Решение № 1585 от 27.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 27.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. СВЕТЛОЗАР Д. при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И. Иванова гр. дело № 17013 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и сл.

С решение от 21.08.2018 г., постановено по гр. д. №

8065/2014 г. на СРС, III ГО, 88 състав, е признато за установено по исковете с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД на И.Д.К. срещу ЕТ „Г.Д. -92“, С.Г.Д., Д.Г.Д. и Г.Й.Д., че договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 67/23.02.2009 г., том I, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г. на нотариус рег. № 302 на НК, с предмет: недвижим имот – магазин № 4Б с площ от 20, 90 кв. м., находящ се в жилищна сграда с административен адрес: гр. София, ул. „*********№ **, при граници: магазин № 4, магазин № 4А, двор и гараж за три коли № 2, заедно с 2, 052% ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, е нищожен. Ответникът ЕТ „Г.Д. - 92“ е осъден да заплати на И.Д.К., на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, сумата от 25 000 лв., представляваща недължимо платена цена по договора, а ответниците: С.Г.Д. и Д.Г.Д. са осъдени да заплатят солидарно с ответника ЕТ „Г.Д. - 92“ на И.Д.К. сумата от 8 333, 33 лв., представляваща част от общия дълг от 25 000 лв., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 14.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлен е искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 13 112, 27 лв., представляваща лихва за забава за периода 23.02.2009 г. – 31.01.2014 г. Ответниците ЕТ „Г.Д. - 92“, С.Г.Д., Д.Г.Д. и Г.Й.Д. са осъдени да заплатят на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 858, 31 лв. - разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответниците: Г.Й.Д., действащ като ЕТ „Г.Д. - 92“, С.Г.Д. и Д.Г.Д..

Излагат съпбражения, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Считат, че договорът не е с невъзможен предмет. В тази връзка се позовават на ТР № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието, какъвто според жалбоподателите не е процесният случай, тъй като магазин на партерния етаж би могъл да възникне чрез преустройство на гараж. Считат, че в тежест на ищцата е да докаже обективна невъзможност за възникването му, каквито доказателства не са били ангажирани. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка.

Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта, каквато хипотеза не е налице в случая. Считат, че не е налице договор с невъзможен предмет, а се касае за неизпълнение на задължението за прехвърляне право на собственост по валиден договор, което може да бъде преодоляно чрез разваляне на договора по съдебен ред и реституция на даденото, какъвто иск обаче не е бил предявен от ищцата. Твърдят, че сградата е реализирана от едноличния търговец в рамките на неговото занятие, поради което липсва основание за ангажиране отговорността на съпругата му, респ. на наследниците й. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.

Ответникът по жалбата – И.Д.К., е депозирала в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, тъй като по делото е установено, че процесният магазин не съществува по строителни книжа, нито е бил реално изграден. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира направените по делото разноски.

Решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на 13 112, 27 лв. за периода 23.02.2009 г. – 31.01.2014 г., е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищцата твърди, че на 23.02.2009 г. е сключила договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 67/23.02.2009 г., том I, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г. на нотариус рег. № 302 на НК, по силата на който ЕТ „Г.Д. - 92“ и С.С.Д.са й продали недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. „*********№ 82, изграден в груб строеж, а именно: магазин № 4Б, находящ се на партерния етаж в сградата, със застроена площ от 20, 90 кв.м., при граници: магазин № 4, магазин № 4А, двор и гараж за три коли № 2, заедно с 2, 052% ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж върху мястото.

Ищцата е заплатила продажната цена в размер на 25 000 лв. изцяло преди подписване на договора. Установила, че на мястото, където е закупила магазин, се намират гаражи, обявени за продажба. Снабдила се е с архитектурния проект на сградата, в който процесният магазин не е предвиден. Счита, че договорът е с невъзможен предмет, поради което е нищожен, поради което ответниците дължат връщане на платената от нея продажна цена, както и обезщетение за забава от момента на извършване на престацията по нищожния договор 23.02.2009 г. до 31.01.2014 г. в размер на 13 112, 27 лв. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че договорът е нищожен, да ги осъди да й заплатят сумата от 25 000 лв. - платена без основание и сумата от 13 112, 27 лв. – обезщетение за забава за периода 23.02.2009 г. – 31.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът ЕТ „Г.Д. - 92“ оспорва предявените искове. Счита, че по отношение на ответницата С.С.Д.исковете са недопустими, доколкото процесната сделка не я задължава, тъй като сградата е построена от нейния съпруг, действащ като ЕТ в рамките на предмета му на дейност. Оспорва предявените срещу него искове по съображения, че процесният магазин е предвиден в архитектурния проект, изграден е към момента на сключване на договора, поради което договорът не е нищожен. Оспорва претенцията за обезщетение за забава. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Във връзка с нередовната процедура по връчване на съдебните книжа СРС е разпоредил извършване на справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. С изготвената служебно справка е установено, че ответницата С.С.Д., е починала на 31.05.2013 г. Същевременно искът е предявен на 14.02.2014 г. От служебно изготвената справка е установено, че наследници по закон на С.С.Д.са: Г.Й.

