Решение № 4437 от 09.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 62128/2023
- Вид
- Решение № 4437
- Подписан
- 09.03.2026
- В сила
- 09.03.2026
- Състав
- ВАНИНА ЗДРАВКОВА МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 365, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 366 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4437 гр. С., 09.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110162128 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Образувано по искова молба на Л. Т. К. срещу Г. И. М., с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 365 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5223,00 лв., представляваща главница по Споразумение от 11.10.2018 г., ведно със законната лихва считано от 27.06.2022 г. до окончателно изплащане на задължението и сумата от 1846,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 02.01.2019 г. до 27.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 34346/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че на 11.10.2018 г. между страните е сключено споразумение по силата на което ищецът Л. К. отдал под наем на ответника Г.
М. две помещения в сграда с адрес гр. С., ул. „Ф. К. *-*, срещу месечна наемна цена в размер от 200 лева., считано от 01.05.2017 г. Твърди, че ответникът е заплатил единствено наема за м. май 2017 г. Твърди, че за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2018 г. не е заплащан наем на помещението, който възлизал на обща стойност 3200 лева. Твърди, че е възложил на ответника да ремонтира два броя мотоциклети „Х. Д. Е. Г.“ и „Х. Д. В.-Р.“, както и услуги по ремонт на други мотоциклети, който ремонт възлизал на стойност 5 690 лева, платени от ищеца към момента на сключването на сделката. Съгласно процесното споразумение общият размер на задълженията на ответника към ищеца възлизали на 5 223 лева, която сума ответникът се задължил да заплати до 01.01.2019 г. Между страните било уговорено, в случай че ответникът извърши дейностите, посочени в Таблица 4 към споразумението, в сервиза в гр. С., бул. „Т." **, то цената от 2010 лева, същата 1 да се приспадне от общото задължение на стойност 5 223 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител адв. Г. С., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се наличието на наемно правоотношение. Прави възражение за изтекла погасителна давност на претендирата с исковата молба сума. Оспорва се положения подпис от ответника в споразумението. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното :
Въз основа на заявление, подадено от Л. Т. К. на 27.06.2022 г. е образувано ч. гр. д. № 34346/2022 г. по описа на СРС, 178 състав, за сумата от 5223 лв. и сумата от 1846,90 лв. - мораторна лихва за периода от 02.01.2019 г. до 27.06.2022 г.
В полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 19253/06.07.2022 г. срещу Г. И. М., връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, поради което в изпълнение на указанията на съда ищецът е предявил установителeн иск за сумите, предмет на същата.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 365 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото пълно и главно, че между него и ответника е сключено споразумение от 11.10.2018 г., със соченото в исковата молба съдържание, както и че ответникът се е задължил да плати на ищеца сумата от 5 223 лева. до 01.01.2019 г.
В доказателствена тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на задължението.
По делото е представено споразумение, сключено на 11.10.2018 г. между ищеца и ответника, съгласно което Л. К. е отдал под наем на Г. М. две помещения в сграда с адрес: гр. С., ул. „Ф. К." № *-*, а Г. М. се е съгласил да заплаща месечен наем в размер на 200 лв., считано от 01.05.2017 г. Съгласно съглашението Г. М. е платил само наема за месец май 2017 г. и дължи плащане на наем от 01 юли 2017 г. до 30 септември 2018 г., включително в размер на 3200 лв. Със споразумението Л. К. е възложил на Г. М. да ремонтира негови 2 броя мотоциклети „Х. Д. Е. Г.“ и „Х. Д. В. Р.“, както и услуги по ремонт на други мотоциклети, за което е платил на Г. М. сумата от 5690 лв. Съгласно споразумението сумите са описани подробно в таблица № 4, неразделна част от него. Г. М. извършил в полза на Л. К. ремонти на мотори съгласно Таблица 1, 2 и 3, неразделна част от споразумението, на обща стойност 3667 лв.
Съгласно споразумението общият размер на задължението на Г. М. към Л. К. е 2 в размер на 5223 лв., която сума се задължил да възстанови в срок до 01.01.2019 г. / т. 1/. Съгласно т. 2, ако до 11.11.2018 г. ответникът извърши дейностите, описани в Tаблица 4, неразделна част споразумението, в сервиза на бул. „Т." ** в С., на обща договорена между страните цена от 2010 лв., тази сума ще бъде приспадната от общото му задължение по т. 4. Изпълнението на дейностите е уговорено да се установи с нарочен протокол, неразделна част от споразумението.
По делото е представен приемо-предавател протокол, съгласно който на 15.10.2018 г. Л. Т. К. предал на Г. И. М. собствения си мотоциклет марка „Х. Д.
В. Р.“ с рама ******************* за продължаване на ремонта му в изпълнение на споразумение от 10.11.2018 г.
По делото е представено платежно нареждане за извършен превод на сумата от 500 лв. от ищеца в полза на ответника на 09.06.2017 г.
