Решение № 3049 от 20.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3049 гр. София, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря Е. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110161864 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са от ищеца М. В. С. срещу ответника „И. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 4045,48 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска помощ при прекратяване на трудовото й правоотношение с едностранно предизвестие и с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 лв., представляваща претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на такси по ЗЧСИ за връчване на уведомление при прекратяване на трудовото правоотношение на работодателя.

Ищецът М. В. С. твърди, че работила при ответника по безсрочен трудов договор от 08.03.2021г. на длъжност „Експерт европейски програми“ с брутно трудово възнаграждение в размер на 1855,72 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % на година. В договора било уговорено, че всяка от страните може да прекрати същия едностранно чрез отправяне до другата страна на писмено предизвестие от 2 месеца. Твърди, че поради множество нарушения на трудовото законодателство от страна на работодателя, сред които неосигуряване на нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, неосигуряване връчване на длъжностна характеристика, недокументиране по надлежния ред на провеждане на инструктажите за безопасни и здравословни условия на труд и несъхраняване в трудовото досие на ищцата на служебна бележка за проведен първоначален инструктаж, непредоставяне на необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността на ищцата при извършване на възложената й работа, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове, ищцата прекратила едностранно трудовия си договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 5 от договора чрез уведомление от 14.09.2022г., изпратено по електронната поща на работодателя и връчено чрез ЧСИ на 29.09.2022г. С оглед прекратяване на трудовото правоотношение на 1 посоченото основание претендира заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното трудово правоотношение за срока на предизвестието, което в случая било уговорено на 2 месеца, в размер на 4045,48 лв. Твърди, че за изготвяне и връчване на уведомлението за прекратяване на трудовия договор е заплатила адвокатски хонорар в размер на 400 лв. и такси по ЗЧСИ в размер на 60 лв. като по този начин е претърпяла имуществени вреди на посочената стойност, които се намират в причинна връзка с нарушаване на трудовото законодателство от страна на работодателя, довело до прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, във връзка с което са направени разходите, като разходите за връчване са в причинна връзка и с липсата на потвърждаване на изпратеното по електронна поща уведомление за прекратяване на трудовия договор.

Претендира заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на посочените суми.

Претендира разноски, направени в производството по обезпечаване на бъдещи искове за процесните вземания и в настоящото производство.

Ответникът „И. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е извършил твърдените нарушения на трудовото законодателство, които да обосноват прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото от ищцата основание. Счита, че посочените в исковата молба пропуски на работодателя имат чисто административен характер и не могат да се квалифицират като неизпълнение на задължения на работодателя, установени с трудовия договор на ищцата, с колективен трудов договор или с нормативен акт, в който случай единствено служителят може да се възползва от възможността по чл. 327, ал. 1, т. 3, предл. последно КТ. Оспорва и предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди поради липса на пряка и непосредствена причинна връзка между извършването им и действията на работодателя. Моли за отхвърляне на предявените искове. Оспорва претендираните в производството по обезпечаване на бъдещи искове разноски като прекомерни. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно и се установява от приетите писмени доказателства, че между тях е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало със сключване на трудов договор от 08.03.2021г., по силата на който ищцата е заемала при ответника длъжността „Експерт европейски програми“.

От съдържанието на трудовия договор се установява, че страните са уговорили размер на основното брутно трудово възнаграждение от 1546,43 лв., както и допълнително възнаграждение с постоянен характер за прослужено време и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка прослужена година (т. 2.1), както и двумесечен срок на писменото предизвестие за прекратяване на трудовия договор за всяка от страните (т. 8.3). В т. 5 от договора са разписани задължения на работодателя за осигуряване на работно място, заплащане на трудово възнаграждение и осигуровки, осигуряване ползването на отпуски, както и задължения да даде указания на служителя относно изискванията си към изпълнението на възложената работа (т. 5.2) и да запознае служителя с вътрешния трудов ред и правилата за здравословни и безопасни условия на труд (т. 5.3).

С допълнително споразумение, сключено на 01.02.2022г., към трудовия договор № .г. основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е променено на сумата от 1855,72 лв.

Страните не спорят и че съществувалото трудово правоотношение между тях е било прекратено едностранно без предизвестие на основанието по чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ чрез отправяне на писмено уведомление от ищцата чрез адв. Л. К. до ответника, с позоваване на неизпълнение на предвидените в т. 5.2 и т. 5.3 от трудовия договор задължения на работодателя да предостави на ищцата М. С. екземпляр от длъжностна характеристика, както и да я запознае с Правилника за вътрешния трудов ред и да й проведе първоначален и последващи инструктажи за здравословни и безопасни условия на труд.

