Заповед за изпълнение № 1430 от 10.07.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 10.07.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 1836 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът Х. В. П. с ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК: **********, адрес **********, сумите:

511,29 EUR (петстотин и единадесет евро и 29 цента), представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 09.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86EUR (десет евро и 86цента), юрисконсултско възнаграждение - 40.90 евро /четиридесет евро и 90 цента/.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

237,50 EUR (двеста тридесет и седем евро и 50 цента), представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва върху главницата за периода от 09.07.2021 г. до 30.06.2026 г., 205,36 EUR (двеста и пет евро и 36 цента), представляваща договорна лихва за периода от 08.01.2020 г. до 08.07.2021 г.,

1 031,97 EUR (хиляда тридесет и едно евро и 97 цента), представляваща неустойка дължима за неизпълнение на договорно задължение, 498,37 EUR (четиристотин деветдесет и осем евро и 37 цента), представляваща такса съгласно тарифа на кредитодателя.

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 40.90 евро (четиридесет евро и 90 цента) до претендирания размер от 100 BGN (сто евро), както и сумата за държавна такса над уважената от 10.86 евро /десет евро и 86 цента/, до претендирата от 42.24 евро /четиридесет и две евро и 24 цента/.

Вземането произтича от следните обстоятелства: Неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за потребителски кредит ********** сключен на 08.01.2020 г.

/“Договор за потребителски кредит“/ между („Заемодател“ или „********** ООД) с ЕИК **********, от една страна, и Х. П., ЕГН: **********, („Длъжник“), от друга страна, за сумата в размер на 511.29 евро /главница/. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. /кредиторът / „********** ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., бул. „**********. На основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжникът е уведомен за станалото 1 прехвърляне на вземания.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира следното:

Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

Съдът намира, че в настоящият случай договорът за кредит е сключен в противоречие с императивна законова норма, съдържаща се в ЗПК. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Прочитът на съдържанието на клаузите за неустойка и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество т.нар.

„неустойката“ всъщност представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Същата е уговорена за непредоставяне на обезпечение в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума и е в размер на 2 018.36 лева (повече от отпуснатия кредит 1000лв.). Неустойката се начислява автоматично от Заемодателя, като с подписването на договора за заем Заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план. Т.е. същата е сключена в погасителния план без дори да е ясно дали условието ще се сбъдне - изначалното й включване към погасителната вноски и размерът, както и основанието сочат за излизане на клаузата за неустойка извън присъщите й функции.

Отделно от това и претендираната такса от съгласно тарифа на кредитодателя също не е ясно на какво основание е начислена и е в размер - половината от главницата по кредита. С оглед горното същата очевидно не е включена в ГПР, който в договора е посочен в размер на 48,2%. Още повече, че видно от приложената ТАРИФА за таксите и разходите събирани от „**********” ООД от неговите клиенти, във връзка с предоставяните от дружеството заеми „Кредирект” чрез Интернет същата предвижда начисляване на такси в противоречие с императивната норма на чл. 10а ЗПК, като подобни клаузи сами по себе си са недействителни съгласно посочения закон.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжникът, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

2

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита. Видно е в случая, че става въпрос не за неустойка, а за допълнително възнаграждение, което следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост.

Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното съдът намери, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал.

2, т.2, пр.1 ГПК- искането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 - искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

С оглед горното се отхвърлят всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение, т.к. не е обвързан от претендираното от заявителя възнаграждение.

Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. /40.90 евро до 117,60 евро/. С оглед претендираното вземане и характера на производството съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 40.90 евро /четиридесет евро и 90 евро цента/, равняващо се на 80 лева. Юрисконсултско възнаграждение в този размер се следва, защото не се касае за водене на исково производство, което се отличава с повече процесуални действия и съответно с повече положен юридически труд от страна на процесуалния представител и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от връчването.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр АПС БЕТА 3

БЪЛГАРИЯ ЕООД IBAN: **********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.