Решение № 2449 от 23.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2449 гр. София, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20241100503554 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 00103/04.01.2024 г. на „Е.К.“ ООД, ЕИК *******, взискател по изп.д. № 20238380405138 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, срещу постановление на съдебния изпълнител от 07.12.2023 г., с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че постановлението е незаконосъобразно. Изпълнително дело било образувано по молба на взискателя с вх. № 53295 от 22.11.2023 г., с която било извършено възлагане по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. От датата на образуване на изпълнителното бил изминал по-малко от месец и не била налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Независимо че приложението на чл. 519 и чл. 520 ГПК нямали отношение към произнасянето на съда, доколкото в случая действа като контролно-отменителна инстанция, жалбоподателят излага твърдения, че самото образуване на изпълнително дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение не нарушавали интересите на длъжника.

По отношение на вземането по изпълнителния лист следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 519, ал. 2 ГПК, като за това имало достатъчно време. В тази връзка обръща внимание на съда на увеличаващите 1 се дела и съдебни решения на ЕСПЧ за нарушение на чл. 6 КЗПЧОС във връзка със злоупотреба от страна на държавни учреждения с разпоредбата чл.

519, ал. 2 ГПК, по които Република България била страна. Моли съда да отмени атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното дело.

Длъжникът по изпълнението и ответник по жалбата - БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ, код по БУЛСТАТ *******, е депозирал писмени възражения (становище) по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които не се взема становище по жалбата.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК (чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 ГПК), от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 1, т.

3, пр. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител – постановление за прекратяване на изпълнително дело.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнително дело № 20238380405138 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, е образувано по молба от 22.11.2023 г. на „Е.К.“ ООД, ЕИК *******, чрез пълномощник адв. Д.П. от САК, за събиране на вземания по изпълнителен лист от 10.05.2011 г., издаден по гр.д. № 16/2010 г. на Видински районен съд, съгласно който РВМС – Видин, БУЛСТАТ *******, е осъдена да заплати на „А.“ ЕООД – гр. Видин договорна лихва върху признатото от съда и незаплатено възнаграждение (от 8 410.72 лв.) по договор от 01.02.2003 г. и анекс от 14.03.2003 г. в размер на 0.5 % дневно, считано от 17.02.2006 г. до завеждане на иска в съда – 30.12.2009 г. в размер на 2 000 лева, частично предявена от датата на падежа на всяко ежемесечно плащане – 10-то число на месеца, до датата на постъпване на исковата молба в съда, ведно с договорната лихва за забава от 0.5 % дневно, считано от датата на постъпването на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Взискателят се е легитимирал като носител на вземането с договор за цесия от 24.10.2023 г., с който „К.Г. 9“ ЕООД, ЕИК *******, му прехвърлило вземания срещу Българска агенция по безопасност на храните по 2 изпълнителния лист от 16.05.2011 г., което вземане в договора се твърди да било придобито от „А.“ ЕООД с договор за цесия от 02.08.2018 г., непредставен по изпълнителното дело.

След извършена проверка в регистър БУЛСТАТ и изготвено от вещо лице заключение на икономическа експертиза, на 28.11.2023 г. е връчена покана за доброволно изпълнение, с която БАБХ е поканена да заплати сумата 204 764 554.09 лв.

На 06.12.2023 г. БАБХ чрез законния си представител подала искане за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като е недопустимо образувано на основание чл. 519, ал. 1 и чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С обжалваното постановление от 07.12.2023 г. съдебният изпълнител прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така установената фактическа обстановка и безспорния факт, че длъжникът в изпълнението – Българска агенция за безопасност на храните, е държавно учреждение, като краен резултат атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство е правилно, макар в него да е посочено неправилно правно основание.

Съгласно чл. 519, ал. 1 ГПК, не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, а в ал. 2 на чл. 519 е посочен редът, по който носителите на такива вземания могат да ги реализират - чрез предявяване на изпълнителния лист на финансовия орган на съответното учреждение. Смисълът на тази правна уредба, както и на обособяването в самостоятелен раздел на Глава четиридесет и шеста от ГПК е да предвиди изключение от общите правила на изпълнителното производство и редът за удовлетворяване на паричните вземания по отношение на една особена категория длъжници - държавни учреждения. Въведената в закона забрана за изпълнение на парични вземания спрямо държавни учреждения е императивна. Тя ограничава кръга на лицата, спрямо които е допустимо да бъде образувано и провеждано изпълнително производство, като същевременно предвижда нарочен ред за удовлетворяване на възникналите спрямо посочените субекти вземания. Нормата е установена в обществен интерес, доколкото държавните учреждения се финансират от държавния бюджет за обезпечаване на дейност, извършвана в публичен интерес.

Ограничаването на лицата, по отношение на които е допустимо 3 приложение на общия изпълнителен процес обосновава извод за недопустимост срещу тях да бъдат образувани изпълнителни производства, тъй като те не могат да постигнат основната цел на изпълнението удовлетворяване вземането на кредитора/взискател. Липсва законово основание да се приеме за допустимо образуване на изпълнително производство, в хода на което не могат да се предприемат принудителни действия.

Макар правомощията на окръжния съд в настоящото производство да са контролно-отменителни, предвид императивния характер на нормата на чл.

519 ГПК за спазването й съдът следи служебно. При констатация от съда, че изпълнителното производство е изначално недопустимо образувано и ЧСИ е следвало да откаже образуване на изпълнително дело, постановлението за прекратяване на недопустимо образуваното производство не може да бъде отменено, независимо от посоченото в него неправилно правно основание.

Във връзка с твърденията в жалбата за постановени решения от ЕСПЧ и образувани дела срещу Република България съдът следва да посочи, че съгласно мотивите на решение № 15 от 21 декември 2010 г. по конституционно дело № 9 от 2010 г. на Конституционния съд на Република България (Обн. ДВ. бр. 5 от 14 Януари 2011 г.), уредбата на чл. 519 и 520 ГПК не е в несъответствие с чл. 1 от Допълнителния протокол към КЗПЧОС , защото с нея не се отнема собственост, респ. не се заличават вземания; не е в несъответствие и с уредбата на чл. 17, ал. 1 от Хартата за основните права на Европейския съюз, чието изр. 3 гласи: „Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес“. Следва да се посочи и че в случай на злоупотреба от страна на държавни учреждения с разпоредбата чл. 519, ал. 2 ГПК кредиторът разполага с възможности за защита, предоставени му от националното право, от които жалбоподателят не твърди да се е възползвал. В случай, разбира се, че установи да е носител на вземането за договорна лихва в размер на 2 000 лв. и за лихва за забава по изпълнителния лист от 10.05.2011 г., което в рамките на изпълнителното производство не е направил.

По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство е правилно като краен резултат. Жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без 4 уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 00103/04.01.2024 г. на „Е.К.“ ООД, ЕИК *******, срещу постановление от 07.12.2023 г., с което е прекратено изпълнителното производство по изп.д. № 20238380405138 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5