Решение № 785 от 05.02.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 05.02.2018 г.

В И М Е

Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3710 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В.Б.Б., с която срещуП.на Р.Б.и СДВР са предявени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Претендира солидарно осъждане наП.на Р.Б.и СДВР за сумата от 21269.00 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното състояние: хипертонична болест, загуба на зрението и слуха; неимуществени вреди причинени му във връзка с незаконното му задържане във връзка с воденото срещу него наказателно производство за времето от 20.11.1997 г. до 09.05.2000 г.; претърпени морални вреди от несправедливото обвинение.

Претендира лихва за забава върху обезщетението в размер на законната за времето от 25.10.2005 г. /дата на влизане в сила на оправдателната присъда/ в размер на 28405.00 лв.

Поддържа, че във връзка с докладна разписка № ЗМ 3677/20.11.1997 г. на 02 РПУ-СДВР било образувано наказателно производство /пр.пр.№ 5158/1998 г. на СГП/ срещу него за извършване на престъпно деяние по чл.115 НК. Поддържа, че на 20.11.1997 г. бил задържан първоначално в 02 РУП- СДВР, след това бил преведен в следствения арест на ул.М.Г.********по сл.д.№ 399/1997 г. на СтСлС, а на 23.07.1998 г. – в Софийски затвор.

По внесен обвинителен акт било образувано НОХД № 1025/2000 г. по описа на СГС, НК 13 с-в, по което била постановена присъда, с която бил признат за виновен. При обжалване била постановена оправдателна присъда № 36/22.10.2004 г. по ВНОХД № 648/2003 г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърдена с решение № 828/25.10.2005 г. по КНОХД № 310/2005 г. По изложени правни доводи, присъдата, с която бил признат за невиновен в извършване на описаното престъпно деяниея влязла в сила на 25.10.2005 г.

Поддържа, че на 09.05.2000 г. мярката му за неотклонение „задържане под стража” е била изменена в „парична гаранция”.

Излага правни и фактически доводи, за това че в пряка връзка с неоснователното обвинение му били причинени неимуществени вреди.

Подал искова молба на 24.10.2008 г. за обезщетяване на вредите по ЗОДОВ, по която било образувано гр.д.№ 50508/2011 г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в, но впоследствие оттеглил същата и производството било прекратено.

Излага правни доводи, за това че с предявяване на исковата молба по първоначално образуваното дело е била прекъсната давността за вземането за обезщетение във връзка с незаконното обвинение, след което е започнала да тече нова давност.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникътП.на

Р.Б.оспорва предявените искове, като неоснователни. Излага правни и фактически доводи.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът

СДВР оспорва предявените искове, като неоснователни. Излага подробни правни и фактически доводи.

Съдът, като обсъди събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Чрез приложеното НОХД № 1025/2000 г. по описа на СГС, НК, се установява, че срещу ищеца било образувано и водено наказателно производство във връзка с докладна записка № ЗМ 3677/20.11.1997 г. на 02 РПУ-СДВР за извършено престъпление по чл.115 НК. С постановление за предварително задържане от 20.11.1997 г. В.Б.Б. бил задържан.

Чрез събраните в производството доказателства се установява, че на 24.11.1997 г. Б. бил преведен в следствения арест на ул.М-р Г.********по сл.д.№ 399/1997 г. по описа на Специализирано криминално отделение при СтСлС, като на 23.07.1998 г. бил преведен в Софийския затвор.

Установява се, че по внесен обвинителен акт било образувано НОХД № 1025/2000 г. по описа на СГС, НК 13 с-в, по което била постановена присъда, с която бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл.115 НК. При обжалване била постановена присъда № 36/22.10.2004 г. по ВНОХД № 648/2003 г. по описа на Софийски апелативен съд, с която ищецът бил признат за невиновен. Последната била потвърдена с решение № 828/25.10.2005 г. по КНОХД № 310/2005 г.

Установява се, че по подадена в СРС искова молба на

24.10.2008 г. за обезщетяване на вредите по ЗОДОВ било образувано гр.д.№ 50508/2011 г. по описа на СРС, ГО, 45 с-в. С определение от 08.10.2012 г. производството било прекратено на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на исковете.

Чрез извършената справка по гр.д.№ 56406/2012 г. по описа на СРС, 38 с-в и приложени заверени преписи се установява, че предявения от В.Б.Б. срещу СДВР иск по чл.49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с противоправни действия на служители на ответника във връзка с публикувана във вестник „Труд” статия със заглавие „Криминалисти разкриха убийство за 2 часа” е бил отхвърлен с решение от 05.01.2016 г.

