Решение № 268 от 04.08.2017, Окръжен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 303, година

2017, 04. 08. гр. Бургас

В И М

Е Т О

Н А Н

А Р О

Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско отделение, в публично заседание на дванадесети юли, две хиляди и седемдесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Вела Стайкова секретар

Жанета Граматикова, постави на разглеждане т. дело № 77 по описа на БОС за

2016 г. и за да се произнесе съобрази, следното:

Производството е образувано по искова молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Московска“ 19, представлявано от изп. директори, чрез пълномощник Лиляна Драгомирова Чернева, адрес за съобщения: гр. София, ул. „Цар Калоян“ № 1, ет. 6, срещу Р.И.П., ЕГН ********** и В.Л.П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. К., ул. „Н.Б.“ № *, за заплащане на сумите: 24094, 88 евро- главница, 3952, 28 евро- договорна лихва, 11, 32 евро санкционираща лихва върху просрочената главница, 487,46 евро заемни такси, законна лихва от получаване на исковата молба от ответниците, до окончателното изплащане на сумите и разноски.

Приложени са и са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковете. Представя доказателства, съгласно определение на съда.

Ответниците, редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител. Поддържат направените възражения, с отговора на исковата молба.

Бургаският окръжен съд, като съобрази предявените искове, възраженията на ответниците, приетите доказателства и закона, намира за установено, следното:

Приети за разглеждане са осъдителни искове, с правни основания- чл. 79, ал. 1, предложение първо, във връзка с чл. 430 от ТЗ и чл. 432 от ТЗ- хипотеза, предвидена в договора – чл. 20.2 от Общите условия, към него.

Ищецът сочи, че претендираните суми са дължими по договор за жилищен и ипотечен кредит, сключен с ответниците на 27. 10. 2009 г. за сумата 25000 евро, еднократно усвоена на 04. 12. 2009 г. Договорено е било, в чл. 7 и раздел ІІІ от общите условия, заплащането на лихви и погасяването на задълженията, на месечни вноски, платими на 28 число от месеца, съгласно подписан погасителен план. За обезпечаване на задължението по договора за кредит, ответниците са учредили законова ипотека върху недвижим имот, в полза на ищеца.

Ищецът твърди, че плащанията са били редовни, до месец януари 2011 г. като последното редовно плащане е било на 28. 12. 2010 г. след което са извършвани частични плащания. Поради неизпълнение на задълженията за плащане по договора, за над 90 дни, на основание чл. 20.2 от Общите условия, ищецът сочи, че кредитът е превърнат в предсрочно изискуем, с получаването на тази искова молба.

Ответниците, чрез процесуален представител, в отговора си на исковата молба, оспорват исковете, като недопустими и неоснователни.

По отношение на недопустимостта, ответниците считат, че процесният спор е решен, с влязло в сила решение, по т.д. № 631/13 г. на БОС и не може да бъде пререшаван. Считат още, че договорът за кредит е развален, защото по настояване на ищеца, апартаментът им е бил продаден, по заведеното изп.д. № 878/13г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова и липсва законово основание за претенциите на банката.

Възраженията за неоснователност на исковете, направени, при евентуалност, са: непосочване от ищеца, на кое основание по чл. 79 от ЗЗД, се претендират сумите, което се отнася и до посочените основания, от чл. 430 до чл. 432 от ТЗ; недаване на достатъчен срок, съгласно чл.

432, ал. 2 от ТЗ, преди упражняване на правото за предсрочно връщане на сумата. Ответниците твърдят, че ищецът не ги е уведомил за претенциите си, с което е нарушил закона, правата и интересите им, гарантирани от Конституцията, както и правото им на защита.