Съдът приема, че това уведомление е връчено на работодателя най-късно на 19.09.2022г., когато същият е изготвил и подписал възражение срещу уведомлението за прекратяване на КТ, от което личи че към тази дата ответникът е бил запознат със съдържанието му. По делото липсват доказателства за постъпване на изпратеното от адв. К.

2 до ответника електронно съобщение с прикачен файл – уведомление от 14.09.2022г. в информационна система, до която ответникът има достъп (е-мейл адрес: .), както и не са налице доказателства за изрично потвърждаване за доставянето. Същевременно не са представени и доказателства за извършено връчване на уведомлението и датата на връчването от ЧСИ М., което ищцата твърди да е станало на 29.09.2022г.

С възражението от 19.09.2022г. ответникът-работодател е оспорил наличието на фактически и правни основания за извършеното прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 327, ал. 1, т. 3 КТ, като е заявил, че счита същото за израз на злоупотреба с право от страна на служителя. С писмото ответникът е заявил, че правилата за работа и безопасни условия на труд в рамките на помещенията на работодателя са надлежно разяснени на ищцата още при постъпване на работа, а отделно при възлагане на конкретни задачи са й давани указания за изпълнение на всяка задача. Счита, че позоваването на незапознаване с трудовата характеристика и правилата за вътрешния ред година и половина след започване на работа в дружеството и полагането на почти година активен труд само по себе си е индикация за злоупотреба с право. Заявява, че документите, касаещи вътрешния ред и трудовата дисциплина в дружеството, са поставени на общодостъпно място на сървърното пространство на дружеството с цел оптимизация на процесите и са били по всяко време на разположение на ищцата.

Установява се от писмо на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с изх.

№ . от 05.10.2022г., че във връзка със сигнал на ищцата е извършена при работодателя проверка от служители на Инспекцията по труда, във връзка с която са констатирани следните нарушения: работодателят „И.“ не е изпълнил задължението си да осигури на г-жа С. нормални условия за изпълнение на работата по трудово правоотношение, за която се е уговорил, като й осигури длъжностна характеристика, екземпляр от която да й връчи при сключване на трудовия договор на 08.03.2021г.; работодателят не е документирал по надлежния ред провеждането на инструктажите на г-жа С. и не съхранява в трудовото й досие служебна бележка за проведен начален инструктаж; работодателят не е запознал г-жа С. с Правилника за вътрешния трудов ред и правилата за здравословни и безопасни условия на труд; работодателят не е предоставил на г-жа С. необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността й, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. За констатираните нарушения, спрямо „И.“ ООД са предприети предвидените от закона мерки.

Съгласно представените 3 броя болнични листове ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 17.06.2022г. до 14.09.2022г. с диагноза „изкълчване, навяхване и разтягане на (външна) (вътрешна) колатерална ставна връзка на коляното“, като болничен лист с № . за периода от 17.06.2022г. до 16.07.2022г. е бил потвърден от ТЕЛК след обжалването му.

Установява се от представеното неоспорено извлечение от банкова сметка на ищцата, че ответникът й е превел на 02.03.2022г. сумата от 1440 лв. с основание „осн.

Възнаграждение за м.02, доп-е“.

От приетите по делото фактура № . от 20.09.2022г., издадена на М. В. С. от ЧСИ М. и разписка за плащане с № . се установява, че ищцата е направила разходи за изготвяне и връчване на книжа в размер на 60 лв. с ДДС. От съобщение с изх. № . от 10.10.2022г. от ЧСИ М., става ясно, че до М. В. С. е уведомена за връчено от ЧСИ уведомление за прекратяване на трудов договор до „И.“ ООД, но не са представени доказателства за самото връчване и датата, на която то е извършено.

От договор за правна защита и съдействие от 14.09.2022г. става ясно, че ищцата е сключила с адв. Л. К. договор с предмет: изготвяне на уведомление за едностранно прекратяване на трудов договор с „И.“ ООД и провеждане на преговори за извънсъдебно уреждане на трудов спор, за което е платила в брой на адвоката сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение съгласно отбелязването в самия договор.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Р. и А., които съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК с оглед възможната им заинтересуваност предвид обстоятелството, че свидетелят М. е служител на ответника, а свидетелят Н. е майка на ищцата. Съдът кредитира показанията на свидетеля М., в частта с 3 която свидетелства, че М. В. С. е работила в „И. на длъжност „експерти по европейски програми и проекти“ от февруари или март 2021г. почти година преди да излезе в продължителен болничен в края на 2021г. – началото на 2022г., както и че свидетелят, който заемал същата длъжност, е бил отговорен за нейното обучение и е осъществил такова, включително на ищцата са били разяснявани условията на труд и изискванията към нея.