Решение № 12 от 01.02.2022, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Кубрат, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана П. Петрова Енева при участието на секретаря Павлина П. Петрова като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Гражданско дело № 20213320100464 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявен по реда на чл.422 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по делото.

Ищецът - „Уникредит Булбанк” – АД – гр. София , ЕИК 831919536, с адрес – гр.

София, р-н „Възраждане”, пл. „Света Неделя” № 7, представлявано от изпълнителните директори, чрез упълномощения адв. И.С. И., АК – Стара Загора, като твърди, че в изпълнение на Договор за кредитна карта на физически лица № 615-00226-2017/ 17.11.2017 г. е предоставил на К. ИВ. К., ЕГН **********, кредитен лимит в размер на 500.00 лева, който заем кредитополучателя е следвало да върне предоставения му кредит, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените по договора за кредит срокове, с краен срок за погасяване на кредитното задължение - 30.11.2019 г., но не е изпълнил задълженията си да погасява в срок задължителните месечни вноски, като преустановила плащането на дължимите минимални месечни погасителни вноски по главницата за месеците декември, 2017 г., януари и февруари, 2018 г.; поради забава на ответника, продължила повече от 3 последователни месеца, на основание чл. 10.1.1., във вр.с чл. 9.1 от договора, вземането на банката е обявено за изцяло предсрочно изискуемо, за което той е бил уведомен с връчено му чрез лице от кръга на домашните – брат му Г. К., уведомление от 09.07.2020 г.; доброволно изпълнение не е постъпило, вкл. и след 30.11.2019 г., когато е изтекъл и крайния срок за погасяване на кредитното задължение, определен в 1 съответствие с клаузата на чл. 3.5. от договора; кредиторът е пристъпил към принудително събиране на задълженията, като депозирал на 15.10.2020 г. заявление по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, за което е образувано ЧГД № 489/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 260028/ 16.10.2020 г. и изпълнителен лист в полза на кредитора за претендираните суми, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление, и са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, поради което с разпореждане № 260427/ 24.06.2021 г., връчено на заявителя на 02.07.2021 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 22.07.2021 г. пред РС – Кубрат срещу ответника, в качеството му на длъжник, задължен за предявените за плащане вземания, и моли съда да приеме за установено по отношение на същия вземанията по издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 260028/ 16.10.2020 г. по ч.гр.дело № 489/ 2021 г. по описа на РС – Кубрат, както те са посочени, и го осъди да заплати направените в заповедното и в настоящото производство разноски.

Ответникът К. ИВ. К., ЕГН **********, с надлежно удостоверени със справка от 23.09.2021 г. рег. пост. адрес в **, редовно уведомен, чрез назначения му на основание чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. С. С., на 08.11.2021 г., изпраща писмен отговор в 1месечния срок за това, постъпил с вх. № 2052/ 30.11.2021 г., с който заявява становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции, предвид липсата на доказателства за това, че на ответника е предоставена кредитна карта и че той е получил чрез нея кредит в размер на претендираната главница, както и защото нему не е връчена покана за доброволно изпълнение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложения към исковата молба и приложеното ч. гр.дело № 489/ 2020 г.по описа на РС – Кубрат, приет като доказателство по делото в заверено фото-копие, Договор за кредитна карта на физически лица № 615-00226-2017/ 17.11.2017 г., се установи по несъмнен начин, че на посочената дата ищеца е предоставил на ответника К. ИВ. К., ЕГН **********, банков кредит под формата на кредитен лимит с разрешен размер от 500.00 лева, който заем – след усвояването му, чрез предоставената му кредитна карта, кредитополучателят е следвало да върне, ведно с начислените лихви, такси, комисионни и други разходи в предвидените по договора за кредит срокове, с краен срок за погасяване на кредитното задължение - 30.11.2019 г..

Видно от приетото по делото заключение на ССчЕ, неоспорено от страните, ответникът на три пъти: на 24.11.2017 г. от банкомат в гр. Кубрат, и с две трансакции от 25.11.2017 г. от банкомат в с. Червена вода, обл. Русе, е изтеглил в брой, чрез предоставената му банкова карта, сума в размер на 480.00 лева, към която на основание договореност по чл. 7.3 от договора банката добавила и осчетоводени такси за изтеглянето 2 им в размер на 36.96 лева, формиращи претендирата главница по договора в размер на 516.96 лева. Няма данни ответникът да е изпълнил задълженията си да погасява в срок задължителните минимални месечни вноски, дължими за месеците декември, 2017 г., януари и февруари, 2018 г., както и в което и да е друго време до 15.10.2020 г. – дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника, както и към датата на изготвяне на заключението – 07.01.2022 г., поради което въз основа на установените данни експертът дава заключение за размера на дължимите от ответника – длъжник по цитирания договор, вземания както следва: 516.96 лева – главница;

14.55 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.2018 г. до 23.02.2018 г.;

161.98 лева – лихва за забава, начислена за периода от 23.02.2018 г. до 13.10.2020 г. Относно заявеното от особения представител на ответника възражение, заявява, че в кредитното досие липсват входирани възражения, изходящи от кредитополучателя, че не му е връчена издадената в изпълнение на договора карта; че предадената му карта е изгубена, открадната или отнета по друг начин, или използвана неправомерно от друго лице(в съответствие с клаузите на т. 2, ОУ за банкови карти на физически лица, като също така приема предаването й на длъжника за несъмнено, тъй като единствено и именно чрез такава карта е възможно извършването на процесните 3 броя регистрирани трансакции, удостоверяващи теглене на пари в брой на банкомати в страната, в местна валута – лева.