Ответниците възразяват още, че банката няма право да търси плащане на целия кредит, а само на неплатените вноски, от момента на обявяване на предсрочната изискуемост, още повече, че не е посочена датата на предсрочната изискуемост, в случая, както и какъв е размерът на извършените плащания. Твърдят, че са извършвали плащания редовно и то в по – големи размери, от дължимите по договора. В тази връзка са оспорени представените извлечения от търговските книги на ищеца, като се твърди, че счетоводството не е водено, в съответствие с изискванията на ЗСч. Сочат, че са преустановили плащанията, след произнасянето на ВКС и след влизане в сила на решението на БОС, по т.д. 631/13 г. ВКС, считано от декември 2015г. поради което, намират, че липсва законово и договорно основание за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем. Не е на лице просрочие по кредита, за повече от 90 дни, както се твърди в исковата молба, което сочи на липса на основание за обявяване на предсрочна изискуемост. Твърдят още, че не са им били предоставени общите условия, въпреки, че са посочени, като неразделна част от договора, в чл. 11 от същия.

Като е оспорена дължимостта на главницата, намират за недължима и договорната лихва, предмет на иска, която се претендира в посочения размер, без да е уточнено, считано от коя дата и върху каква главница е начислена. Посочено е, че съгласно чл. 7.2 от договора, ответниците имат право на преферециален лихвен процент, по програма „Уют“/приложение № 2, към договора, непредставено/. Твърди се липса на основание за заплащане на договорна лихва, защото са извършвани плащания, които са приемани от банката, още повече, че липсва надлежно уведомяване за обявената предсрочна изискуемост. Същото важи и за санкционната лихва, която не е упомената в договора и не е посочено основанието за начисляването и, върху каква сума е начислена и за какъв период, още повече, при редовно плащане на вноските до м. ноември 2015г.

Като недопустимо, е оспорено, искането за заплащане на законна лихва, поради незаконосъобразност.

Като недопустимо, алтернативно- неоснователно, е оспорено искането за заплащане на заемни такси, в претендирания размер, поради непосочване на основание за дължимостта им. Считат, че банката е теглила неконтрулируемо суми за такси, без да уведомява ответниците.

Направени са искания: за прогласяване нищожността на чл. 7.1, чл. 12, чл. 13 и чл. 14 от кредитния договор, като неравноправни клаузи, на основание чл. 143, т. 10. и т. 12 от ЗЗП, във вр. с. чл. 146 от ЗЗП; за обявяване на процесния договор за прекратен по вина на ищеца.

При евентуалност е направено възражение за прихващане на недължимо платени, от ответниците, суми по договора за кредит, като на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 79 във вр. с чл. 86 от ЗЗД, ищецът да бъде осъден да заплати надвнесените и надплатени суми, за главница, лихви и такси, ведно със законна лихва върху тях, считано от подаване на възражението, до пълното им изплащане.

Претендират се разноски. Представени са и са ангажирани доказателства.

По реда на чл. 372 от ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, с която оспорва възраженията за недопустимост и неоснователност на исковете.

По отношение на недопустимостта, обяснява, че производството по т.д. № 631/13г. на БОС е било с правно основание – чл. 422 от ГПК и няма пречка за предявяване на този осъдителен иск, при непогасено кредитно задължение на ответниците.

Във връзка с възраженията на неоснователност и недоказаност на исковете и за изпълнение на поисканата експертиза, е направено искане, съдът със свое определение, да допусне разкриване на банкова тайна, за установяване на движението по разплащателната сметка на Р.И.П., ЕГН **********, открита при банка ДСК ЕАД, служеща за погасяване на отпуснатия кредит. Счита, че при тази проверка, ще се установят твърденията в исковата молба, за неточни и непълни плащания, правени от ответниците, след 28. 12. 2010г. довели до изпадане в забава и настъпване на предсрочна изискуемост.

