Решение № 1540 от 18.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1540 гр. Пловдив, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300502962 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт В. Б. против Решение № 3655 от 03.09.2024 г., постановено по гр.д. № 18861/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI гр.с., с което са отхвърлени предявените от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „***. *” № * против М. В. Г., ЕГН ********** от гр. П., ул. „*** установителни искове за признаване в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 1 330,09 лева – главница, представляваща стойност на топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. П., ул. „М***, ИТН: ***, за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г.; 80,54 лева – обезщетение за забава за периода от 02.12.2021 г. до 13.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 14.10.2022 г., до окончателното погасяване, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7251/18.10.2022 г. по ч.гр.д. № 14774/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че по делото са събрани писмени доказателства, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, респективно е клиент на топлинна енергия, а по въпроса за начислената топлинна енергия поради неосигуряване на достъп за отчет на уредите се сочи, че не е имало възражения от страна на ответника по приемането на заключението на съдебно-техническа експертиза, а впоследствие и на заключението на съдебносчетоводната експертиза. Намира се за неоснователно позоваването на чл. 52, ал. 3 от Общите условия, тъй като дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва от лице, различно от продавача, поради което топлопреносното предприятие 1 няма ангажимент да отчита уреди, да извършва начисления, нито да уведомява клиент за осигуряване на достъп до апартамента. Релевират се доводи, че в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 70, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяване да осигури достъп на фирмата за дялово разпределение за отчитане на уредите за разпределение на топлинна енергия, находящи се в неговия имот, като се посочва съдебна практика в този смисъл. Твърди се, също така, че е налице още едно основание за начисляване на прогнозни количества за битово горещо водоснабдяване, а именно неизправност на уредите в дома на ответника поради изтекла метрологична годност, като основанието за служебни начисления е чл. 69, ал. 2, т. 2 и т. 6.5. от Приложението към Наредбата за топлоснабдяване. Излагат се съображения, че неоснователно е отхвърлена исковата претенция по отношение на компонента топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, тъй като за начисляване на този компонент, не е необходимо да се осигури достъп до имота, а същото се извършва по формулата в т. 6.1.1. от Приложението към Наредбата за топлоснабдяване. Посочва се, че качеството „клиент на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост“ се притежава от абсолютно всички собственици и ползватели на имоти в сградата и с оглед отдаването на топлина от отопляемите помещения към неотопляемите или ограничено отопляеми помещения ответникът следва да заплаща, както всички собственици и ползватели в сградата, отделеното количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго решение в полза на въззивника. Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. В. Г. чрез процесуалния му представител адвокат М.-В., с който се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита се първоинстанционното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържа се, че липсват убедителни писмени доказателства за дължимост на претендираните суми в контекста на чл. 31, ал. 4 от Общите условия, изискващ предоставяне на данъчна фактура на купувача с допълнителна информация за потребената и остойностена топлинна енергия. Споделя се изводът на първоинстанционния съд, че дружеството-доставчик незаконосъобразно през исковия период е определяло претендираната за заплащане топлинна енергия, като не е уведомило ответника за необходимостта от осигуряване на достъп до отоплителните тела. Оспорват се като неоснователни доводите на въззивника, че с оглед неоспорването от ответника на заключението на съдебно-техническата експертиза искът незаконосъобразно е отхвърлен.

Иска се да бъде оставена въззивната жалба без уважение и да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение.

Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД против М. В. Г. с искане за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от 1 330,09 лева, представляваща стойностна на разпределената топлинна енергия за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден обект, находящ се в гр.

П., ул. „М***“ № *, вх. *, и сумата от 80,54 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на гладницата в размер на законната лихва за периода от 02.12.2021 г. до 13.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 14774/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с.

2

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. В. Г. е оспорил служебно начисленото му максимално количество топлинна енергия, без действително да е изразходвана и без да се отчита правилно. Назначеният му процесуален представител по реда на чл. 95 от ЗПрП е оспорил качеството му на потребител на топлинна енергия, дължимостта на претендираните суми, определянето на топлинната енергия в съответствие със ЗЕ и отчитането на индивидуалното потребление.

Между страните не е спорно, че ответникът е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент № *, находящ се в сградата на ЖСК „С**“ на ул. „М. в гр.

Пловдив, а и това обстоятелство се установява от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 71, том 49, дело № 12338/1997 г. от 19.08.1997 г., вписан с вх.рег. № 13125 и удостоверение за наследници на В. Ц. Г..

Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. И. Ш., през процесния период от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. абонатната станция, обслужваща жилищния блок в гр. П., ул. „М., е работила, като е подавала ТЕ за отопление и БГВ. Подадена е общо 228,180452 M W h ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични разходи в размер на 3,344449 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. През процесния период от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. в ап. 3 има монтирани 5 бр. отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ за ежемесечен визуален отчет на изразходваното количество ТЕ за отопление. Отопляемият обем на имота е 233 куб.м. През имота на ответника преминава щранг лира с мощност 1 320 W. Същата не се отчита с уред, което налага начисляване на ТЕ по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло. През процесния период в имота има монтирани 5 бр. индивидуални разпределителни устройства. Има монтиран 1 бр. водомер за топла вода, за ежемесечно визуално отчитане, но не е осигуряван достъп за отчет през процесния период.

Начисляванията на потребеното количество ТЕ за БГВ са ставали на база 1 бр. лица по 140 литра на денонощие, поради неосигурения достъп за отчет на уреда. За имота са прилагани изискванията на т. 6.7. във връзка с т. 6.5. от Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради – етажна собственост, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г. за топлоснабдяването – за 1 бр. щранг-лира, по максимална мощност на отоплителните тела тип радиатор и на 1 бр. лица по 140 литра на денонощие за БГВ поради неосигурен достъп за отчет на уредите. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответника за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. по месеци, показано в приложената таблица, е общо 10,96329 MWh, в т.ч. 2,53751 MWh за отдадената от сградната инсталация, 3,56948 MWh за отопление и 4,8563 MWh за БГВ. Няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, което е било установено чрез сравнение на справките за начислената топлоенергия от „Нелбо“ ЕАД и „ЕВН Топлофикация“ ЕАД за абоната. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел II, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

Съгласно приетото по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза, изготвено от вещото лице В. М. Ш., размерът на неплатеното задължение за доставена топлинна енергия – главница в процесния имот за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г. е общо 1 330,09 лева. Обезщетението за забава върху непогасените месечни главници за периода от 02.12.2021 г. до 14.10.2022 г. е в размер на 80,54 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Правилността на същото съгласно чл. 269 от ГПК се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

3

Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 от ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 149 от ЗЕ във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за стойността на консумираната от ответника топлинна енергия и по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава.

В тежест на ищеца, сега въззивник, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия и че през исковия период е доставил до обекта на ответника твърдяното количество топлинна енергия и същата е отчитана съобразно нормативно установените правила, а по акцесорния иск – че е настъпила изискуемостта на главното вземане.

Ответникът е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ с оглед качеството му на собственик на самостоятелен обект в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, и е длъжен да заплаща цената й при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ. Следователно между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия. Като клиент на топлинна енергия за битови нужди ответникът е обвързан от публично известните Общи условия на топлопреносното предприятие-ищец. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите условия клиентът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок, който съгласно чл. 34, ал.

1 от Общите условия е 30-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. По делото е установено с приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано, че през исковия период до имота на ответника е доставяна топлинна енергия.

Спорен по делото с оглед оплакванията във въззивната жалба е въпросът за начина на отчитане на потребеното количество топлоенергия и наличието на основание за начисляване на същата поради неосигурен достъп за отчет на уредите.