Определение № 713 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 713 гр. София, 13.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500477 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 143509/30.12.2024 г. от „БИГЛА-III“ ООД, ЕИК 121094769, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Опълченска“, № 46-48 срещу Определение № 4358/11.11.2024 г., по т. д. № 1563/2024 г., на СГС, VI-22 с. в частта, с която не е приет за разглеждане в производството предявеният срещу „Парсек груп“ ЕООД, ЕИК 203215490, евентуален иск за осъждането му да заплати сумата 93767.10 лв., обезщетение за забава за периода 10.07.2021 г. – 29.07.2024 г., върху главницата от 264000.00 лв., с ДДС, обективирана във фактура № 9356/11.12.2023 г., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен с уточняваща молба вх. № 122834/08.11.2024 г.

Частният въззивник счита постановеното определение за неправилно и незаконосъобразно. Излага хронология на процесуалните действия на първоинстанционния съд. Настоява частната жалба да е допустима, тъй като с атакуваната част от определението се преграждало по-нататъшното развитие на производството по неприетия за разглеждане иск. Счита за безспорно разбирането в съдебната теория и практика, според което ищецът има възможност да уточнява и поправя исковата си молба, както по указания на съда, така и по свой почин, като при извършването на такива уточнения и поправки преди пристъпване към размяна на книжа между страните, правилата и ограничения на чл. 214 и чл. 228 ГПК не намират приложение.

Сочи съдебна практика, която счита за приложима към казуса. Счита за неправилен извода на съда с уточняваща молба да е предявен напълно нов иск и счита, че заявения с уточнителната молба втори евентуален иск се основава на същите твърдения, насочен е срещу един от първоначалните ответници. По същество моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед етапа, на който се намира производството и липсата на конституирана насрещна страна, препис от въззивната частна жалба не е бил връчван.

1

Въззивната частна жалба макар и депозирана в границите на срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е насочена е срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане . За да направи този извод, съставът на САС, съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по искова молба вх. № 84709/29.07.2024 г. на „БИГЛА-III“ ООД, с която са предявени главен иск за осъждането на „ПАРСЕК ГРУП“ ЕООД, „ПРЕСТИЖ БИЗНЕС-93“ ООД и „АТМ“ ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „ЕВРОПЕЙСКА ГАРА СТАРА ЗАГОРА“, да заплатят солидарно сумата 91608.00 лв., обезщетение за забава за периода 10.07.2021 г. – 29.07.2024 г., върху главница в размер на 264000.00 лв., с ДДС, обективирана във фактура № 9356/11.12.2023 г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на предявяването на иска до погасяването й. В условията на евентуалност се претендира разделното осъждане на всеки от ответниците да заплатят съответната на дяловото им участие в ДЗЗД част от сумата.

Видно от материалите по делото е, че с Разпореждане № 7895/30.09.2024 г., съдът е дал указания на ищеца за отстраняване на нередовности на исковата молба, изразяващи се в уточняване на основанието за възникване на солидарната отговорност, уточняване на размера на претенцията, посочи размер на вземането спрямо всеки ответник, да посочи основанието, на което се претендира законна лихва върху сумата по исковата молба, да бъдат представени преписи и доказателства за заплащане на дължимата държавна такса, да бъде посочена банкова сметка на ищеца.

В границите на предоставения срок с молба вх. № 122834/08.11.2024 г. указанията на съда са надлежно изпълнени. Видно от молбата е, че в т. 3 от нея ищецът е заявил, че предявява евентуален осъдителен иск само срещу първия от първоначалните ответници – „Парсек груп“ ЕООД за осъждането му да заплати цялата искова сума. Изложени са фактически обстоятелства, на които се основава предявеният иск, както петитум.

С атакуваното Определение № 4358/11.11.2024 г. съставът на първоинстанционния СГС не е приел за разглеждане предявения с уточняваща молба евентуален иск само срещу първия от ответниците и е спрял производството по делото по предявените първоначални главен и евентуален искове, в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, предвид наведените от ищеца твърдения, че дължимостта на главницата, върху която е начислено процесното обезщетение за забава, е предмет на образуваното т.д. № 1355/2024 г., на СГС, VI-10 с.

Съгласно разпоредбата на чл. 274 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда понататъшното развитие на делото и в случаите, изрично предвидени в закона.

Определението на СГС, с което не е приет за съвместно разглеждане с първоначално заявените искове и предявеният с уточняващата молба евентуален иск не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не попада в подлежащите на самостоятелно обжалване определения по реда на чл. 274, ал.

1 ГПК. Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 5/12.07.2018 г., тълк. д. № 5/2015 г., ВКС, ОСГТК, в посочената категория актове попадат всички определения, които временно или окончателно препятстват развитието на производството, независимо дали обжалването им е изрично уредено. В категорията актове, подлежащи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, попадат всички определения извън преграждащите, чието обжалване 2 изрично е определено в закона. Отказът на съда да разгледа предявения с уточняваща молба иск не прегражда развитието на делото по вече предявените искове, при което не е налице хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Произнасянето на съда не лишава ищеца от право на защита и разрешаване на спора по втория евентуален иск, тъй като подобна възможност не е отречена, а само от процесуалната възможност това да се осъществи във вече образуваното производство. Не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т.

2 ГПК, доколкото разпоредба, предвиждаща възможност за обжалване с частна жалба на определение, с което се отказва приемане за съвместно разглеждане на нов иск, не е налице (доводите извлечени от Определение № 243/07.06.2022 г., по ч.т.д. № 1058/2022 г., ВКС, II ТО, Определение № 62/04.02.2016 г., ч.т.д. № 2669/2015 г., ВКС, I ТО, Определение № 419/21.07.2015 г., ч.т.д. № 1152/2015 г., ВКС, II ТО, Определение № 55/26.01.2012 г., ч.т.д. № 883/2011 г., ВКС, I ТО, в които са разгледани сходни хипотези).

На въззивния състав е известна цитираната от частния въззивник съдебна практика на ВКС. Същата обаче не би могла да обоснове допустимост на частната жалба, тъй като е постановена в производства по касационна проверка на въззивни решения.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна частна жалба вх. №

143509/30.12.2024 г. от „БИГЛА-III“ ООД, ЕИК 121094769, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Опълченска“, № 46-48 срещу Определение № 4358/11.11.2024 г., по т. д. № 1563/2024 г., на СГС, VI-22 с. в частта, с която не е приет за разглеждане в производството предявеният срещу „Парсек груп“ ЕООД, ЕИК 203215490, евентуален иск за осъждането му да заплати сумата 93767.10 лв., обезщетение за забава за периода 10.07.2021 г. – 29.07.2024 г., върху главницата от 264000.00 лв., с ДДС, обективирана във фактура № 9356/11.12.2023 г., на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен с уточняваща молба вх. № 122834/08.11.2024 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на Република България в едноседмичен срок от връчването му на частния въззивник.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3