По отношение на възражението за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор, ищецът заявява, че е предоставил цялата информация на ответниците, при подписване на договора и те са били запознати с всички важни условия по него, като сами са избрали доброволно и добросъвестно, да се задължат да учредят ипотека и да изплащат редовно сумите, съгласно договореното. Изложена е позицията на ищеца, свързана с това, че сам по себе си, фактът, че клаузите по договора за кредит и общите условия, не са индивидуално договорени, не ги прави неравноправни, ако отговарят на изискванията за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, по договора. Посочено е, че изготвянето на общи условия, към договори за кредит, е законоустановено право на търговеца, съгласно чл. 298 от ТЗ и тези общи условия, стават задължителни за другата страна, ако тя заяви писмено, че ги приема и не ги оспори незабавно.Такива са процесните общи условия, според ищеца и те не са проява на недобросъвестност. Не е налице и значително неравновесие, между правата и задълженията на банката и потребителя, визирано в чл. 143 от ЗЗП. Направен е извод, че изложените от ответниците възражения, за наличието на неравноправни клаузи, не намират подкрепа в ЗЗП, което ги прави неоснователни и недоказани, а процесният случай не попада в хипотезите за пряко приложение на Директива 93/13/ ЕИО и в случая е приложимо националното законодателство, регулиращо тези отношения, съгласно изискванията на европейското право.

С отговора си допълнителната искова молба, ответниците поддържат направените възражения за недопустимост и неоснователност на исковете. Поясняват, че с неизпълнението на договора, от страна на ищеца и с извършената продажба на апартамента им, ищецът дефакто е прекратил кредитния договор , като това е доказано от издадения изп. лист за сумите, дължими от банката, а не от ответниците.

Отново твърдят, че редовна са внасяли вноските и дори над определения месечен размер.Твърдят още, че банката е теглила месечните вноски, а в сметката на ответницата е имало 10000 евро, които са свършили за по- малко от година, след сключване на договора, без да е предоставен отчет, как и защо ищецът е теглил суми от нея.

Направен е извод, че банката е присвоила суми от тази сметка, по която и имало наличност за 4- годишни вноски, по кредита, което ги прави изправна страна по договора, а всички суми, представляващи месечни вноски – недължимо платени и на отпаднало основание. Същите следва да им бъдат върнати, ведно със законна лихва, считано от 15. 04. 2016 г. - дата на предявяване на възражението.

Считат, че са били изначално излъгани от ищеца, защото не са им били предоставени общи условия, важащи за техния договор.

Отново оспорват ипотечния договор, като съдържащ неравноправни клаузи и считат исковата молба за нередовна, поради неконкретизиране на правното основание, затрудняващо правото им на защита.

Поддържат се възраженията за прихващане. Направено е искане за прекратяване на договора по вина на банката – ищец. Допълнено е искането за обявяване на нищожност на клаузи от договора, с такива от Общите условия, глава ІІІ- Олихвяване- чл. 9.1; чл. 9.2, чл. 9.3 и чл. 9.4.

Съдът е счел иска за допустим, като осъдителен и го е приел за разглеждане, с определението си по чл. 374 от ГПК, защото е с правно основание, различно от това, с което е бил процесът по т.д. № 631/13г. на БОС, няма данни за прекратяване на процесния договор, от страна ищеца и договорът за кредит не е нищожен, поради противоречие с чл. 38 от ЗКНИП, защото тази нормативна разпоредба е в сила от 01. 01. 2017г. и е неприложима, в случая.

Видно от приетите доказателства, страните в процеса са сключили на 27. 10. 2009г. договор за жилищен и ипотечен кредит, за сумата 25000 евро- за покупка на жилищен недвижим имот, със срок за издължаване – 360 месеца, с падеж – 28 число на месеца.

Сумата, съгласно договореното се усвоява еднократно и страните не спорят, че така е усвоена. На ответниците са връчени Общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити и това се установява от подписа им, под тях, съгласно представеното копие и оригиналът на връчените общи условия.

Възражението, че всяка страница от общите условия не е подписана от ответниците и това води до тяхната нищожност, по силата на чл. 11, ал. 2 и чл. 22 от ЗПК, е неоснователно, защото този закон е в сила от 12. 05. 2010г. а процесният договор е сключен през 2009г. реда

Разпечатката съдържа 49 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc6e95ea-4161-4922-b154-a28b150039e3