Решение № 678 от 01.08.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 1422/2024
- Вид
- Решение № 678
- Подписан
- 01.08.2024
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- МАРИНА ИВАНОВА МАВРОДИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1, изр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 678 гр. Б., 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120201422 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод жалба на Я. Х. Г., ЕГН ********** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 8402290 на ОД МВР Б., с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ на Я. Х. Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба моли за отмяна на електронния фиш. Нарушението не било констатирано по законовия ред, били допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона, била погасена отговорността по давност.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, депозирано е писмено становище от адв. Д. А. от АК Х., който поддържа жалбата, твърди, че собственик на МПС било юридическо лице, неправилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя и не било ясно в какво качество му се ангажира отговорността. Оспорва се правната квалификация, не били спазени правилата за установяване на нарушението, липсвали данни за годността на АТСС, както и бил представен друг екземпляр на ЕФ, в който била различна квалификацията.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.
На жалбоподателя Я. Х. Г. е издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание „глоба” за това, че на 18.11.2023 г. в 12:33 ч. в гр. Б., ПП - Е773, км. 491 до б. „Р.“ в посока от кв. В. към КПП-1 при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч отчетен толеранс – 3 % на измерената скорост, с Ауди Ку 5 рег. № ... е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32D4F9 - разрешена скорост 80 км./ч, установена скорост 96км./ ч и превишена скорост 16 км./ч.
Видно, че съгласно справка собственик на МПС с рег. № ... е П. л. БГ ЕООД, а като негов ползвател е вписан Я. Х. Г. като с оглед на въведените възражения е изискана 1 информация от П. л. БГ ЕООД и е заявено, че автомобилът е предаден на 20.09.2022г. и се представя контролен талон за МПС.
На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закон за движение по пътищата.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, които не си противоречат, а взаимно се допълват и се установява извършеното нарушение.
Съдът при служебната проверка констатира, че обжалваният електронен фиш съдържа реквизитите по чл.189, ал.4 от ЗДвП –посочени са данните за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена, адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият вече е административен акт, годен да породи съответните правни последици.
В случая е налице административно нарушение, установено със стационарно автоматизирано техническо средство, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци, приложен е снимков материал като се вижда вида на автомобила, разпознат е неговият регистрационен номер, посоката на движение, това, че няма други МПС, както и номера на АТСС. Съгласно чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-наказателния процес.
По повод възраженията за нарушена процедура следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП - при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В конкретния случай правилно е бил издаден ЕФ, който съдържа всички необходими реквизити. В § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи". Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай се касае за стационарно АТСС като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, измерването, регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
Доколкото за нарушението по чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство– то правилно в случая е бил издаден електронен фиш, а не наказателно постановление. В този смисъл е и практика на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017 г. по 2 к. н. а. х. д. № 110/2017 г. на БАС.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Видно от приложения ел.фиш, същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал.
4 от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Б., като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
Не се споделя възражението, че се касаело за два екземпляра на ЕФ с посочване на различна нарушена норма – касае се за различен визуален вид на ЕФ, но не и за различна квалификация като в приложения към жалбата л. 17 е дадена квалификация чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, такава е дадена и в приложения по преписката л. 5 – чл. 21, ал. 2, вр. чл.
21, ал. 1 ЗДвП.
Следва да се има предвид, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер.
Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Неслучайно законодателят при определяне на реквизитите на електронния фиш в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не е посочил като изискване същият да съдържа име, длъжност и подпис на издателя си (или на лицето, което в последствие връчва фиша) и това е така, защото електронният фиш е акт, който се издава в резултат на заснемане със система за технически контрол, а не акт на административнонаказващ орган, каквото е наказателното постановление. Ето защо за разлика от общия процес регламентиран в ЗАНН, в хипотезата с издаване на електронния фиш, не са предвидени два етапа, каквито съдържа общия процес по ЗАНН – обвинение чрез предявяване и връчване на АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно постановление (Решение № 1227/08.07.2015 г. по к. н. а. х. д. № 943/2015 г. на АдмС-Б.).
След като в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са регламентирани реквизитите на електронния фиш, това изброяване следва да се възприема като изчерпателно, т. е. достатъчно е електронният фиш да съдържа тези реквизити.
Във връзка с възраженията за изтекли давностни срокове по чл. 34 ЗАНН следва да се има предвид, че по силата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН - не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на 3 нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, както се посочи, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта.
Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В тази връзка и сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която в случая не е изтекла, тъй като от установяване на нарушението, извършено на 18.11.2023 г., до настоящия момент не са изминали четири години и шест месеца / така и Решение № 23/07.01.2022 г. по к.н.а.х.д. № 2637/2021 на АдмС-Б./.