Определение № 59 от 27.03.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 59 гр. Бургас, 27.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20252001000045 по описа за 2025 година Производството по настоящото дело е образувано по повод частната ж а л б а на Агенция по вписванията, представлявана от изпълнителния директор Даниела Митева, чрез Юлия Маринова - главен юрисконсулт в отдел „Административно-правно обслужване“, дирекция „Правно обслужване, човешки ресурси и деловодство“, против определение № 12 от 03.02.2025 година, постановено по търг. дело № 5/2025 година по описа на Окръжен съд Сливен, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 3 от 14.01.2025 година в частта за разноските.

В частната жалба се изразява недоволство от определението и се отправя искане за неговата отмяна като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се едностранният характер на регистърното производство като охранително и се сочи, че отговорността за разноски е присъща единствено на спорните съдебни производства. Изразява се позицията, че Агенция по вписванията не участва като страна в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ и не може да претендира или да бъде осъдена за разноски. Поддържа се, че разноските по търг. дело № 5/2025 година по описа на Окръжен съд - Сливен следва да бъдат за сметка на жалбоподателя по него - фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“, ЕИК 176431723.

Частната жалба е надлежно администрирана и в срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор по нея от фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“, ЕИК 176431723, чрез адв. М. П. - АК - Сливен.

Страната обосновава доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. Аргументира се, че необжалваемостта на съдебния акт, чието изменение е поискано води до необжалваемост и на определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Изразява се мнение за законосъобразност и правилност на 1 атакуваното определение предвид наличието на специална норма, уреждаща присъждането на разноски по реда на ГПК.

Моли се за оставяне без разглеждане на частната жалба. Евентуално се моли за оставянето й без уважение.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата , отговора и въз основа на представените доказателства намира следното:

Направеното възражение за недопустимост на частната жалба е неоснователно. Нормата на чл. 248, ал. 3, изречение 2-ро от ГПК не ограничава правото на обжалване, а указва неговия процесуален ред.

Безспорно в настоящия случай съществува правен интерес за Агенция по вписванията от обжалването. Частната жалба отговаря на изискванията на чл.

275 от ГПК, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, в съдебните производства, образувани по обжалване на откази на Агенцията по вписванията, на страните се присъждат разноски по реда на ГПК. Правилото е в отклонение от общия принцип за възлагане на разноските в охранителното производство в тежест на молителя (чл. 541 от ГПК) и е израз на волята на законодателя да въведе специална регламентация относно разноските в производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ чрез препращане към общите правила за присъждането на разноските, уредени в чл. 78 и сл. от ГПК. Самото съществуване на тази законова разпоредба би било безпредметно, ако тя не въвежда нещо различно от досегашната регулация на разноските в охранителните производства. С нея се цели рационализиране на процеса по присъждане на разноски в съдебните производства, които се явяват продължение на регистърните производства, чрез предоставяне на възможност споровете относно разноските за защита срещу незаконните действия на администрацията да се разрешат по облекчен ред и икономичен начин, без да се стига до производство по ЗОДОВ.

Правилото на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ е ясно и не се нуждае от корективно тълкуване. Отговорността за разноски в гражданския процес предвижда пропорционално присъждане на разноските на страните съобразно положителния за тях изход от производството. В този смисъл е константната практика на Бургаския апелативен съд, която следва да бъде взета предвид и съобразена.

Съгласно нормата на чл. 81 от ГПК, съдът дължи произнасяне по разноските с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото в съответната инстанция. Оттук, присъждайки в полза на жалбоподателя по търг. дело № 5/2025 година сторените от него разноски в производството и оставяйки без уважение молбата с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на това произнасяне, Окръжен съд - Сливен е постановил един правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горните съображения, Апелативен съд - Бургас 2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12 от 03.02.2025 година, постановено по търг. дело № 5/2025 година по описа на Окръжен съд - Сливен.

Настоящото определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3