С приложената към исковата молба и в заповедното производство Покана за доброволно изпълнение, адресирана до ответника относно Договор за кредитна карта от 17.11.2017 г. – л. 21 - 23 от делото, и Разписка от 09.07.2020 г. – л. 24 от делото, се установява, че поради забава на ответника, продължила повече от 3 последователни месеца, на основание чл.

10.1.1., във вр.с чл. 9.1 от договора, вземането си срещу него банката е обявила за изцяло предсрочно изискуемо, за което той е редовно уведомен, тъй като изявлението му е с връчено чрез лице от кръга на домашните – брат му Г. К., на 09.07.2020 г.; доброволно изпълнение не е постъпило, вкл. и след 30.11.2019 г., когато е изтекъл и крайния срок за погасяване на кредитното задължение, определен в съответствие с клаузата на чл. 3.5. от договора.

Договорът, не оспорен от ответника, носи подписите на двете страни: Банка и кредитополучател, държател на издадена и предадена му банкова кредитна карта.

Видно от приложеното по ч. гр.дело № 489/ 2020 г.по описа на РС – Кубрат Извлечение от счетоводните книги на банковото дружество – ищец, кредитополучателя К.

ИВ. К., ЕГН **********, - л. 9 от същото, към 14.10.2020 г., считано от 23.02.2018 г. дължи връщане на главница в размер на 516.96 лева; 14.55 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.2018 г. до 23.02.2018 г.; 161.98 лева – лихва за забава, начислена за периода от 23.02.2018 г. до 13.10.2020 г..

Не се твърди и не се установява с годни доказателствени средства – писмени доказателства, плащането на дълга от кредитополучателя К. К..

С Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 15.10.2020 г., образувано в ч.гр.дело № 489/ 2020 год. по описа на местно компетентния съд – Районен съд 3

– Кубрат, ищцовото дружество е предявило за плащане срещу ответника – заемополучател, парични вземания, както следва: 516.96 лева – главница, ведно с законната лихва от 15.10.2020 г. до изплащане на сумата, изискуем дълг по Договор за кредитна карта на физически лица № 615-00226-2017/ 17.11.2017 г.; 14.55 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от 15.01.2018 г. до 23.02.2018 г.; 161.98 лева – лихва за забава, начислена за периода от 23.02.2018 г. до 13.10.2020 г., както и 72.00 лева – разходи за уведомяване на длъжника, а за разноски по делото платена държ.такса в размер на 25.00 лева и платено адв.възнаграждение в размер на 60.00 лева, прилагайки като документи, от който произтича вземането, цитираните по – горе договор, ОУ и извлечение от счетоводните книги на банката.

С Разпореждане № 260180/ 16.10.2020 г. по ч.гр.д. № 489/ 2020 г. РС – Кубрат е постановил незабавно изпълнение и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за заявеното вземане срещу посочения длъжник за предявените за плащане главница, възнаградителна и за забава лихви, отхвърляйки заявлението за присъждане в тежест на длъжника на сумата 72.00 лева – разходи за уведомяването му, приемайки че такова искане е в противоречие с закона. Разпореждането е връчено на заявителя на 12.11.2020 г., и като необжалвано от него в отхвърлителната част в указания 1-седмичен срок, е влязло в сила на 20.11.2020 г.

Въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 260028/ 16.10.2020 г. и изпълнителен лист в полза на кредитора за претендираните суми, е образувано срещу ответника Изпълнително дело № 20209120401159 по описа на ЧСИ Г. Стоянов с район на деййствие съдебния район на ОС – Разград, в производството по което издадената срещу него ЗИ е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане № 260427/ 24.06.2021 г., връчено на заявителя на 02.07.2021 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в 1-месечен срок, подава настоящата на 22.07.2021 г. пред РС – Кубрат срещу ответника, в качеството му на длъжник, задължен за предявените за плащане вземания.

Приетият като писмено доказателство договор за кредитна карта на физически лица № 615-00226-2017/ 17.11.2017 г., съставляващ диспозитивен документ, подписан от страните – участвалите в договор за заем, е годно доказателствено средство, относно съдържащите се в него изявления и действия на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбата на чл.179 ГПК, този документ, неоспорен от ответника относно неговата автентичност, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са установени фактите по делото.

Относно размера на претендираните от ищцвото дружество за връщане главница и плащане на възнаградителна лихва и обезщетение за забава, в заповедното и в настоящото производство са представени извлечения от счетоводните книги на банката, които в срока за писмен отговор, макар и оспорени, са установени в хода на делото с заключение на вещо лице по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно 4 дадено.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 17.11.2017 г. договор за заем. По силата на същия ищцовото дружество е предоставило на ответника сумата по заема – 516.96 лева, изтеглени в брой от ответника от банкомати в страната чрез три трансакции от банкомати в гр. Кубрат и село с. Червена вода, обл. Русе, която той се е задължил да върне в сроковете и размерите на задължителни периодични вноски. Ответникът не е погасил задължението, чрез плащане на погасителни вноски, оставайки задължен за претендираните в заповедното производство суми, видно от неоспореното извлечение от счетоводните книги, за сумите, както са установени и от приетата по делото ССчЕ: