Акт № 188 от 21.04.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№101 гр. Велико Търново,21.04.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр.

Велико Търново, VIII-ми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: Диана Костова при участието на секретаря П. И., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело № 10 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК, във връзка с чл. 129, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по жалба на ДАМИ 87 ООД с. С.против Акт за прихващане и възстановяване № П-04000422173987-004-001/14.10.2022г. издаден от Р.К.Ц.на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП В. Търново, в частта, с която е отказано възстановяване на лихва в размер на 1874,24 лева, потвърден с Решение № 124/20.12.2022г. на Директор Дирекция“ Данъчно – осигурителна практика „ В.

Търново към ЦУ на НАП. .

С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като противоречащ на материалния и процесуален закон. По делото не е спорно, че жалбоподателят е надвнесъл сумата в размер на 8 846,76 лева, от които ДДС в размер на 6999,52 лева и лихви от 1874,24 лева. Видно от приложените две Покани , органите по приходите са направили корекции по фактури . Към тези две фактури има издадени ДКИ , които са включени в СД по ДДС и са увеличили резултата за внасяне за съответния период. Следователно новодекларираните суми от дружеството са в резултат на разпореждане на орган по приходите, поради което попадат в хипотезата на чл.

129 от ДОПК. Предвид изложеното намира, че неправилно издателят на акта е приел, че липсва разпореждане на орган по приходите за внасяне на недължимо ДДС,поради което за него съгласно нормата на чл. 129, ал. 8 от ДОПК се дължат лихви само от датата на подаване на искането за издаване на АПВ, а не от момента на внасянето им. В нарушение на материалния закон ответникът е изключил от сумите, подлежащи на възстановяване, дължимите лихви върху неоснователно внесено ДДС от момента на внасяне на резултата за съответния данъчен период. С тези действия ответникът е наруши императивни разпоредби на чл. 5 от ДОПК , въвеждащ изискване за служебно изясняване на фактите от органите по приходите. От съда се иска да отмени оспорвания акт и върне преписката на органа по приходите за из9даване на нов законосъобразен АПК , с който се възстанови сумата от 1874,24 лева, представляващ законна лихва върху недължимо внесен ДДС в размер на 6999,52 лева.

В о.з. се представлява от адв. К., който поддържа така подадената жалба, с направените в нея оплаквания.

Претендира заплащането на дължимите в производството разноски,за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.

Ответникът – Директорът на Дирекция

"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното Управление на Националната Агенция за приходите /ЦУ на НАП/ - чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата с доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че разглежданият случай не попада в приложното поле на чл. 129 от ДОПК, тъй като претендираните от жалбоподателя лихви не произтичат от негови данъчни задължения, определени с акт на приходната администрация, а са внесени по силата на подадени от самия жалбоподател СД по ДДС. Цитираните покани които адв. К. твърди, че са станали причина за надвнасяне на публични задължения не представляват акт , който поражда правни последици и следователно не може да бъде причина за иницииране на каквото и да било производство. Моли жалбата да бъде отхвърлена и по подробните аргументи, съдържащи се потвърдителното решение на ДОДОП. Претендира за заплащането на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид становищата на страните по делото ,събраните в хода на производството доказателства, от фактическа страна намира за установено следното :

АПВ №

П-04000422173987-004-001/14.10.2022 г. е издаден на основание чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в резултат на извършена проверка по прихващане или възстановяване, възложена с Резолюция за извършване на проверка № Ш) 4000422173987-0рп-001/30.09.2022 г. Повод за възлагането й е подадено от жалбоподателя Искане за прихващане или възстановяване вх. № 19325/20.09.2022 г., по описа на ТД на НАП В. Търново, с което, позовавайки се на Протокол № П-04000422078124-073-001/19.09.2022 г. от извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства, от дружеството е заявена сума за възстановяване общо в размер на 8846,76 лв., включваща ДДС в размер на 6999,52 лв. и лихви върху тях в размер на 1847,24 лв.

Няма спор, че целта на проверката е да установи дали претендираните от жалбоподателя суми са недължимо платени или събрани, или представляват суми, подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Ако се установи наличието на горните обстоятелства, то проверката по прихващане или възстановяване има за предмет и проверка за наличие на изискуеми публични вземания, събирани от НАП, т.е. годни за прихващане.

В хода на проверката органът по приходите е установил, че „ДАМИ 87" ООД е регистрирано по реда на чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, считано от 05.09.2013 г. На основание чл. 125, ал. 1 от ЗДДС дружеството е подало в законоустановения срок следните справки-декларации за ДДС и е декларирало следните резултати:

-

За данъчен период м. 01.2019 г. - СД вх. № 04001671250/13.02.2019 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 461,62 лв.;

-

За данъчен период м. 12.2019 г. - СД вх. № 04001748849/14.01.2020 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 6943,35 лв.

По справка от данъчната сметка на жалбоподателя е установено, че резултатите по СД по ДДС са издължени съответно към 06.03.2019 г. и към 20.01.2020 г. Със следващи се лихви за забава. При извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства на „ДАМИ 87" ООД, приключила с Протокол № П-04000422078124-073-001/19.09.2022 г., посочен в Искане за прихващане или възстановяване, подадено от жалбоподателя, е установено, че в дневника за покупки на дружеството за данъчен период м. 01.2019 г. са включени три фактури, издадени от „Петрол Трейдинг груп" ЕООД с ЕИК *********: фактура № 19522/01.01.2019 г. с данъчна основа - 15025,48 лв. и ДДС - 3005,09 лв., фактура № 21432/18.01.2019 г. с данъчна основа -17998,20 лв. и ДДС - 3599,64 лв. и фактура № 21732/30.01.2019 г. с данъчна основа - 16999,40 лв. и ДДС - 3399,88 лв., за които е направен извод за неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит (общо в размер на 10004,61 лв.) Същевременно е установено, че в дневника за покупки на дружеството за данъчен период м.

12.2019 г. са включени две кредитни известия, издадени от „Петрол Трейдинг груп" ЕООД, със сторниран данъчен кредит общо в размер на 6999,52 лв. - съответно кредитно известие № 24432/03.12.2019 г. с данъчна основа (-17998,20 лв.) и ДДС (-3599,64 лв.) и кредитно известие № 24732/03.12.2019 г. с данъчна основа (-16999,40 лв.) и ДДС (-3399,88 лв.), за които е установено, че са издадени без основание, с оглед изводите, които са направени в хода на проверката във връзка с фактурите, към които са издадени.

В хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ са установени и други случаи на неправомерно приспаднат данъчен кредит (от различни доставчици в различни данъчни периоди), с оглед на което на „ДАМИ 87" ООД е връчена Покана по чл. 103 от ДОПК № П-04000422078124-177-001/05.09.2022 г. за извършване на корекция на данните в подадените дневници за покупки и справки-декларации за ДДС за данъчни периоди м. 06.2017 г„ м. 07.2017 г„ м. 06.2018 г„ м. 08.2018 г„ м. 09.2018 г„ м.

01.2019 г„ м. 03.2019 г., м. 04.2019 г„ м. 05.2019 г„ м. 06.2019 г„ м. 10.2019 г., м. 11.2019 г„ м. 12.2019 г., м. 04.2020 г., м. 09.2020 г., м. 10.2020 г. и м. 11.2021 г. В отговор на отправената покана по чл. 103 от ДОПК, от „ДАМИ 87" ООД са подадени коригиращи справки декларации за посочените периоди, включително и за данъчни периоди м. 01.2019 г. и м. 12.2019 г., както следва:

- За данъчен период м. 01.2019 г. - СД вх. №

04001991071/16.09.2022 г. с деклариран ДДС за внасяне в размер на 10466,23 лв.;

-

За данъчен период м. 12.2019 г. - СД вх. № 04001991082/19.09.2020 г. с деклариран ДДС за възстановяване в размер на 56,17 лв.

Освен данните в коригиращите справки-декларации и дневници за покупки, е отчетен и фактът, че по първоначално подадените справки-декларации за ДДС декларираните суми за внасяне за данъчни периоди м.

