесния договор не се дължи за м. септември 2023 г., т.к. той е бил освободен като управител на дружеството с решение на Общото събрание на съдружниците от 07.07.2023 г.. Намерил е за неоснователно твърдението, че решението на ОСС произвежда действие от датата на вписването му по партидата на дружеството в АВ – ТР, приемайки че във вътрешните отношения между съдружниците / какъвто е бил Р. Д. Б. към 07.07.2023 г./ то има незабавно действие - от датата на вземане на решението от ОСС. По тези доводи е намерил за основателен и насрещния иск на „ ЕСВ България „ ООД за осъждането на въззивника да заплати на дружеството заплатеното му без основание възнаграждение по 1 процесния договор след освобождаването му като управител и конкретно за периода 08.07.2023 г. – 31.07.2023 г. в размер на исковата сума от 14 752,55 лв., който размер е приет за установен съгласно заключение на назначената по делото ССчЕ.

Въззивникът твърди решението да е неправилно. Настоява, че съгласно чл. 140 ал. 4 от ТЗ решението на ОСС от 07.07.2023 г. за освобождаването на управителя произвежда действие от вписването му в АВ – ТР - което вписване в случая е от дата 31.03.2025 г., като до тази дата той има правата и задълженията на управител, съответно страните по казания договор за управление са обвързани от него и уговореното в същия възнаграждение на управителя се дължи. Евентуално, че в случая следвало да се отчете, че решението на ОСС е обжалвано по иск на въззивника, съдебното решение за отхвърляне на иска му по чл. 74 от ТЗ е влязло в сила на 21.03.2025 г. и едва от този момент да се счита, че правомощията му на управител са прекратени. Евентуално, че решението на ОСС произвежда действие от 11.07.2023 г. – когато узнал за него предвид че ОСС е проведено в негово отсъствие, като това разрешение било в унисон с общото правило, че прекратяването на договорите настъпва от датата, на която прекратяващата страна уведоми насрещната. Поддържа, че от разпоредбите на чл. 2 от процесния договор / според който управителят се освобождава с решение на едноличния собственик на капитала / и чл. 9 ал. 2 от договора / управителят се освобождава с решение на общото събрание / не следвал извод да е уговорено незабавно действие на решението за освобождаване, като и тези разпоредби уреждали две различни хипотези – първата уреждала случая когато управителят не е съдружник, а втората – когато управителят е и съдружник. Като така тези две разпоредби не се припокривали по съдържание, между тях имало и противоречие, поради което е налице неяснота във волята на страните в аспекта незабавно ли е действието на решението на едноличния собственик/общото събрание за освобождаването на управителя. При наличието на това противоречие и при липса на изрична уговорка за незабавно действие на казаното решение счита, че неправилно съдът приел, че решението на ОСС от 7.7.2023 г. за освобождаването му като управител има незабавно действие. Прекратяването на договора на основание чл. 9 ал. 1 т. 6 от същия / поради нарушаване на ограниченията по т.4.12 / също не е налице, т.к. – както правилно приел районния съд, разпоредбата визира не автоматично прекратяване на договора при възникване на съответното основание, а право на дружеството да го прекрати, което си право последното не е упражнило. Дори и да се приемело противното, освобождаването на управителя на основание чл. 9 ал. 1 т. 6 вр. т. 4.12 също нямало незабавно действие;

По уважаването на насрещния иск се поддържат доводи за неправилност в насока, че възнаграждението по процесната облигация не е трудово възнаграждение, съответно приложимия закон не е КТ. Касаело се за договор за поръчка, а съгласно чл. 288 ал. 1 от ЗЗД оттеглянето на поръчката от възложителя не лишавала довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение. Като така и дори и да се приеме, че възнаграждението за м. юли 2023 г. му е изцяло заплатено, то дружеството нямало право да претендира неговото частично възстановяване/връщане. Поддържат се доводи за недоказаност на насрещния иск и досежно неговия размер, т.к. макар престираните от дружеството плащания да били с посочено основание „ РЗ 07/2023 „ то датите на тези плащания / 01.07.2023 г. и 03.07.2023 г. / във вр. с разпоредбата на чл. 5 ал. 2 от процесния договор / падежа на възнаграждението е 5 – то число на месеца, следващ месеца за който се дължи / обосновавали извод, че с тях е платено възнаграждението му за м. юни 2023 г., а не за м. юли 2023 г.. Че казаните престации са възнаграждение за м. юли 2023 г. не се установявало от заключението на ССчЕ, т.к. вещото лице не е имало за задача и не е извършило проверка дали възнагражденията на въззивника за предходните месеци и в частност за м. юни 2023 г. са му били платени. В случай че съдът приема, че връщане на получено възнаграждение за м. юли 2023 г. се следва изразява несъгласие с начина на начисляването му – на база работните дни / 5 / от този месец, т.к. възнаграждението по 2 договора не е с характер на работна заплата. Счита, че дължимото му се дневно възнаграждение следва да се начисли на база календарните дни - в случая 7.

