Присъда № 227 от 03.05.2023, Софийски районен съд

МОТИВИ към присъда № 227 от 03.05.2023 година, постановена по НЧХД 16205/2022 г.по описа на Софийски районен съд, НО, 116-ти състав Софийският районен съд на 20.12.2022 г. е сезиран с тъжба от името на М. С. А., с която е повдигнато обвинение срещу А. Г. П. за това, че на 20.06.2022 г., около 11,50 часа, в гр. София, на ул. ******** № 36, е причинил на М. С. А. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите нас чл.128 и чл.129 от НК, като й нанесъл следните травматични увреждания - тежко навяхване на шията, охлузване и кръвонасядане на дясната мишница, чрез силно натискане на главата й и рязко извиване на врата вдясно, следствие на което последвало и тангенциално съприкосновение между дясната мишница на пострадалата и повърхността на отвора на капандурата – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

В хода на съдебните прения повереникът на тъжителя - адв. Т. Р. от САК, поддържа изцяло тъжбата срещу подсъдимия П. като намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява описаната в тъжбата фактическа обстановка. Счита още, че събраната по делото устна и писмена доказателствена маса безпротиворечиво установява дългогодишните трайно влошени отношения между подсъдимия П. и семейството на тъжителката, обусловени от многократно правените забележки от тъжителката и живущите към подсъдимия по повод събираните и трупани в двора на семейната кооперация отпадъци, жалбите, подадени от тъжителката до Столичен инспекторат и Службата по противопожарна безопасност.

Навежда твърдения за множество предходни разговори, състояли се между подсъдимия и частната тъжителка, отнасящи се както до замърсяването на общите части, така и до поставянето на тежки предмети върху ремонтираната от семейството на тъжителката част от покрива, което можело да компрометира битумното покривно покритие. Сочи за безспорно подкрепени от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателствени средства, както времето и мястото на инкриминираното деяние, така и видът, характерът и механизмът на причиняване на телесното увреждане на тъжителката. В тази връзка повереникът счита за доказана връзката между продължителния болков синдром на тъжителката в областта на врата и извършеното от подсъдимия деяние. Изразява резерви по отношение произхода и давността на телесните увреждания на подсъдимия, констатирани при неговото освидетелстване. Намира обвинението за доказано от показанията и на свидетеля С. А., който е възприел оплакванията на тъжителката непосредствено след инцидента, като се позовава и на проведения разговор със спешен телефон 112 от пострадалата. Изтъква негативните последици, настъпили в социалния и емоционалния живот на тъжителката в резултат на инкриминираната проява.

Намира за недоказано, че частната тъжителка е извършвала действия срещу телесната неприкосновеност на подсъдимия, а обясненията му представляват защитна версия. Счита, че пострадалата не е могла да 1 извършва действия с ръцете си, доколкото се е подавала над гърдите от капандурата. Излага доводи, че свидетелят П. не дава показания, които да подкрепят обясненията на подсъдимия. Намира, че са налице разминавания в показанията на свидетелите Г. П. и Д. П. по отношение на порезното нараняване на подсъдимия, който не го бил посочил в жалбата си до 1 РУ СДВР.

Моли на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК като счита, че така предложеният изпитателен срок би въздействал предупредително и възпитателно върху подсъдимия П.. В случай, че съдът не намери основание за прилагане института на условното осъждане, а прецени, че следва да се наложи наказание „пробация“, повереникът предлага освен двете задължителни пробационни мерки /по т. 1 и т. 2 на чл. 42а, ал. 2 от НК/ в допълнение към тях да се наложи и пробационната мярка по т. 4 от посочената разпоредба – включване в програми за обществено въздействие.

Пледира за постановяване на осъдителна присъда, както и за присъждане на направените по делото разноски – за държавна такса, депозит за вещи лица и адвокатско възнаграждение. Отправя искане за осъждане на подсъдимия да заплати направените разноски за техническа експертиза в полза на съда.