Д.– съпруг, Д.Г.Д. и С.Г.Д. – синове.

С разпореждане от 14.07.2014 г. съдът е конституирал на мястото на починалия ответник С.С.Д.наследниците й по закон, посочени по – горе. Съдът служебно е събрал информация относно постоянния и настоящ адрес на конституираните служебно страни.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответниците С.Г.Д.,

Д.Г.Д. и Г.Й.Д. оспорват предявените искове. Твърдят, че обектът е проектиран и изпълнен реално на място.

В първото редовно открито съдебно заседание, проведено на 24.03.2015 г., ответниците, чрез процесуалния им представител адв.

Д., са оспорили предявените искове спрямо ответницата С. Д., на чието място са конституирани като страни по делото. Твърдят, че тя никога не е придобила вещни права върху спорния имот, тъй като строежът е реализират от едноличния търговец, в рамките на търговската му дейност. Твърдят, че процесният обект е реализиран съгласно одобрения план на сградата.

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 67, том I, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г. от 23.02.2009 г., по силата на който Г.Й.Д., действащ като ЕТ

„Г.Д. - 92“, и С.С.Д.продават на И.Д.К. следния недвижим имот, находящ се в жилищна сграда в гр. София, ул. „*********№ 82, изграден в степен на груб строеж, а именно: магазин № 4Б, находящ се на партерния етаж в сградата, със застроена площ от 20, 90 кв.м., при граници: магазин № 4, магазин № 4А, двор и гараж за три коли № 2, заедно с 2, 052% ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 4, 29 кв.м., или магазин общо от 25, 19 лв.м., заедно със и съответните ид.ч. от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата, за сумата от 25 000 лв., която продавачите заявяват, че са получили напълно от купувача преди сключване на договора.

С писмо изх. № 139/20.04.2015 г. нотариус В.П.Б. е уведомила съда, че не може да представи нотариално дело по нотариален акт № 67, том І, рег. № 03750, дело № 0064/2009 г., тъй като нотариалните дела от 2009 г. са унищожени.

По делото са представени различни екземпляра заверени преписи на нотариален акт № 162, том III, рег. № 19925, дело № 529/2006 г. от 07.07.2006 г. за прехвърляне право на строеж срещу задължение за изграждане на самостоятелни жилищни и други обекти в поземлен имот, вписан в Служба по вписванията, по силата на който „М.Б.“ ЕООД прехвърля на ЕТ „Г.Д. - 92“ правото на строеж за построяване на жилищна сграда със застроена площ от 293, 30 кв. м. и с РЗП от 2 023, 24 кв. м. по съгласувания работен инвестиционен проект на 21.06.2006 г. и разрешение за строеж № 456/29.06.2006 г. от Дирекция „Архитектура и градоустроство“ на СО, с изключение на обектите, за които „М.Б.“ ЕООД запазва за себе си правото на строеж, подробно описани в пункт втори на нотариалния акт. ЕТ „Г.Д. - 92“ от своя страна се е задължил да построи в дворното място в срок 24 месеца от датата на издаване на протокола за определяне на строителна линия и ниво за започване на строителството жилищна сграда със застроена площ от 293, 30 кв. м. и с РЗП от 2 023, 24 кв. м. по съгласувания работен инвестиционен проект на 21.06.2006 г. и разрешение за строеж № 456/29.06.2006 г. от Дирекция „Архитектура и градоустроство“ на СО, изцяло за своя сметка, самостоятелно или чрез трето избрано от него лице, със свои материали, средства за производство и организация на труда и при всички останали условия на договора, включително и обектите, които „М.Б.“ ЕООД ще придобие в своя изключителна собственост след окончзтелното извършване на строителството и предаване за експлоатация на цялата жилищна сграда по предвидения от закона ред.

Видно от пункт III на нотариалния акт, в изключителна собственост на ЕТ „Г.Д. - 92“ са следните обекти, подробно описани съгласно представения работен инвестиционен проект, съгласуван на 21.06.2006 г. от Дирекция „Архитектура и градоустройство“ на СО и таблица за ценообразуване, представляваща неразделна част от него, посочени в т.1-т.46 от нотариалния акт.

В единия екземпляр на заверен препис от нотариалния акт (л.11-л.22), който е подписан от страните по сделката, в т.1-т.46 не фигурира процесният магазин № 4Б с посочените от ищеца площ и граници. В другия екземпляр на заверен препис на нотариалния акт (л.23-28), процесният магазин е описан в т.45. Нужно е да се отбележи, че вторият посочен екземпляр не е подписан от прехвърлителя, а носи подпис само на приемателя. Ето защо този екземпляр следва да се цени като подготвителен документ, но същият не обективира завършен фактически състав на правната сделка, доколкото не е формирано съгласие на двете страни по правоотношението, поради което въз основа на него не могат да се формират правни изводи относно спорното правоотоншение.