Според показанията на свидетеля Л.Т.Д.при задържането на ищеца, последния бил извлечен с ругатни и ритници и натикан в багажника на колата. Колегите му започнали да го подозират, че е извършил деянието – убийство. Ищецът плачел и казвал, че не може да понесе такова нещо и да гледа хората в очите. Преди задържането бил делови, инициативен, работоспособен. След това казвал, че няма бъдеще за него и не искал с нищо да се занимава.

Според свидетеля И.В.Б./дъщеря на ищеца/ преценени с оглед събраните доказателства в производството, при съобразяване евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, се установява, че в деня на задържането имало кръв по асансьора и стълбите надолу от апартамента. Не го посещавала, докато бил задържан, защото съпругът й забранил. След като го освободили, нейният баща бил развалина. Не чувал, бил със симптоматика на прекаран инсулт, едната ръка му била схваната; влачел си краката; имал бъбречна недостатъчност и пълна загуба на слуха.

С оглед установеното, съдът намира следното от правна страна:

С дадените разяснения с т. 3 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането - чл.4 ЗОДОВ.

Според установената задължителна съдебна практика на Върховния касационен съд по приложението на чл.2 ЗОДОВ и на чл.52 ЗЗД, държавата отговоря за вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, и се определя по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат под внимание при определяне на размера, след като обуславят вредите. Както е посочено, в мотивите си съдилищата трябва да посочват конкретните обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди- конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател.

По правният въпрос за приложението на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с чл.4 и с чл.2, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗОДОВ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр. 98/2012 г.) е постановено решение № 296 от 19.10.2015 г. по гр.д. № 6559/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, с което е възприето становище, че съдът определя размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост. Съобразно това становище и дадените разяснения в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да съобрази най- напред каква е тежестта на повдигнатото обвинение, неговата продължителност, каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет са извършените действията по разследването с участието на обвиняемия, ефектът на всички тези действия върху ищеца и средата му. От значение са продължителността на наказателното преследване, личността на увредения и притежаваният от него авторитет в обществото, настъпилите промени в отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му състояние, дали незаконно обвинение за умишлено престъпление е в област, която е професионалната реализация на обвиняемия. Съдът следва да вземе предвид данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му, публичното разгласяване на обвинението и др. под.

В този смисъл, в доказателствена тежест на ищеца беше да установи претърпените от него болки и страдания от незаконното му обвинение в извършване на престъпно деяние, за което е бил оправдан, чрез пълно и главно доказване. Преценката на съда не може да се основава на предположението, за това че обвиненията за тежки по своя характер престъпления обичайно водят до стрес, промяна в начин на живот, влошаване на отношенията в семейството и на здравословното състояние.

Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди при неоснователно обвинение следва да служи още и икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането в какъвто смисъл са изразените становища в

Решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и Решение № 145 от 06.07.2017 г. по гр.д. № 4132/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС. В същите е посочено, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, като от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.

Поради това, според съда, обективно съществуващи са фактите относно продължителността на наказателното преследване, наложената мярка за неотклонение „задържане под стража”, нейният срок и продължителността на периода, през който ищецът е търпял ограничението, както и обстоятелството дали през същия период спрямо ищеца са били водени други наказателни производство.

От своя страна, субективното отношение на ищеца към тях, отражението им върху неговото психическо състояние, както и моралните му страдания, изразяващи се в негативна промяна в неговия живот и емоционални страдания, които е претърпял, като пряка последица от наказателното преследване подлежат на доказване в производството.

Съгласно чл.33, ал.1, т.1 от Закона за националната полиция /ДВ, бр.109/1993 г., отм. 19.12.1997 г./ -полицейските органи могат да задържат физическо лице в някой от изчерпателно изброените случаи за срок до 24 часа. Според указаното в действащия към 20.11.1997 г. текст на чл.15, ал.2 НПК /ред. ДВ, бр.99/1974 г.- отм. ДВ, бр.28/2005 г./ никой гражданин не може да бъде задържан повече от 24 часа без разрешение на съда или на прокурора. И в случаите на задържане

- до 24 часа от полицейски орган на лице, до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за неотклонение "задържане под стража"-осъществяваната принуда спрямо задържаното лице е идентична, тъй като със задържането - лицето се поставя в принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се определен режим на поведение и се ограничават гарантирани му от Конституцията права-например на лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване, на свобода и тайна на кореспонденцията. Затова в случаите, когато лицето е оправдано- причинените му в резултат на незаконното задържане под стража неиму-ществени вреди подлежат на обезщетяване. Редът, по който тези вреди се обезщетяват е по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.