01.2019 г. и м. 12.2019 г. са били издължени, вследствие на което за данъчен период м. 12.2019 г. е определен ДДС за възстановяване общо в размер на 6999,52 лв. (в т.ч. 56,17 лв. данък за възстановяване по коригиращата справка-декларация и 6943,35 лв. надвнесен данък по СД вх. № 04001748849/14.01.2020 г.) След определянето на размера на сумата за възстановяване, органът по приходите е извършил проверка в информационната система на НАП /СУП/ при която е установил, че към 14.10.2022 г. „ДАМИ 87" ООД има непогасени изискуеми публични задължения. Съгласно приложена към преписката Справка за общите задължения на „ДАМИ 87" ООД към 14.10.2022 г., дружеството има задължения общо в размер на 30984,19 лв. за главници и лихви за данъци и осигурителни вноски, част от които са прихванати с обжалвания АПВ от определената за възстановяване сума в.размер на 6999,52 лв.

Предвид изложеното, органът по приходите е приел, чее издаденият АПВ е законосъобразен, а претенциите за възстановяване на законна лихва върху определеният за възстановяване ДДС са неоснователни по следните съображения:

Предвид изложеното органът по приходите е приел, че правнорелевантният факт, касаещ спора за възстановяване на недължимо платени публични задължения в случая е подаването от „ДАМИ 87" ООД на нова коригираща справка-декларация за ДДС за данъчен период м. 12.2019 г. (СД вх. № 04001991082/19.09.2020 г. с резултат - ДДС за възстановяване в размер на 56,17 лв.), която според чл. 103, ал. 2 от ДОПК, ползва подателя и поражда правни последици. Правната последица от подаването на коригиращата декларация е промяна на резултата за данъчен период м. 12.2019 г. от данък за внасяне в размер на 6943,35 лв. на данък за възстановяване в размер на 56,17 лв. Вследствие на тази промяна, за данъчен период м. 12.2019 г. е налице недължимо внесен ДДС в размер на 6943,35 лв. и ДДС за възстановяване в размер на 56,17 лв. или обща сума за възстановяване в размер на 6999,52 лв.

След като е приел горната фактическа обстановка за доказана, е издаден процесния АПВ, с който е призната за възстановяване горепосочената сума за надвнесено ДДС и е отказано възстановяване на законна лихва в размер на 1874,24 лева. АПВ е връчен на жалбоподателя на 14.10.2022г. по електронен път, а на 25.10.2022г. с вх. № 21974 е подадена жалба срещу него по административен ред.

ДОДОП е приел, че оспорваният АПВ е законосъобразен, издаден при спазването на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Счел е , че органът по приходите правилно е установил правнорелевантните факти и е формирал законосъобразни правни изводи. Освен това е посочил, че настоящият случай не попада в хипотезата на предложение първо от цитираната разпоредба на чл. 129, ал. 6 от ДОПК , тъй като внесеният от жалбоподателя ДДС в размер на 6943,35 лв. е въз основа на подадената от него Справка-декларация за ДДС вх. № 04001748849/14.01.2020 г. за данъчен период м.

12.2019 г., т.е., изпълнителният титул за внасяне на сумата не е акт на орган по приходите, а е подадената от дружеството в законоустановения срок декларация. Освен това ДОДОП е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 6, предложение второ от ДОПК, съгласно която сумите се връщат със законната лихва от деня в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал.

1 - 4. Нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК предвижда 30- дневен срок за издаване на акт за прихващане или възстановяване, считано от датата на постъпване на искането от лицето. ДОДОП е изложил мотиви, че след като жалбоподателят е подал искане за прихващане или възстановяване на 20.09.2022 г крайният срок изтича на 20.10.2022 г. а процесният АПВ № П-04000422173987-004-001/14.10.2022 г. е издаден на 14.10.2022 г., т.е. преди изтичането на законоустановения срок, поради което по отношение на надвнесената главница ДДС не възниква задължение за приходната администрация за начисляване на лихви.