По направените от ответната страна възражения с отговора на исковата молба е открито производство по чл.193 ГПК за проверка на автентичността на споразумението. В тази връзка по делото е прието заключение на съдебнографическа експертиза, съгласно което подписите на първия лист вляво и на втория лист в споразумение от 10.11.2018 г. са положени от Г. М. И.. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обосновано, обективно и компетентно дадено.
Ищецът твърди, че спорното право произтича от сключено с ответника споразумение, което по своя характер представлява спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД.
Съгласно чл. 365, ал. 1 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон, за тези, които са ги сключили - чл. 20 а ал. 1 ЗЗД . Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти отношенията си, чрез взаимни отстъпки. Законът предоставя на страните възможност - въз основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния спор /чл. 365, ал. 2 ЗЗД /.
Процесното споразумение като частен документ, подписан от страните, има формална доказателствена сила и установява, че изявленията в документа принадлежат на лицата, които са го подписали. Страните са постигнали съгласие, че ответникът дължи на ищеца сума в общ в размер на 5223 лв., която сума се задължил да възстанови в срок до 01.01.2019 г., при условията на споразумението. След като страните по спора, с изричен договор, сключен помежду им на 11.10.2018 г., извънсъдебно са признали факта, че ответникът дължи на ищеца посочената сума и страните не оспорват валидността на съглашението, позовавайки се на пороци на обективираната в него воля, съдът е длъжен да я зачете. Ищецът не следва да доказва наличието на задълженията на ответника при постигната спогодба относно този факт - че ответникът има парично задължение, произхождащо от позволени договори /по аргумент от чл. 366 ЗЗД/. С оглед изложените съществени характеристика 3 на договора за спогодба съдът следва да се позове на нея, без да установява действителните отношения между страните /в този смисъл решение № 134 от 21.06.2019 г. по гр. д. № 4255/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 669 от 6.11.2025 г. по гр. д. № 1441/2025 г. на ВКС , III г. о., решение № 669 от 6.11.2025 г. по гр. д. № 1441/2025 г. на ВКС , III г. о. и др./. Ето защо съдът е длъжен да приеме, че отношенията между страните са такива, каквито са посочени в спогодбата. След направено валидно признание за дължимост на процесната сума от страна на ответника в спогодбата, в производството по делото не може да оспорва задължението си, позовавайки се на възражения, които произхождат от предходните правоотношения между страните /така определение № 281 от 09.04.2021 г. по гр. д. № 3975/2020 г. на ВКС , III г. о. и др./.
Ответникът не е изпълнил точно задължението си да върне дължимата сума от 5233 лв. в договорения краен срок – 01.01.2019 г.
Предвид изложеното предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 365, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата от 5233 лева /2 675,59 евро/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 27.06.2022 г. до окончателното изплащане.
Възражението на ответника за погасяване на главното вземане по давност е неоснователно, тъй като същото се погасява с обща петгодишна давност, а заявлението е подадено на 27.06.2022 г., от когато и искът се счита предявен, т. е. преди да изтекат пет години, считано от 01.01.2019 г.
По делото не се доказва изпълнение на паричното задължение по споразумението на падежа от ответника, поради което с изтичане на срока същият е изпаднал в забава – чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Направено е възражение за погасяване на вземането за лихви по давност, която съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, се погасява с тригодишна давност. В случая лихвата за забава се претендира за периода от 02.01.2019 г. до 27.06.2022 г. Възражението се явява основателно за периода преди повече от три години, преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо се дължи мораторна лихва в размер на 1594,59 лв. /815,30 евро/, изчислена върху дължимата главница за периода 27.06.2019 г. - 27.06.2022 г. по реда на чл. 162 ГПК, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1846,90 лв. /944,30 евро/ и за периода от 02.01.2019 г. до 27.06.2019 г. следва да се отхвърли като погасена по давност.
Съгласно чл. 4 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица в Република България е евро, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковете бъдат отхвърлени като неоснователни, следва да бъдат остойностени в евро по официалния курс и прилагане на правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете.
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 н а ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът 4 следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ищецът претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ищецът е представил доказателства за реално сторени разноски в размер на 1000 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.11.2023 г., в който е отбелязано, че е платено в брой, анекс към договора, в който е отбелязано плащане на допълнително възнаграждение от 200 евро /391,17 лв./, държавна такса в размер на 141,40 лв., депозит за особен представител в размер на 823 лв., депозит за вещо лице в размер на 600 лв., а в заповедното производство е сторил разноски в размер на 141,40 лв. за държавна такса и 500 лв. за възнаграждение на адвокат. Следователно в тежест на ответника следва да се възложат разноски в размер на 2 854,19 лв. или 1 459,33 евро за исковото и 619,50 лева или 316,74 евро за заповедното производство, пропорционално на уважената част от исковете.