Акт № 70 от 24.11.2021, съд

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Малко Търново, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Мара М. Димова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело № 20212140100028 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба депозирана от АЛ. ПЛ. П. с ЕГН ********** от гр.**, с адрес за призоваване: гр.** ПРОТИВ М. АЛ. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.** СТ. Р.

Б. с ЕГН ********** с адрес гр.** с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД с която се иска от съда да признае за установено по отношение на М.

АЛ. Б. с ЕГН ** с адрес гр.** СТ. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.**,че договорът за покупко продажба на недвижим имот ,обективиран в нотариален акт № ** г.за извършена продажба на следните недвижими имоти в режим на съсобственост със съпругата на **,а именно: 1/2 ид.части от ДВОРНО МЯСТО с площ от **.,представляващо ПИ с идентификатор ** с административен адрес гр.** при граници на имота :№ **,ведно с ВТОРИ ЕТАЖ от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м.,съставляваща имот с идентификатор №**.4,ведно с прилежащите му две избени помещения,северозападния ГАРАЖ със застроена площ от ** с идентификатор **.2,на един етаж и СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор **.1 със'застроена площ от ** на един етаж за сумата от 9000 лева,е НИЩОЖЕН ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА и да бъде развален договора на това основание.

При уважаване на иска да се обезсили нотариален акт № **. на съдията по вписване при Районен съд - Малко Търново.

В законоустановения срок ответника е депозирал писмен отговор в който са изложили мотиви за неоснователност и недопустимост на иска.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази 1 приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Не се спори между страните, че ищцата и първия ответник, са наследници на ** с ЕГН **********,б.ж. на гр.М** г.,а вторият ответник е съпруг на ответницата.Общият наследодател е дядо на ищцата- баща на бащата на ищцата ** с ЕГН **********,б.ж. на гр.** г.

С нотариален акт № ** г.е извършена продажба на следните недвижими имоти в режим на съсобственост със съпругата на ** - **,а именно: 1/2 ид.части от ДВОРНО МЯСТО с площ от **.,представляващо ПИ с идентификатор ** с административен адрес гр.****,ул.^**“ №7ул.^И* Б* при граници на имота :№ **ведно с ВТОРИ ЕТАЖ от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м.,съставляваща имот с идентификатор №**.4 ,ведно с прилежащите му две избени помещения,северозападния ГАРАЖ със застроена площ от ** с идентификатор **.2,на един етаж и СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор ** със застроена площ от ** на един етаж за сумата от 9000 лева.

По делото е изготвено и прието експертно заключение, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че към момента на продажбата пазарната стойност имота на имота възлиза на 30280.64лв. след направено уточнение в съдебно заседание.

По делото бяха разпитани и св. Д*г., майка на ищцата и С*г., майка на ответницата М* и тъща на ответника С*.

Св. Д* заявява: От 1991г не живеем с дъщеря ми в гр.****,ул.^**“ №7 живеем в гр.Д*. Десет години по-късно свекъра и свекървата потърсиха дъщеря ми и от 15 годишна дъщеря ми поддържа връзка с тях и бяха в много добри отношения с баба си и дядо си и с ответницата по делото. Миналата година дъщеря ми разбра че дядо й е починал мисля че беше на 13.03.2020г поради пандемията тогава не дойде на погребението. През м.септември дъщеря ми ми каза, че леля й М* й съобщила, че трябва да отиде при някакъв нотариус за изповядване на сделка по силата на която дъщеря ми трябвало да получи някакви пари като наследница на дядо си. След направена проверка в Агенция по вписване разбрах, че баба й и дядо й са прехвърлили всичките имоти на дъщеря си – ответницата. Започнал е разговор между дъщеря ми и ответницата защо се е стигнало до прехвърляне на всичките имоти на леля й.Съдът приема показанията на св. Д*,но те не допринасят до изясняване на фактическата обстановка тъй като в едната си част са получени от разговори които дъщеря и е пресъздала, а в друга част предават фактически основания.

Св.И* заявява: Процесната къща е купена от баща ми с негови пари, няколко години преди да се омъжа за А*. Ние се настанихме на втори етаж, а брат ми зае първия етаж.Къщата помежду ни беше разпределена. Водихме дело и на мен се падна втори етаж, двете по-малки изби, гаража и ½ от двора.

Когато правихме подялбата, никой на никого не е давал пари. Зет ми имаше фирма и ме помоли да му отстъпя место от двора да си направи една сграда.

Дъщеря ми е строителен инженер и изготви проекта. В начало проекта беше за фото ателие, а след това го преустроиха за търговска сграда. Магазина 2 дъщеря ми и зет ми, лично го построиха с техен труд и техни средства. През 2011г правихме ремонт лятото на покрива и дъщеря ми ми даде 6000лв., тъй като нямахме средства с мъжа ми. През 2012г разбрахме, че няма да можем да върнем на дъщеря ми парите и заедно със съпруга ми решихме да прехвърлим имота на дъщеря ми и зет ми, но срещу още пари извън сумата от 6000лв.

