Решение № 348 от 19.10.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 348 гр. Р., 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20264500500585 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Ц. Д. И. обжалва Решение № 794 от 29.05.2026г, постановено по гр.д.№ 905/2026г по описа на РРС, с което е признато за установено, че дължи на „АПС Бета България“ЕООД сумата от 1392.93 евро / 2724.34лв/ главница по договор за потребителски кредит от 21.11.2019г, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.10.2025г до изплащането й, за която сума е издадена Заповед рег № 2306/29.10.2025г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3240/25 по описа на РС-Габрово и пропорционално на уважената част от претенциите са присъдени разноски за първоинстанционното производство. Счита решението в тази част за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в противоречие със задължителната съдебна практика. Правилно първоинстанционния съд е стигнал до извода, че както договорът за потребителски кредит, така и акцесорния договор за поръчителство са недействителни. При тези изводи обаче е пропуснал да съобрази, че основна последица от нищожността на поръчителството е липса на валидно правоотношение между поръчителя „Ай тръст“ЕООД и кредитора“ Кресисимо“ЕАД. В този случай „Ай тръст“ЕООД не е встъпило в правата на кредитора по реда на чл.143, ал.1 ЗЗД след извършеното плащане и не е придобило валидно регресно вземане към кредитополучателя, която да може да прехвърли. Договорът за цесия от 02.03.2021, с който „Ай тръст“ЕООД прехвърля на ищеца „АПС Бета България“ЕООД своето вземане е нищожен поради невъзможен предмет, тъй като не може да бъде предмет на прехвърлителна сделка едно несъществуващо вземане. Ако се приеме тезата на ищеца, че „Ай тръст“ЕООД е погасило изцяло задължението към “Кредисимо“ЕАД на 23.02.2021, то 1

„Кредисимо“ЕАД не е разполагало с вземане към ответника, което да цедира на 02.03.2021. Тъй като такова плащане не е доказано, но не е доказано и основанието, на което „Ай Тръст“ЕООД твърди суброгация. И в двата случая активната легитимация на „АПС Бета България“ЕООД за присъдената главница не е доказана. Извън горното счита, че ищецът не е доказал твърдяното частно правоприемство от „Ай тръст“ЕООД. Във въззивната жалба се прави и възражение, че съдът неправилно е приложил правилата за погасителната давност. В условията на евентуалност, ако се приеме, че искът е частично основателен, то размерът на присъдената сума е неправилно определен. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което изцяло се отхвърлят предявените искове.

Претендират се направените в двете съдебни инстанции съдебни разноски.

Въззиваемият „АПС Бета България“ЕООД не е взел становище по основателността на въззивната жалба.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на гр.д.№ 905/26 по описа на РРС е установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземането на „АПС Бета България“ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София към Ц. Д. И. в общ размер на 3 961.92 евро, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3240/25 по описа на РС-Габрово.

С обжалваното Решение № 794 от 29.05.2026г, постановено по гр.д.№ 905/26 по описа на РРС първоинстанционният съд е признал за установено, че Ц. Д. И. дължи на „ АПС Бета България“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, сумата от 1392.93 евро /2 724.34лв/ главница по договор за потребителски кредит от 21.11.2019г, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.10.2025г до изплащането й, за която сума е издадена Заповед рег № 2306/ 29.10.2025г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 3240/25 по описа на РС-Габрово. В останалата част исковете са отхвърлени като неоснователни. Със същото решение Ц. Д. И. е осъден да заплати на „АПС Бета България“ЕООД сумата от 75.56 евро разноски за настоящото производство и сумата от 38.40 евро разноски по ч.гр.д.№ 3240/25 по описа на РС-Габрово, а дружеството „АПС Бета България“ЕООД е осъдено да заплати на Ц. И. сумата от 356.63 евро разноски в настоящото производство.

Първоинстанционният съд в мотивите си е стигнал до правилния извод, че както договора за паричен заем, така и договорът за поръчителство са недействителни. Договорът за паричен заем не отговаря на императивните изисквания на ЗПК като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.6 ЗПК- не е посочен срок на договора като крайна дата,а посочването като месеци не съответства на падежните дати на отделните погасителни вноски, съобразени с датата на сключване на договора, както и изискването на чл.11, ал.1, т.9 а ЗПК като не е посочена методиката за изчисляване на ГПР. Освен това липсва яснота как е формиран посочения в договора ГПР. Освен това първоинстанционният съд е приел, че чл.7 от договора е нищожен, тъй като договорената възнаградителна лихва надвишава три пъти законната лихва към момента на сключване на договора, което прави уговорката нищожна поради противоречие с добрите нрави. В мотивите си първоинстанционният съд 2 правилно е приел, че недействителността на договора за потребителски кредит води до недействителност и на уговореното в него задължение на Ц. И. да сключи договор за поръчителство с „Ай тръст“ЕООД. Правилно съдът е приел, че с задължението за сключване на гаранционна сделка се цели заобикаляне на императивните изисквания на ЗПК за максимално допустимия размер на ГПК, тъй като в чл.4 от договора е създадено задължение на потребителя да заплати възнаграждение за поръчител, което по размер е близко с размера на главницата по договора за кредит и същото на практика е задължително условие за сключване на договора за кредит.