Частната тъжителка в своята пледоария не взема отношение по конкретния предмет на делото.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия в лицето на адв. Й. навежда фактически данни за първоначално вербално, а впоследствие прераснало и във физическо нападение на тъжителката върху подсъдимия, като интерпретира по различен начин събрания в хода на съдебното следствие доказателствен материал.

Излага някои несъответствия между обективираното в съдебно-техническата експертиза съдържание на диска, възпроизведено на хартиен носител и част от твърденията, изложени от тъжителката в частната тъжба. Изтъква, че действията на подсъдимия П. са извършени при условията на неизбежна отбрана като алтернативно въвежда и аргументи за прилагане института на реторсията по чл. 130, ал. 3 от НК.

Изразява съмнение относно ролите на пострадал и деец в процесния случай.

Подсъдимият П. се явява в съдебно заседание, като поддържа заявеното от неговия защитник. Излага твърдения за това, че към нито един момент не е искал да нарани братовчедка си /тъжителката/, а така също, че със своето поведение тя е застрашила, както неговия живот, така и живота и здравето на други невинни хора, преминаващи по пътеката непосредствено под покривната конструкция. В последната си дума заявява, че не е виновен и не иска да бъде осъден несправедливо. Твърди, че не се е самонаранявал.

Софийският районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

2

От фактическа страна и по доказателствените материали:

Подсъдимият А. Г. П. е с ЕГН **********, роден е на 28.01.1969 г. в гр.

София, българин е, български гражданин, неосъждан, с настоящ адрес: гр.

София, ул. „******** № 3**********

Родителите на тъжителката и подсъдимия А. П. живеят в семейна кооперация, находяща се в гр. София, ул. „******** № 36“. Подсъдимият живеел на третия етаж на кооперацията, а родителите на тъжителката, единият от които свидетелят С. А., заедно със свидетеля А. А., живеели на втория етаж. Тъжителката М. А. често посещавала родителите си. През последните няколко години М. А. и други обитатели на кооперацията се оплаквали от подсъдимия П. по повод складираните и оставяни, макар и временно от него, строителни материали и отпадъци в двора на кооперацията, по стълбищата, както и в междуетажното пространство на сградата. От края на месец май 2022 г. подсъдимият П. започнал частичен ремонт на покрива, който покривал стълбищното пространство на кооперацията, като с оглед ограничената покривна площ и немалкия наклон на конструкцията често оставял материали и върху тази част от покрива, разположена върху таванското ателие - собственост на родителите на М. А.. Тази част на покрива била ремонтирана от родителите на тъжителката и същите се притеснявали оставените материали да не навредят на положеното покривно покритие. По този повод тъжителката неколкократно разговаряла, включително и на висок тон и със скандали, с П., като искала той да спре да оставя строителни материали върху тяхната част, тъй като същата била ремонтирана наскоро, при което подобни действия можело да доведат до компрометиране покритието на битумната мембрана. В дните, когато М. посещавала родителите си в кооперацията, тя излизала на покрива, стъпвайки на двойна дървена стълба, долната част на която се намирала на стълбищната площадка, като оттам надзиравала работата на подсъдимия, като често влизала в конфликти с него, случвало се дори да хвърля строителни материали, вата, керемиди и туби, докато се подавала над гърдите на покрива през отворената капандура и успявала да достигне складираните там вещи, служещи за ремонта. Често се стигало да кавги и разпри между двамата братовчеди.

