Решение № 7044 от 19.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7044 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир В.

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана В.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир В. Въззивно гражданско дело № 20241100505671 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5671/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. Л. П.,ЕГН **********,с адрес гр.София ,ул******* срещу решение №2510 от 13.02.2024 г постановено по гр.д.№61594/2022 г на СРС , 42 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди Прокуратурата на РБ да му заплати на основание чл.2в ЗОДОВ сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева ) – неимуществени вреди вследствие допуснато бездействие по пр.пр. №9434/2018 г. по описа на СРП в периода 01.04.2018 г. до 26.02.2019 г.

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Нарушено е правото на личен и семеен живот на П. като Прокуратурата е проявила бездействие и не е анализирала причините за поведението на детето му А. П.а . Присъденото обезщетение от ЕСПЧ касае периода 2013 г – 2017 г , а в случая процесен е периодът 01.04.2018 г. до 26.02.2019 г , за който престъплението по чл.182 ал.2 НК все още е било от общ характер .

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба и в о.с.з не взема становище .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 21.02.2024 г и е обжалвано в срок на 05.03.2024 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за 1 установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде правна квалификация на предявения иск .

За да отхвърли иска СРС е приел , че с протокол от 13.03.2012 г. по гр.дело № 13512/2011 г. по описа на СРС, 86 състав е одобрена спогодба ,според която родителските права за детето А. ще бъдат упражнявани от Л.М.Р., а бащата В. Л. П. ще вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя,10 дни през лятото и 10 дни през зимата,както и по всяко друго време по уговорка между родителите. С решение от 17.04.2014 г.,постановено по гр.дело №18205/2013 г. по описа на СРС , 80 състав е изменен режима на контакти между бащата В.

Л. П. и детето А. В.ова П.а,определен по спогодбата по гражд.дело № 13512/2011 г. като бащата взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване,10 дни през зимата и 20 дни през лятото,както и всяка четна година от 11,00 часа на 24.12. до 11,00 часа на 26.12. С решение от 12.03.2014 г.,по гр.дело №18204/2013 г. по описа на СРС,80 състав е определен режим на лични отношения на бабата и дядото Й. П.а и Л. П. с детето А. В.ова П.а.

Представен е доклад за резултатите от предоставена социална услуга от Столична община – център за обществена подкрепа „Бъдеще“ от 18.09.2014 г.,както и заключителен доклад за резултатите от предоставяне на социална услуга. С нотариални покани В. Л. П. е канил Л.Р. да определи период от време през лятото, който детето А. да прекара с баща си.

Видно от жалба подадена до Софийска районна прокуратура В. Л. П. претендира да бъде образувана проверка срещу Л.М.Р. , тъй като счита, че със своето поведение Л.Р. осуетява изпълнение на съдебно решение относно режима на лични отношения на жалбоподателя с детето А..

Представено е постановление от 25.10.2013 г на частен съдебен изпълнител,с което е образувано изпълнително производство с взискател В. Л. П. срещу Л.М.Р. за предаване на дете. Според протоколи за изпълнение на задължение за предаване на дете детето А. П.а отказва да контактува с бащата В. П..

Установява се, че с молби до Държавна агенция за закрила на детето В. П. е поискал съдействие относно възстановяване на прекъснатите контакти между молителя с малолетното му дете А..

С решение от 01.09.2017 г.,постановено по гр.дело № 2606/2015 г. по описа на СРС , 89 състав , е изменен начинът на упражняване на родителските права като упражняването на родителските права спрямо детето А. е предоставено на бащата В. Л. П., както и е определен 2 режим на лични отношения на детето с майката Л.Р.. Решението е потвърдено с решение на СГС от 25.10.2018 г., постановено по въззивно гражд.дело № 15932/2017 г. по описа на СГС в частта относно предоставяне упражняване родителските права на бащата В. П. .

Установява се , че е образувано изпълнително дело за предаване на дете, а от представени протоколи е видно ,че детето не е предадено.

Според справка от Софийска районна прокуратура се установява, че процесната пр.пр.

9434/2018 г. е образувана по жалба от В. Л. П., че през м.март 2018 г. не е могъл да вземе детето си , за да упражнява личните си отношения с детето.

На 06.06.2018 г е постановен отказ за образуване на досъдебно производство, който е потвърден от СГП и САП. Отказът е постановен поради липса на доказателства за умисъл у майката относно осуетяване изпълнението на съдебното решение . Детето е било в център на фондация и е направен опит да бъде предадено на бащата , но детето заявило , че не желае да отиде с баща си . Постановлението е потвърдено с постановления на СГП и на САП.

Ищецът представя решение на Европейския съд по правата на човека по жалба №72059/2016 г „П.и срещу България“ . С него на ищеца е присъдено обезщетение за нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи в размер на 5000 евро за жалбоподателите В. П. и А. П.а и 3000 евро за жалбоподателите Й.

П.а и Л. П. и е отхвърлената претенцията в останалата част.

Според разпитания пред СРС свидетел Д.Д. , същият познава В. П. от повече от десет години и знае , че В. има дъщеря от първата си жена и по-малка дъщеря от втората си жена.

