Решение № 4787 от 04.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9324/2024
- Вид
- Решение № 4787
- Подписан
- 04.11.2024
- В сила
- 28.03.2025
- Състав
- ФЕНЯ ВЛАДИМИРОВА СТОЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.63 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.65 · Закон за движението по пътищата
- чл.28 · Закон за измерванията
РЕШЕНИЕ
№ 4787 гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно наказателно дело № 20241110209324 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. Т. М. срещу Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8693115, издаден от СДВР, с който за нарушение на чл.21, ал.2 вр.ал.1 ЗДвП на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.3 ЗДвП. Твърди, че при издаването на ЕФ били допуснати съществени нарушения на материалния закон – не бил посочен издателят на електронния фиш и липсвало изявление за налагане на административното наказание. Оспорва техническата годност на АТСС. Твърди, че ограничителният пътен знак В-26 не бил поставен на предвиденото място в проекта за организация на движението. Моли съда да отмени Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8693115. Претендира за изплащане на направените по делото разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателката и процесуалният й представител не се явяват в съдебно заседание. Представят молба, с която поддържат депозираната жалба като основателна и доказана.
1
Въззиваемият СДВР не се явява в хода на съдебното производство.
Представя писмено становище по делото, с което моли обжалваният ЕФ да бъде потвърден. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на евентуално заплатеното възнаграждение за адвокат.
Въззиваемата страна декларира, че електронният фиш е връчен на 03.06.2023г. Жалбата е постъпила в деловодството на СДВР на 13.06.2024г. – в законния срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът приема за установено:
На 14.02.2024г., в 15,52 часа, Ц. Т. М. управлявала автомобил „***“, с ДК № ***, по Софийски околовръстен път, с посока на движение от бул.“** шосе“ към бул.“*** шосе“, като до № 429 се движила със скорост от 75 км/ч над разрешената скорост от 50 км/ч, въведена с пътен знак В-26 в извън населено място. Скоростта на движение била установена с автоматизирано техническо средство – АТСС CORDON M2-MD1192, записващо и заснемащо дата, скорост, час и регистрационен номер на автомобила. Въз основа на изготвения снимков материал СДВР издал Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8693115, с който на жалбоподателката била наложена глоба в размер на 200лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.2, т.3 ЗДвП.
В нормата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП е дефинирано понятието за електронния фиш като "електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи".
В §6, т.65 от ДР на ЗДвП е въведена и дефиниция за "автоматизирани технически средства и системи", според която те са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
2
Издадена е и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (ДВ, бр. 36 от 2015 г., изм. ДВ, бр. 6/16.01.2018 г.) /Наредбата/. С чл.2 от Наредбата изрично се предвижда, че стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи (АТСС) заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения– видеозаписи с данни за установените нарушения на правилата за движение. За тях, съгласно чл.3 от Наредбата, се издават електронни фишове с използване на автоматизирана информационна система.
В тази връзка съдът намира възражението за нарушение на материалния закон при издаване на ЕФ за неоснователно – обжалваният ЕФ е съобразен с ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ВАС, а именно, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции и се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, вкл. издател, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш /арг., Решение № 51/03.01.2024г. Административен съд - София-град, XXVII касационен състав, дело № 10368 по описа за 2023г./. Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на ЕФ, което става автоматично при констатиране на нарушението, предвид характера на нарушението и начина на неговото установяване с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения и същият подлежи единствено на връчване на нарушителя /арг., Решение № 7679/17.12.2021г. по д.№ 7879 /2021г. на
Административен съд София-град, XVIII касационен състав/.
Спазени са изискванията за използването на автоматизирано техническо средство – АТСС CORDON M2-MD1192 е преминало проверка, видно от представените по Справка-преглед на вписан тип средство за измерване, издадена от Български институт по метрология относно удостоверение № UP/1-034-02/17.04/10, Рег.№ 558-02-01-01/1-17-3 на Държавен институт по метрология на Република Хърватия и Протокол за проверка № 018-СГ-ИСИС/14.03.2023г., издаден от Български институт по 3 метрология. Съгласно тези доказателства възражението за липса на техническа годност на измервателното устройство е неоснователно.
Съставен е и протокол по чл.10 от Наредбата, в който конкретно е посочено мястото за контрол /Софийски околовръстен път, до № 429/, посоката на движение на лекия автомобил /от бул.“** шосе“ към бул.“*** шосе“/, ограничението на скоростта в пътния участък /50 км/ч/. Същият отговаря на изискванията, предвидени в чл.10, ал.1 и ал.3 от Наредбата, издадена на основание чл.28 от Закона за измерванията. Съдът намира, че приложеният по преписката протокол е годно доказателствено средство и може да служи за законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш.
Изискан и е приложен снимков материал, от който е видно разположението на уреда, измерил скоростта на лекия автомобил. Видно от снимковия материал, фактическата скорост на процесния автомобил е била 78 км/ч. В слуая административнонаказващият орган е определил правилно приспаднатия толеранс като е посочил приетата скорост на движение – 75 км/ч.
Установена е скорост на движение с 25 км/ч повече от позволената скорост от 50 км/ч.
Нарушението е безспорно установено, с годно техническо средство, като приложените снимки съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП са годни веществени доказателства, без да са налице пороци при тяхното изготвяне.
Съдът приема, че представените от административнонаказващия орган доказателства притежават доказателствена сила за посочените в тях правнозначими факти, поради което съдът кредитира същите изцяло.
В обжалвания ЕФ изрично е посочено, че нарушението е извършено при условията на повторност, като са посочени видът и номерът на акта, въз основа на който наказващият орган е приел наличието от обективна страна на този съставомерен признак, макар да не е налице нормативно изискване, съгласно което при издаването на ЕФ в условията на повторност да следва в същия да се описва предходното извършеното нарушение. Достатъчно е да се отрази наличието на това обстоятелство и с кой акт се установява, като по делото се представят и съответните доказателства, което в случая е сторено.
4
Видно, обаче, от Справка за нарушител/водач, посоченият като влязъл в законна сила ЕФ серия К № 7535419/07.12.2023г. е със статус „обжалва се” към дата 21.06.2024г. – след датата на нарушението по обжалвания електронен фиш.
Съгласно същата справка, най-близкият по време влязъл в сила ЕФ е Електронен фиш серия К № 4374074, в сила от 09.02.2022г. – нарушението по Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 8693115 е извършено на 14.02.2024г. – извън едногодишния срок, имащ значение за санкционната норма.
Липсват предпоставките, от които да се приеме, че процесното нарушение е извършено в условията на повторност по смисъла на § 6, т.ЗЗ от ДР на ЗДвП.
Приложената санкционна норма за извършеното нарушение не кореспондира с фактическите обстоятелства по същото. Предвид тези причини съдът намира жалбата за основателна, а обжалваният ЕФ – неправилен и незаконосъобразен.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски и представените доказателства, същата е основателна. СДВР следва да заплати разноски по делото в размер на 300лв. съдът
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8693115, издаден от СДВР, с който на Ц. Т. М. от гр.София, ул.”***” № 31, ет.1, ап.1, за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв., на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр. ал.2, т.3 ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на Ц. Т. М. от гр.София, ул.”***” № 31, ет.1, ап.1, разноски по делото в размер на 300лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6