На 20.06.2022 г. М. А. за пореден път се качила на покрива, като тялото й се подавало през капандурата от гърдите нагоре и ръцете били свободни да взима материали, оставени в непосредствена близост до и около капандурата. През това време А. П. работел клекнал, като правел замерване за полагането на летви, а на другия скат на покрива се намирал свидетелят П., който работел и нямал видимост към капандурата. М. А. започнала да вика и да се кара поради това, че имало много материали, част от които оставени на частта от покрива, разположена над тяхното таванско ателие. П. се опитал да неглижира вербалните нападки на тъжителката. Тъжителката започнала да отправя закани във връзка с ремонта на покрива. Ядосана от поведението на подсъдимия, М. А. взела една керемида от намиращите се до капандурата и я хвърлила към подсъдимия П., като не успяла да го улучи. Керемидата паднала 3 и се счупила. Непосредствено след това тъжителката взела друга керемида, която запратила по посока на подсъдимия. Същият опитал да я хване и да се предпази, но керемидата паднала върху левия му крак и му причинила кръвонасядане с оток на палеца на левия крак. Веднага след това подсъдимият отишъл при тъжителката и взел от ръцете й третата керемида, която тя се канела да хвърли към него. В този момент тъжителката успяла да вземе намиращата се в близост ламаринена обшивка с режещи ръбове, като замахнала с нея към подсъдимия, при което го порязала в областта на гърба на дясната ръка. П. успял да издърпа ламаринената лента от ръцете на братовчедка си, като вследствие на издърпването М. залитнала назад и се опряла с гърба си на капандурата. В този момент тъжителката заявила на подсъдимия, че ще загази много, разменили няколко реплики, като тъжителката тръгнала да слиза надолу по стълбата. Междувременно подсъдимият силно натиснал с дясната си ръка темето на главата на М. надолу, вследствие на което същата получила навяхване на шията.

Непосредствено след инцидента тъжителката се обадила на телефон 112, като няколко часа по-късно потърсила и медицинска помощ. В резултат на проведения преглед на М. А. било издадено съдебномедицинско удостоверение, в заключението на което били отразени получените от нея травматични увреждания.

След инцидента медицинска помощ потърсил и подсъдимият, като според заключението, обективирано в издаденото му съдебномедицинско удостоверение, той е претърпял травматични увреждания на палеца на левия крак вследствие на удар с или върху твърд тъп предмет, а така също при прегледа била установена порезна рана на дясната му ръка.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните по делото доказателства, както следва: показанията на разпитаните свидетели С. А., А. А. (частично кредитирани), Г. П. и Д. П., обясненията на подсъдимия А. П. и писмените доказателства, приобщени чрез прочитане по реда на чл. 283 от НПК – съдебномедицински удостоверения № 203.06/2022 г. и № V-221/2022 г., амбулаторни листове за преглед на пациент, жалба от А.

П., сигнал и жалба по електронна поща до Столичен инспекторат и Пожарна безопасност, съобщение от Столичен инспекторат, констативен протокол № КП-22-0022242 от 18.05.2022 г. ведно със снимков материал, разпореждане № ПР-ПБЗН-СД7-5-33 от 16.06.2022 г., служебна бележка, издадена от представител на „Астери“ ООД, доказателства за платена глоба, уведомление за доброволно изпълнение, справка за съдимост на А. П., както и изготвените по делото експертни заключения по назначените съдебномедицинска, комплексна съдебномедицинска и техническа /аудио/ експертизи.

4

След внимателна преценка на събрания доказателствен материал съдът намира, че следва да се довери изцяло на показанията на свидетеля Д. П., доколкото същите се отличават с висока степен на информативност по отношение на обстановката и условията, при които е осъществено процесното противоправно деяние. Макар и непряк очевидец на инцидента, св. Д. П. описва в детайли състоянието на покривната конструкция – в частност разположение и размери на капандурата, отстоянието на същата от мястото, където е работил подсъдимият, близостта на керемидите и ламаринената обшивка до капандурата, от която се е подавала тъжителката. Въпреки че се е намирал от другата страна на покрива, свидетелят е чул кавгата между подсъдимия П. и тъжителката, като дори е възприел думите й, отправени към подсъдимия, а именно „че много ще загази сега, като викне мъжа си“.