Определение № 338 от 16.05.2019, Окръжен съд - Кюстендил

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е гр. Кюстендил, 16.05.2019 г.

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

СИМОНА НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от съдия

Костадинова в.ч.гр. д.№145 по описа за 2019 г. на КнОС и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от „***“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Д. А., със служебен адрес: гр. ***, насочена против определение №185/08.02.2019 г., постановено от Районен съд – Дупница по ч.гр.д.№2356/2011 г. по описа на съда, с което е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена по горепосоченото ч.гр.д. в частта й, с която Й. А. А., ЕГН ********** е осъден да заплати на „***“ ЕАД суми, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 05.12.2007 г. и е прекратено производството по делото по отношение на този длъжник, както „***“ ЕАД е осъдена да заплати в полза на Й. А. А., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 2 000 лева.

Частният жалбоподател релевира довод за неправилност на постановеното определение. Сочи се, че заповедта за изпълнение задно с поканата за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист ИД №658/2011 г. по описа на ЧСИ В. Александрова, е била връчена на длъжника на 16.11.2011 г. Оспорва се като нарушение на разпоредбата на чл.428 ГПК повторното връчване на заповедта за изпълнение от съдебния изпълнител, при повторно образуване на изпълнително производство въз основа вземането по процесната заповед за изпълнение. Твърди се, че същата е влязла в сила на 30.11.2011 г., след като е била връчена надлежно на длъжника на 16.11.2011 г. , доколкото същият не се е възползвал от правото да депозира възражение по реда на чл.414, ал.2 ГПК в преклузивния двуседмичен срок. Излагат се съображения, че при влязла в сила заповед за изпълнение и при липса на депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414 ГПК, за заявителя не се поражда задължение да предяви иск за установяване на вземането си по чл.422 ГПК, каквито указания са били дадени от заповедния съд и неизпълнението на които е довело до обезсилване на заповедта за изпълнение в частта относно длъжника Й. А.А.. Обжалваното определение се приема за неправилно и по отношение на присъдените разноски.

Приема се, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед сложността на производството, като се излагат подробни аргументи в тази насока.

По същество се иска отмяна на определението на РС Дупница. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна е депозирала отговор, чрез пълномощника адв.

В. В., чрез който се оспорва допустимостта, основателността и обосноваността на депозираната частна жалба. Оспорва се довода за извършено нарушение на разпоредбата на чл.428 ГПК от страна на съдебния изпълнител. Сочи се, че длъжникът Й.А. разбрал за издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ едва на 12.01.2018 г., когато същата била връчена от ЧСИ В. Александрова, ведно с поканата за доброволно изпълнение по ИД №730/2017 г. по описа на ЧСИ Александрова. В законоустановения срок подал възражение, което породило задължение за заявителя да предяви иск за установяване на вземането си по процесната заповед за изпълнение. Счита се, че съдът правилно е обезсилил заповедта за изпълнение относно длъжника А., доколкото в преклузивния едномесечен срок банката – заявител не е предявила иск по чл.422 ГПК. Акцентира, че подписването на Споразумението от 21.12.2017 г. не представлявало признание на задължението за сумите, обективирани в заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист, както и че същото не представлява уведомление за издадените срещу длъжника заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Обжалваното определение се приема за правилно и в частта, с която се присъждат разноски в полза на длъжника. Твърди се, че възражението на заявителя за прекомерност, направено едва с частната жалба срещу определението, с което се обезсилва заповедта за изпълнение, се явява несвоевременно направено и съответно преклудирано. Излагат се доводи за адекватност на размера на уговореното адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на производството и извършените от адвоката правни действия. По същество се иска частната жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба и отговора доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „***“

ЕАД със заявление по чл. 417 от ГПК против длъжниците Р. Г. Д. и Й. А. А. с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за подробно посочените в заявлението суми.

Въз основа на заявлението и придружаващите го документи на 29.08.2011 г. в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, инкорпорираща разпореждане за незабавно изпълнение.

До длъжниците Р.Г. Д. и Й.А. А. е била изпратена покана – уведомление, чрез която банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, като видно от приложени към заявлението известия за доставяне, същата е била връчена на длъжника Д.чрез неговата майка, на длъжника А.– лично.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба на банката е било образувано ИД №658/2011 г. по описа на ЧСИ В. Александрова, рег.№742, с район на действие ОС – гр.

Кюстендил.

Съдебния изпълнител е изпратил до длъжника Й. А. покана за доброволно изпълнение, като му е връчена и заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, което видно от Известие за доставяне ИД PS 2500 00B5HP е станало на 16.11.2011 г.

На 06.01.2012 г. „***“

ЕАД цедирала процесното вземане на дружеството „***“

ЕАД, като цесията била съобщена на длъжниците от изрично упълномощения за това цедент.

С постановление от 08.05.2013 г. по искане на цедента „***“ ЕАД, на основание чл.429, ал.1 ГПК дружеството е конституирано като взискател на мястото на „***“

ЕАД.

На 03.08.2017 г. „***“

ЕАД е депозирало пред съдебния изпълнител молба да прекратяване на делото, поради настъпила перемпция, като с постановление на ЧСИ В. Александрова от същата дата, изпълнителното производство е прекратено.

„***“ ЕАД на основание издадените заповед за изпълнение на парично задължение №1850 от 29.08.2011 г. и Изпълнителен лист от 29.08.2011 г. по ч.гр.д.№2356/2011 г. по описа на РС – Дупница, с молба от 15.08.2017 г. е поискало да се образува ново изпълнително дело, като с постановление ЧСИ Александрова образува ИД №730/2017 г. по описа на ЧСИ В. Александрова, рег. №742, район на действие – ОС Кюстендил.

На 21.12.2017 г. между цедента „***“

ЕАД и длъжника Й. А. А.е сключено споразумение за разсрочване на вземанията, произтичащи от процесната заповед за изпълнение на парично задължение.

ЧСИ Александрова е връчила на длъжника А. покана за доброволно изпълнение и повторно е връчила заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2356/2011 г. по описа на ДнРС на 12.01.2018 г., видно от приложена по делото разписка.

На 29.01.2018 г. длъжникът Ангелов депозира пред заповедния съд възражение по реда и в срока по чл.414