По така изложените доводи се иска отмяна на решението и постановяване на друго такова от въззивния съд за уважаване на първоначалния иск и отхвърлянето на насрещния иск. Претендира направените за двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемото „ ЕСВ България „ ООД е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Твърди да е правилен извода на районния съд, че решението на ОСС на съдружниците за освобождаване на управителя – той и съдружник, има незабавно действие във вътрешните отношения / чл. 141 ал.ал. 4 и 6 от ТЗ /, съответно, че решението няма действие нито от вписването, нито от уведомяването на освободения управител за него, нито пък – в случай на неуспешно проведен иск по чл. 74 от ТЗ, от датата на влизане в сила на решението за отхвърлянето на иска. Освен това поддържа, че след 07.07.2023 г. - датата на казаното решение на ОСС, която и датата на прекратяване на мандатното правоотношение, обективирано в процесния договор, въззивникът не е престирал изпълнение по договора.

Твърденията му в противна насока били напълно голословни като неподкрепени от представени по делото доказателства при лежаща върху него доказателствена тежест. По изложените съображения се явява правилно решението на районния съд и в частта му, с която е уважен насрещния иск. Последният е правилно уважен и досежно размера.

Възнаграждението на управителя на търговско дружество, договорено за ежемесечни негови престации и в ежемесечни размери, макар и да не съставлява трудово възнаграждение по смисъла на КТ се определя по правилата на работната заплата – според броя на съответните дни от месеца, за който се дължи и съобразно работните дни в рамките на общия брой дни. Авансовото плащане на възнаграждението за процесния м. юли 2023 г. изцяло и преди 07.07.2023 г., не съставлява признание на дружеството за дължимостта му изцяло – както неправилно поддържа въззивника. Оспорва се и твърдението на последния за приложимостта в случая на разпоредбата на чл. 288 ал. 1 от ЗЗД. В тази насока се поддържа, че възнаграждението на управителя на търговско дружество не е за конкретен резултат, а за постоянно осъществяваните от него правомощия и задължения в това му качество до момента, в който ги осъществява. Процесният договор за възлагане на управлението е договор за поръчка, при която обаче престацията не е уговорена като еднократна при съответното за изпълнението й еднкратно възнаграждение, а продължителна – последователни ежемесечни престации, при уговорено за всеки месец възнаграждение.

Съответно освобождаването на управителя като такъв прекратява действието на договора за поръчка, а възнаграждение се дължи за извършената работа до оттеглянето на поръчката, но не и занапред. Въззиваемият заявява да поддържа всички свои твърдения и възражения, възведени в първоинстанционното производство.

По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноски за въззивното производство.

В жалбата и в отговора не са заявени искания за събиране на доказателства.

Съдът установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице срещу неблагоприятно за него първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК по валидността на решението и по неговата допустимост – в обжалваната част, въззивният съд се произнася служебно, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Р. Д. Б., гражданин на **********постоянно пребиваващ в РБългария чужденец с ЛНЧ *** положителен установителен иск за признаване за установено, че ответното „ ЕСВ България „ 3

ООД, ЕИК 203767108 му дължи паричното вземане, предмет на издадената по ч.гр.д. № 9 200/2024 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 410 от ГПК № 4 623/04.06.2024 г., съставляващо незаплатено възнаграждение за месец септември 2023 г. по Договор за възлагане на управление от 01.02.2019 г., изменен с Анекс от 01.01.2020 г. в размер на 21 514,13 лв. / левовата равностойност на 11 000 евро /, ведно със законната лихва за забава, считано от 28.05.2024 г. / депозирането на заявлението в съда /, както и лихвата за забава до 28.05.2024 г., считано от 06.10.2023 г.. С Определение от 14.11.2024 г. е приет за съвместно разглеждане и предявеният от „ ЕСВ България „ ООД, ЕИК 203767108 насрещен осъдителен иск срещу Р. Д. Б., гражданин на **********постоянно пребиваващ в РБългария чужденец с ЛНЧ *** за сумата 14 752,55 лв., представляващо недължимо платено за периода 07.07.2023 г. – 31.07.2023 г. възнаграждение на основание казания договор, ведно със законната лихва, считано от 13.11.2024 г. / предявяването на насрещната ИМ /, както и лихва до 13.11.2024 г., считано от 08.07.2023 г. в размер на 2 734,17 лева.

Фактическата обстановка – частично относима и към двата иска, е правилно установена от районния съд. Ищецът Р. Д. Б. е съдружник в ответното „ ЕСВ България „ ООД – гр. Пловдив, като считано от 01.02.2019 г. е и негов управител по силата на решение на ОСС и сключен въз основа на него безсрочен Договор за възлагане на управлението от 01.02.2019 г. с месечно възнаграждение от 11 000 евро - съгласно Анекс от 01.01.2020 г. към договора. Освободен е като управител с Решение на ОСС от 07.07.2023 г., което обстоятелство вписано в АВ – ТР на 31.03.2025 г. по причина на постановено от регистрърния съд спиране на вписването до приключване на производството по предявения от ищеца иск по чл. 74 от ТЗ / т.д. № 407/2023 г. по описа на ОС - Пловдив/, който му иск е отхвърлен с влязло в сила - в хода на първоинстанционното производство, съдебно решение.