Според свидетеля Д. състоянието на В. поради невъзможност да контактува с по-голямата си дъщеря е различно – от раздразнителност и гняв до апатия и разочарование. Според Д. ищецът е пускал сигнали до прокуратурата ,но същите не са имали резултат. Доколкото свидетелят Д. е запознат , причината за разрива между отношенията на В. и дъщеря му А. е майката на детето Л. , защото Л. не дава В. да вижда детето.

От правна страна СРС е приел , че уважаването на иск с правно основание чл.2в,ал.1 от ЗОДОВ е обусловено от доказване настъпването на вреди, които вреди са пряка и непосредствена последица от действия или бездействия на държавни органи, които със своите действия или бездействия са допуснали да се достигне до нарушаване правото на ЕС и това нарушение да е съществено. В случая са претендирани неимуществени вреди настъпили поради бездействие на Прокуратурата по конкретна прокурорска преписка пр.пр. 9434/2018 г на СРП .

Според СРС ищецът е доказал , че е допуснато нарушение на чл.8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , като е налице решение на ЕСПЧ. От представените по делото писмени доказателства се установява , че е нарушено правото на ищеца на личен и семеен живот - нарушено е правото му да контактува с дъщеря си А. и да упражнява предоставените му родителски права . Нарушаването възможността на родител да общува с детето си и да има пълноценна връзка със своето дете представлява безспорно нарушение на 3 правото на личен и семеен живот , каквото е предвидено съгласно чл.8 от Конвенцията.

Според СРС е налице е допуснато бездействие на Прокуратурата на Република България по прокурорската преписка. Действително от материалите по преписката се установява , че отказът за образуване на досъдебно производство е основан на извод , че неизпълнението на съдебното решение се дължи на поведение на детето , свързан с отказ да се срещне и да общува с баща си. От друга страна може да се приеме , че е налице бездействие от страна на ответника, тъй като не са анализирани причините за поведението на детето , в това число при необходимост чрез допускане на съдебно-психологична експертиза или на други доказателства с оглед изясняване начина , по който са се развивали отношенията между двамата родители на детето и на детето спрямо всеки от родителите му ,т.е. нарушено е изискването за всестранност на разследването и изясняване възможните причини да се достига до неизпълнение на влязло в сила съдебно решение.

Според СРС , независимо от изложеното , искът трябва да се отхвърли на друго основание .

По искане на ищеца П. е определено обезщетение от ЕСПЧ срещу Държавата за допуснато нарушение на чл.8 от Конвенцията. В настоящия случай исковата претенция на ищеца П. е основана на твърдения за допуснато бездействие и неосигуряване възможност за упражняване на права ,за които е постановено съдебно решение. Тъй като са претендирани вреди от бездействие обезщетението и размерът на обезщетението подлежат на глобално определяне , като трябва да се вземе предвид вече присъденото обезщетение от ЕСПЧ срещу Държавата. За претендираните вреди ищецът вече е обезщетен от ЕСПЧ .

Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация . Според настоящия съд предявеният иск трябва да се квалифицира по чл.49 ЗЗД , а не по чл.2в ЗОДОВ . Дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда . Чл.2в ЗОДОВ визира вреди, които са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз /ЕС/ . Евентуално нарушаване на правото на личен и семеен живот съгласно чл.8 ЕКЗПЧОС не може да се счита за нарушение на правото на ЕС , защото ЕКЗПЧОС не е част от правото на ЕС . В този смисъл са определение №2915 от 09.10.2023 г по ч.гр.д.№3856/23 г на ВКС , III ГО , определение №1411 от 26.03.2024 г по ч.гр.д.№693/24 г на ВКС , III ГО по сходни искове на ищеца .

Както е посочено в определение №155 от 27.03.2019 г по ч.гр.д.№869/19 г на ВКС , IV ГО , за да бъде реализирана отговорността на държавата за нарушаване на правото на ЕС ищецът трябва да изложи ясни и конкретни твърдения за предпоставките, при които тя възниква. Той следва да посочи в какво се състои нарушението на правото на ЕС, без значение дали има противоречие между това право и разпоредби от правото на държавата-членка – с кои действия на националния орган правото на ЕС е нарушено, какви вреди е претърпял и обстоятелствата, обосноваващи пряка причинно-следствена връзка между твърдяното нарушение и претендираните вреди. Бланкетното изявление , че е нарушено правото на ЕС не съставлява основание на предявения иск. Такова основание са фактите и обстоятелствата, от които ищецът извежда претендираното право.

В случая ищецът се е позовал в исковата молба само на чл.8 ЕКЗПЧОС . Уточнението с 4 молба на ищеца от 17.06.2024 г до настоящия съд не може да се вземе предвид , тъй като по същество би представлявало изменение на основанието на иска , което е недопустимо пред въззивния съд .

Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД включва следните елементи: неправомерно деяние, от лице или лица, на които е възложено извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена връзка с него да са настъпили вредоносни последици /вреди/ . В случая ищецът твърди гаранционнообезпечителна отговорност на ответника , тъй като по пр.пр. №9434/2018 г. по описа на СРП съответните прокурори не са проявили достатъчна активност и по същество са бездействали да се изясни вината и да се привлече към наказателна отговорност Л.Р. за престъпление по чл.182 ал.2 НК – неизпълнение или осуетяване на изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете .