Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4650 от 25.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1886/2024
Вид
Определение № 4650
Подписан
25.10.2024
В сила
15.02.2025
Състав
Константин Димитров Иванов, Златина Иванова Кавърджикова, Николай Свиленов Стоянов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4650 гр. Варна, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20243100501886 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н. Й. П. ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „***“, № 65, ет. 5, ап. 25, чрез адв. Л.П., срещу определение № 8085/18.07.2024г. по гр.д. № 6471/2024г. на 10-ти състав на ВРС, с което производството е прекратено, на осн. чл. 130, вр. чл. 299 от ГПК.

ПървоинстанционН.т съд неправилно е приел, бе е налице идентичност на твърдеН.та, заявени в настоящото производство и в предходните водени между страните дела. Излага се, че претендираното обезщетение е за периода след 05.12.2022г. Налице са усложнеН. на здравословното състояние на ищцата, следствие от проявяване на болка и дискомфорт на местата на порезните нараняваН. и след 05.12.2022г. , които не подлежат на пълно излекуване, т.к. кожата и мускулатурата по тези места не може да се възстанови в състоянието от преди инцидента. Болката се проявява при контакт с предмети с температура, различна от телесната, при контакт с по-твърди предмети, при смяна на климатичните условия, при излагане на по-силна слънчева светлина и др. Налице са негативни психически изживяваН. и емоционални състояН., следствие спомена за инцидента и страха да не се повтори спрямо нея или близките й, които не може да преодолее. Всичко това й причинява болки и страдаН., водещи до негативна промяна на начина й на живот и усложнение на здравословното състояние след 05.12.2022г. , като тези нови вреди са пряка и непосредствена последица от първоначалното увреждане, но при първоначалното обезщетяване, това влошаване и продължителност не са били предвидени и съобразени от съда.

Моли се да бъде отменено обжалваното определение и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметН. обхват на чл. 274, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна, по 1 следните съображеН.:

Производството пред ВРС е образувано по предявен от Н. Й. П. ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „***“, № 65, ет. 5, ап. 25, чрез адв. Л.П., срещу Б. Р. Ш., ЕГН ********** от гр.

Кубрат, ул. „***“, № 20, вх. Б, ет. 2, ап. 6, иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди след 05.12.2024г., произтекли от инцидент на 22.08.2018г. в размер на сумата от 1000 лева, като частичен иск от пълН. размер от 20 000 лева, вследствие причинената й средна телесна повреда, за което ответникът е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда по НОХД № 893/2021 г. на Районен съд – град Варна, ведно със законната лихва от 05.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищцата е изложила, че е водено предходно производство между същите страни по гр.д. № 7213/2022 г. на ВРС и е присъдено обезщетение в размер на 15 000 лева, по частичен иск, целият за 30 000 лева за неимуществени вреди в резултат на причинената средна телесна повреда, за което ответникът е признат за виновен със споразумение, одобрено от съда по НОХД № 893/2021 г. на ВРС, като устните състезаН. са приключили на 05.12.2022 г. Между същите страни е водено и гр.д. № 8056/2023 г. по описа на ВРС, като е присъден и остатъкът над 15 000 лева до пълно претендираН. размер от 30 000 лева.

С оглед дадените указаН., ищцата е направила уточнеН., че са налице новонастъпили неимуществени вреди, т.к. са налице трайни физически белези, проявяване на болка в местата на нараняването и психически травми в следствие спомена за инцидента.

НараняваН.та й загрозяват визията, не подлежат на самоизлекуване като търпи негативни емоции от спомена за случилото се и постоянно напрежение, притеснение и неудобство, негативни чувства и пречки за създаване на семейство. Налице е дискомфорт и при социалните контакти. Изпитва страх да не бъде наранена и убита. Посочва, че негативните проявлеН. продължават и след 05.12.2022 г. С втора по ред уточнителна молба е навела твърдеН., че претендира новонастъпили неимуществени вреди, проявяване на болка на местата на прорезните нараняваН. и проявяване на психически негативни изживяваН. следствие спомена за инцидента. Твърди, че като характер съвпадат с предходните такива, но са настъпили след приключване на устните състезаН. на 05.12.2022г. по предходното дело, макар и не със същата сила и интензивност. С последната уточняваща молба ищцата е заявила, че са налице усложнеН. като проява на болка и дискомфорт, при промяна на климатичните условия и контакт с предмети с различна от телесната температура. Изпитва страх в следствие спомена за инцидента.

Съдът има предвид следното от фактическа и правна страна:

Видно от решение № 3982/15.12.2022г. по гр.д. № 7213/2022г. на ВРС Н. П. е изложени фактически твърдеН., че към момента са налице трайни физически и психически белези. Вследствие инцидента се е променил целият й живот. Изпитва трайни затруднеН. в ежедневието, включително да учи и да работи. Налице е асиметрия в областта на шията и главата й вследствие на нараняваН.та и останалите при зарастване на раните белези, които не подлежат на самоизлекуване. Търпи негативни емоции от спомени за случилото се, чувства безпокойство, постоянно напрежение, силно притеснение, неудобство от наличните белези и от мисълта как да ги излекува или премахне, негативни емоции от унижението на което е била подложена при инцидента, дискомфорта при социални контакти. Затворила се в себе си, станала необщителна, като страхът и негативните чувства започнали да преобладават при всяка една инициатива да започне нещо ново. Месеци наред търпяла физическа болка, като била обездвижена за около седмица през която разчитала на грижите на други лица за осъществяване ежедневните си потребност. Имала и период на хоспитализиране. Болките продължили пет месеца след инцидента, но и понастоящем изпитва болка в областта на травмите при определена физическа активност и при промяна 2 на атмосферните условия. Ищцата изпитва неудобство при обслужването си. Много негативно й повлияли опасеН.та, че няма да може да работи и не може да се издържа.

Твърди, че сънят й се влошил, сънува инцидента, постоянно била в напрежение да не възникне друг инцидент, страхувала се за себе си и за близките си, изпитва страх да не умре. При постановяване на решение, съдът е взел под внимание при определяне на дължимото обезщетение, че ищцата е претърпяла телесни увреждаН., обусловили образуване на видимо отчетлив белег по страничната лява и задна повърхност на шията, създаващ видима асиметрия в нормалН. човешки облик. Съобразил е тежестта на претърпените болки и страдаН. от пострадалия, вида, характера и броя на увреждаН.та, значителН. период на проявяване на последиците, засягането на части от човешкото тяло, което е довело до последици, затрудняващи свободното обслужване, трайни видими белези и неудобство при общуване с хора, ниската възраст на пострадалата, към датата на инцидента и факта, че й предстои и да създаде семейство, завърши образованието си и да се реализира професионално. Съдът е посочил, че всички тези обстоятелства обосновават извод за продължителни и значителни болки и страдаН., претърпени от ищеца. Уважил е предявеН. частичен иск в размер на 15 000 лева, целият в размер на 30000.00лв.

Видно от постановеното решение № 1246/11.04.2024г. по гр.д. № 8056/2023г. на ВРС Н. П. е навела идентични на тези по гр.д. № 7213/2022г. на ВРС твърдеН.. При постановяване на решението, съдът отново е отчел търпените болки и страдаН., вида на увреждането, загрозяването, затрудненото общуване и психическите травми и е присъдил обезщетение за горницата над уважеН. частичен иск до пълно претендираН. размер от 30000 лева.

В т. 10 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС е прието, че след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние само ако то се намира в причинна връзка с увреждането и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено.

Влошаване в състоянието на Н. П., при което вече й е било присъдено обезщетение изобщо не се твърди. Посочени са като основание за предявяване на настоящия иск същите болки и страдаН., претърпените физически и психически травми, следствие от инцидента от 22.08.2018г., за които страната е получила обезщетение по влезлите в сила решение № 3982/15.12.2022г. по гр.д. № 7213/2022г. на ВРС и решение № 1246/11.04.2024г. по гр.д. № 8056/2023г. на ВРС, но вече за периода след 05.12.2022г. Ако предишното, съществувалото към предходното присъждане на обезщетение проявление на претърпените от пострадалата неимуществени вреди след определена дата и към момента все още продължава, това не може да бъде възприето за настъпил ексцес, който да се иска да бъде обезщетен. При ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, свързано с ново страдание и/или съществено утежняване на старото страдание, което страдание се отличава съществено от прогнозата при първоначалното обезщетение. Претендираното обезщетение трябва да е за нови вреди, които се добавят към вече обезщетените. Макар с наведените в частната жалба оплакваН. да е употребен израза „усложнение в здравословното състояние“, не са изложени никакви факти, от които съдът да е в състояние сам да изведе действително влошено в сравнение с 05.12.2022г. или по време на предходното съдебно производство установено здравословно състояние на Н. П., търпени от нея болки и страдаН. и негативни психически и емоционални преживяваН., следствие от спомена за инцидента от 22.08.2018г.

Нищо различно като факти не сочи страната в сравнение с наведените по по гр.д. № 7213/2022г. на ВРС и гр.д. № 8056/2023г. на ВРС и понастоящем, а нужно беше при завеждане на нов иск за обезщетение да се твърдят нововъзникнали страдаН. или новопроявени такива, влошено състояние в сравнение с преди, но в пряка връзка със случилото се с пострадалата, което не е могло да бъде предвидено и не е било предвидено, 3 съответно обезщетено. Нищо такова не фигурира като твърдеН. в исковата молба и уточняващите молби, въпреки трикратно дадените от първоинстанционН. съд конкретни указаН. към ищцата.

Дори и да не се сподели гореизложеното за нуждата от влошаване на състоянието на пострадалата, свързано с допустимостта на предявен последващ иск за обезщетение по реда на чл. 45 от ЗЗД, в заключението на назначената КСМПЕ, вещите лица са посочили, че ищцата търпи продължителни и силни болки, има нарушена сетивност на лявата ръка, порезните нараняваН. в областта на шията и лявата мишница, видими под формата на белези и към момента са видимо отчетливи, не подлежат на самолекуване и ще останат завинаги, преживяната психотравма не е отшумяла, като й е препоръчано лечение под контрола на психолог за редефиниране на проблема и подобряване на качеството на живот, очевидно в бъдеще. Вещото лице психолог е посочило още, че възстановителН.т период зависи от личностните характеристики и ресурси на потърпевшата, като е поддържала ,че Н. П. е с интровертна нагласа, с преобладаващ меланхоличен темперамент и характерните за този тип затвореност, некомуникативност, занижена самооценка, нисък праг на емоционално реагиране, а всичко това води до извод за по-бавно протичане на възстановителН. процес. В решеН.та си съдът е кредитирал депозираното заключение, изграждайки вътрешно убеждение за основателност на предявената в миналото искова претенция в пълН. предявен размер от 30000.00лв. Не може да се отрече ,че съдът по този начин е взел предвид и това, че раните не могат да се самоизлекуват и белезите ще останат завинаги, а и психическата травма ще бъде преодоляна трудно, като се има предвид личностовите особености на освидетелстваната.