Решение № 18505 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18505 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110144218 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.

Ищецът „Макроадванс“ АД е предявил по реда на чл. 422 ГПК срещу ответниците Е. П. С. и А. К. С. /конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса ответник К. К. С./ обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10234/07.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17227/2025 г. на СРС, 76 с-в., срещу техния наследодател К. К. С., а именно:

1/ Е. П. С.: 226.89 евро, представляващи 1/2 от непогасената главница по Договор за стоков кредит № 359334 от 17.06.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.03.2025 г./ до окончателно погасяване на задължението; както и 84.44 евро, представляващи 1/2 от дължимото обезщетение за забава върху претендираната част от главницата за периода от 26.03.2022 г. до 25.03.2025 г.

2/ А. К. С.: 226.89 евро, представляващи 1/2 от непогасената главница по Договор за стоков кредит № 359334 от 17.06.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.03.2025 г./ до окончателно погасяване на задължението; както и 84.44 евро, представляващи 1/2 от дължимото обезщетение за забава върху претендираната част от главницата за периода от 26.03.2022 г. до 25.03.2025 г.

Ищецът твърди, че на 17.06.2018 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на „Кредитор“, и К. К. С., в качеството на „Кредитополучател“, е сключен Договор за стоков кредит № 359334, по силата на който „Банка ДСК“ АД е предоставила на потебителя стоков кредит в размер на 3 285.59 лева със срок за изплащане до 17.06.2020 г.

Сочи, че по сила на сключено на 23.05.2019 г. Допълнително 1 споразумение за цедиране на вземания към Рамков договор за покупкопродажба на вземания (цесия) от 24.04.2019 г., „Банка ДСК АД в качеството си на продавач, е прехвърлила на ищеца „Макроадванс“ АД всички свои вземания по отношение на К. К. С., съгласно Договор за стоков кредит № 359334 от 17.06.2018 г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията, лихвите и другите му принадлежности/.

Твърди, че поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника за погасяване на задълженията и настъпване на падежа на всички вноски, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 410 ГПК, по което заявление е образувано ч.гр.д. № 17227/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в, в хода на което е издадена заповед за изпълнение.

Сочи, че с оглед дадените от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и предвид връчването на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, има интерес от предявяване на настоящите установителни искове, с които претендира установяване съществуването на част от вземанията си по издадената заповед за изпълнение, а именно: общо 887.57 лева, представляващи част от непогасената главница по Договор за стоков кредит № 359334 от 17.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 26.03.2025 г. до окончателно погасяване на задължението, както и о б щ о 330.29 лева, представляващи обезщетение за забава върху претендираната част от главницата за периода от 26.03.2022 г. до 25.03.2025 г.

Съобразно депозирана уточнителна молба вх. № 300320/30.09.2026 г., сочи, че поддържа същите срещу конституираните по реда на чл. 227 ГПК наследници на починалия в хода на производството К. К. С. с твърдение, че всеки от тях отговаря за 1/2 от пасива на наследството на наследодателя, с оглед направения отказ от наследство от страна на К. К. С..

Отправя искане за уважаване на предявените установителни искове.

Претендира разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответниците Е. П.

С . и А. К. С. н е подават отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на последните.

На 01.10.2026 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответниците са били редовно призовани.

В призовката за насроченото съдебно заседание повторно им е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна.

Независимо от посоченото, ответниците не са изпратили представител в откритото съдебно заседание на 01.10.2026 г. и не са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие.

С молба от 30.09.2026 г., подадена преди проведеното по делото открито съдебното заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответниците при наличие на законовите предпоставки за това.

Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид 2 данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното:

Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.

В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, както и от ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора /чл. 239, ал. 2 ГПК/.

По отговорността за разноски:

При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в исковото и заповедното производство по ч.гр.д. № 17227/2025 г. по описа на СРС, както следва: общо 117.60 евро – разноски в исковото производство, от които 12.78 евро - държавна такса за исковото производство, 2.56 евро – такса за издаване на съдебно удостоверение и 102.26 евро – определено от съда юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от общо 110.09 евро – разноски в заповедното производство, от които 18.06 евро - държавна такса в заповедното производство и 92.03 евро – определено от съда юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК по предявените от „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, срещу Е. П. С., ЕГН ********** и А. К. С., ЕГН ********** /конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса ответник К. К. С., ЕГН **********/ установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че ответниците дължат на ищеца част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 10234/07.04.2025 г. по ч.гр.д. № 17227/2025 г. на СРС, 76 с-в., срещу техния наследодател К. К.

С., а именно:

1/ Е. П. С., ЕГН **********: сумата от 226.89 евро, представляващи 1/2 от непогасената главница по Договор за стоков кредит № 359334 от 3

17.06.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.03.2025 г./ до окончателно погасяване на задължението; както и сумата от 84.44 евро, представляващи 1/2 от дължимото обезщетение за забава върху претендираната част от главницата за периода от 26.03.2022 г. до 25.03.2025 г.

2/ А. К. С., ЕГН **********: сумата от 226.89 евро, представляващи 1/2 от непогасената главница по Договор за стоков кредит № 359334 от 17.06.2018 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /26.03.2025 г./ до окончателно погасяване на задължението; както и сумата от 84.44 евро, представляващи 1/2 от дължимото обезщетение за забава върху претендираната част от главницата за периода от 26.03.2022 г. до 25.03.2025 г.

ОСЪЖДА Е. П. С., ЕГН **********, и А. К. С., ЕГН ********** да заплатят на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485 , на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в условията на разделна отговорност при квоти от ½, сумата от общо 117.60 евро – разноски в първоинстанционното исково производство, както и сумата от 110.09 евро – сторени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 17227/2025 г. по описа на СРС, 76 с-в.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4