Решение № 1064 от 26.09.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1859/2023
- Вид
- Решение № 1064
- Подписан
- 26.09.2023
- В сила
- 26.09.2023
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- член 433 · Граждански процесуален кодекс
- член 436, алинея 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 437, алинея 4, изречение второ · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 79 · Граждански процесуален кодекс
- член 79, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1064 гр. Варна, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20233100501859 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на член 435 и следващи от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ и е образувано по жалба на Община Варна против разпореждане от 07.08.2023 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Людмил Станев по изпълнително дело № 20238950401911, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за възлагане разноските по делото върху взискателя.
В жалбата се сочи, че още на 29.06.2023 г. са подали молба по делото пред Административен съд – Варна с искане да се укаже на взискателя К. К. Б. да представи банкова сметка, по която да й бъдат заплатени разноските по административното дело. На същата е съобщено от съда, но е постъпила молба, с която се желае сумата да бъде платена по сметка на адвокатско дружество. Иска се отмяна на разпореждането.
Взискателят по изпълнителното производство изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното пред него изпълнително производство, както и за извършените действия.
От приложената по преписка от изпълнителното дело се установява следното:
Изпълнителното дело е образувано на 19.07.2023 г. по молба на К. К. Б. против 1
Община Варна въз основа на изпълнителен лист № 368 от 13.07.2023 г., издаден по адм.д.№ 1277/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с който е осъдена общината да заплати на взискателя сумата от 2 210 лева.
На 31.07.2023 г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал молба пред ЧСИ с искане разноските по делото да бъдат възложени на взискателя със следните мотиви: на 29.06.2023 г. са подали молба по делото пред Административен съд – Варна с искане да се укаже на взискателя да представи банкова сметка, по която да й бъдат заплатени разноските по административното дело; на същата е съобщено от съда за това искане; постъпила е молба по делото, с която се желае сумата да бъде платена по сметка на адвокатско дружество, като не е приложено пълномощно за адвоката, което да му дава право да получава присъдени разноски; по всички искания за предоставяне на сметка на взискателя и надлежно пълномощно за адвоката не са получили съдействие, поради което и намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на член 78, алинея 2 от ГПК.
Видно от постъпилото становище на взискателя по така депозираната молба е, че същата се оспорва.
Съгласно нормата на член 79 от ГПК разноските по изпълнителното производство, са в тежест на длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по реда на член 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образуване, или са направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за сметка на взискателя.
В случая не са налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се твърди осъществяване на нито едно от изключенията, предвидени в член 79, алинея 1 от ГПК. Хипотезата на член 78, алинея 2 от ГПК относно разноските е приложима в исковото производство, а в изпълнителното такова се прилага специалната норма на член 79 от ГПК. Тази разпоредба не обуславя отговорността за разноски от причините и поводът за образуване на изпълнителното дело, а с оглед факта дали дължимата по изпълнителния лист сума е платена преди или след образуване на изпълнителното дело. В случая жалбоподателят твърди, че е желаел да извърши плащане, но взискателят и неговият пълномощник не са му оказали съдействие, което обаче не се установява нито от доказателствата по делото, нито от изложените факти от длъжника. Длъжникът е имал възможност да заплати по посочената банкова сметка на адвоката на взискателя /дали същия у упълномощен от взискателя или не за получаване на сумите е вътрешен въпрос по договора за мандат/ или чрез пощенски запис, което обаче не е сторено.
С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, настоящият състав на Окръжен съд - Варна
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.08.2023 г. на частен съдебен изпълнител Людмил Станев по изпълнително дело № 20238950401911, с което е оставено без уважение искането на Община Варна, представлявана от кмета Иван Портних, за възлагане разноските по делото върху взискателя К. К. Б..
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание член 437, алинея 4, изречение второ от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3