Разбрахме се да дадат още 9000лв. И при едно условие да ни оставят да живеем до края на дните си в къщата. През 2012г. минахме сделката. Парите 9000лв. , М* ми ги даде на ръка. Парите не ги внесох в банка, държах ги в дома. През тези години А* ни посещаваше. Давах и 300лв. и отделно други пари. А* не е полагала никакви грижи за нас.

Съдът приема показанията на св.И*,тъй като тя е пряк участник в процеса по прехвърляне на имота и получаване на парите.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл.26 ал.1,пр.1 от ЗЗД.

Правният ред позволява на правните субекти свободно да уреждат отношенията си съобразно своята воля, като сключват разнообразни по вид и съдържание правни сделки, но не търпи сделки, злепоставящи интересите на останалите субекти, чиито интереси са защитени, освен в различните специални текстове на закона и в общата разпоредба на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.Съгласно цитираната разпоредба договорите, които противоречат на закона, са нищожни. Под закон по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД се разбира всяко юридически задължително за всички правило за поведение, създадено от предвиден в закона орган и ред за установяване – както законов, така и подзаконов нормативен акт, вкл. и в случаите, когато с нормативен акт, с който по силата на закона, на определен орган, в границите на неговите правомощия и съобразно нормативни актове от по – висока степен, се възлага да създаде първична уредба на определен тип отношения. Това основание има предвид не противоречие с нормативен акт изобщо, а с конкретна правна норма, затова при релевирането му следва да се посочат разпоредбите, материализиращи правните норми, които са нарушени. По смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД противоречие със закона представлява отклонението само от предписанията на императивни правни норми, като същото е изцяло обективно основание – достатъчно е да се констатира несъответствие с повелителна правна норма или правен принцип. Субективни със*ия като знание или намерения за нарушение не се изискват.

В конкретния случай съдът намира,че не е налице отклонението от предписанията на императивни правни норми.Посочената по-горе сделка е извършена в предписаната от закона форма,пред лице което има право да удостоверява направеното от страните волеизявление.

Макар и да не е посочено като основание за разваляне на сделката в ИМ се навеждат доводи,че по сделката не е извършено плащане ,както и че цената в НА е нереална.Съдът не споделя това становище, тъй като от разпита 3 на св.И* същата заявява,че е получила сумата от 9000лв. от първата ответница-дъщеря и..

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира евентуалното искане макар да не е посочено в петитома на исковата молба като основание за прогласяване на нищожност на сделката по чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД за неоснователен. Размерът на продажната цена е уговорен между страните в съответствие с договорната свобода, въведен с чл. 9, ЗЗД.

Според практиката на ВКС, разликата между пазарната стойност на имота и продажната му цена не влече безусловно нищожност на договора. Видно от представеното удостоверение, данъчната оценка на процесния терен възлиза на 6551.90 лева, т. е. продажната цена между страните е определена дори в по-висок размер, поради което не е налице накърняване на добрите нрави – Определение № 330/30.05.2016 год. по гр. д. № 1919/2016 год. на І ГО на ВКС; Решение № 452/25.06.2010 год. по гр. д. № 4277/2008 год. на IV ГО на ВКС.

Изложеното мотивира съда да приеме, че договорът между страните не е нищожена на посочените по-горе основания.

Предвид отхвърля на главния иск следва да бъде отхвърлен и иска да се обезсили нотариален акт № **. на съдията по вписване при Районен съд - Малко Търново.

Неоснователността на предявените искове налага уважаване молбата на ответника за присъждане направените деловодни разноски от общо 800 лева.

Освен това ищеца ледва да бъде осъден да заплати и д.т. по сметка на МТРС в размер на 261.76лв. за образуване на делото.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,Малко Търновски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. АЛ. Б. с ЕГН ** с адрес гр.** СТ. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.**,че договорът за покупко продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт № *, дело № * г.за извършена продажба на следните недвижими имоти в режим на съсобственост със съпругата на ** - **,а именно: 1/2 ид.части от ДВОРНО МЯСТО с площ от **.,представляващо ПИ с идентификатор ** с административен адрес гр.** при граници на имота :№ **,ведно с ВТОРИ ЕТАЖ от построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м.,съставляваща имот с идентификатор №**.4,ведно с прилежащите му две избени помещения,северозападния ГАРАЖ със 4 застроена площ от ** с идентификатор **.2,на един етаж и СГРАДА ЗА ТЪРГОВИЯ с идентификатор **.1 със'застроена площ от ** на един етаж за сумата от 9000 лева е нищожен по смисъла на закона като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ иска да се обезсили нотариален акт № **г. на съдията по вписване при Районен съд - Малко Търново.

УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на крайния съдебен акт по настоящото дело в Службата по вписванията при МТРС, след влизането му в законна сила.

ОСЪЖДА АЛ. ПЛ. П. с ЕГН ********** от гр.**, с адрес за призоваване: гр.** да заплати на М. АЛ. Б. с ЕГН ** с адрес гр.** СТ. Р. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.**,разноски в размер от 800 /осемстотин/лева.

ОСЪЖДА АЛ. ПЛ. П. с ЕГН ********** от гр.**, с адрес за призоваване: гр.** да заплати по сметка на МТРС такса в размер на 261.76лв. за образуване на делото.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________ 5