Първоинстанционният съд обаче неправилно е преценил последиците от недействителността на двата договора по отношение на вземането на ищеца по делото-„АПС Бета БЪлгария“ЕООД.

В исковата молба се твърди, че поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя Ц. И., кредиторът „Кредисимо“ЕАД е поканило поръчителя „Ай тръст“ЕООД да плати всички изискуеми задължения на длъжника по договора, за което е уведомило последния, както и че на 23.02.2021г „Ай тръст“ЕООД е погасило дължимите от Ц. И. към „Кредисимо“ЕАД суми. С това си плащане поръчителят на основание чл.143, ал.1 ЗЗД се суброгира в правата на удовлетворения кредитор, за което на 23.02.2021г е уведомен длъжника по електронната му поща.

На 02.03.2021г, т.е след плащане на кредитора от страна на поръчителя на всички дължими от кредитополучателя суми, и сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който „Кредисимо“ЕАД и „Ай тръст“ЕООД са прехвърлили своите вземания към длъжника на цесионера „АПС Бета България“ЕООД. В договора е посочено, че се прехвърлят вземания, посочени в приложение № 1. Нито в исковото производство, нито в заповедното производство обаче това приложение е представено, поради което съдът не може да извърши преценка дали вземането към Ц. И. е предмет но договора за цесия.

На следващо място обаче след като „Ай тръс“ЕООД в качеството му на поръчител е изплатило на кредитора „Кредисимо“ЕАД задълженията на И. към последното дружество, то това дружество няма вземане към И., което да може да бъде предмет на прехвърляне чрез договор за цесия, още повече че плащането се твърди, че е извършено преди сключване на договора за цесия.

Поръчителят „Ай тръст“ЕООД също няма валидно вземане към И., тъй като както правилно и посочил и първоинстанционният съд договорът за поръчителство е недействителен. В този случай при плащане от страна на поръчителя на задълженията на И. въз основа на недействителен договор за поръчителство, може да претендира връщане на платеното на основание чл.34 ЗЗД, но не е и на договорно основание. При недействителен договор за поръчителство „Ай тръст“ЕООД също не може да валидно да прехвърли вземането си на „АПС Бета България“ЕООД. С оглед изложеното въззивният съд намира, че за последното дружество - ищец в производството по иск с правно основание чл.422 ГПК и заявител по ч.гр.д.№ 3240/25 по описа на РСГаброво, липсва парично вземане към Ц. И. въз основа на договор за потребителски кредит № 2127662/21.11.2019, договор за поръчителство от 21.11.20219 и договор за цесия от 02.03.2021г. Установителният иск за установяване на вземането на „АПС Бета България“ЕООД към Ц. И., за което е издадена Заповед № 2306/29.10.2025г по ч.гр.д.№ 3240/25 Районен съдГаброво е изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

3

Първоинстанционният съд е стигнал до извода, че искът е основателен за сумата от 1392.93 евро главница, ведно със законната лихва върху нея от 23.10.2025г, поради което решението в тази част като неправилно следва да се отмени и искът се отхвърли и в тази част. С оглед неоснователността на иска, И. не дължи на „АПС Бета България“ЕООД разноски в размер на 75.56 евро н исковото производство и 38.40 евро разноски в заповедното производство, поради което решението и в тази част следва да се отмени като неправилно.

С оглед изхода на спора и нормата на чл.78 ГПК ищецът дължи на И. изцяло направените в първата инстанция съдебни разноски, те. Към присъдените от първоинстанционния съд разноски в размер на 356.63 евро, следва да се присъдят разноски за първата инстанция в размер на още 193.37 евро.

Въззиваемият дължи разноски на жалбоподателя и за въззивното производство в размер на 277.86 евро.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 794 от 29.05.2026г, постановено по гр.д.№ 905/26 по описа на РРС в частта, в която съдът е признал за установено, че Ц. Д. И. дължи на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 1392,93 евро (2724,34 лева) главница по договор за потребителски кредит от 21.11.2019г., ведно със законната лихва върху нея считано от 23.10.2025г. до изплащането ѝ , за която сума е издадена Заповед рег. № 2306/29.10.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№3240/2025г. по описа на Районен съд – Габрово, както и в частта, в която Ц. Д. И. е осъден да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД сумата от 75,56 евро разноски за настоящото производство и сумата от 38,40 евро разноски по ч.гр.д.№3240/2025г. по описа на Районен съд Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ЕООД срещу Ц. Д. И. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане на дружеството към И. сумата от 1392,93 евро (2724,34 лева) главница по договор за потребителски кредит от 21.11.2019г., ведно със законната лихва върху нея считано от 23.10.2025г. до изплащането ѝ , за която сума е издадена Заповед рег. № 2306/29.10.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д.№ 3240/2025г. по описа на Районен съд – Габрово , като неоснователен.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В, представлявано от у.

Х.М. и П.В., да заплати на Ц. Д. И. ЕГН**********, с адрес гр. Р., ул. „Т.“ ********** още 193.37 евро разноски за производството в първата инстанция, както и 277.86 евро, направени разноски във въззивното производство.

Решението в частта, в която искът е отхвърлен като необжалвано е влязло в сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5