Определение № 250 от 10.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 250 гр. Кюстендил, 10.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Йоана Н. Такова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500136 по описа за 2025 година

Производството е по реда на на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл. 274 - чл. 279 от ГПК, във вр. с чл. 220 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1669/10.02.2025 г. на ответника в производството Община Сапарева баня, ЕИК 000261616, насочена против протоколно определение № 50 от 15.01.2025 г., постановено по гр.д. № 2087/2024 г. по описа на РС - Дупница, с което е оставено без уважение искането на тази страна за конституиране на наследниците на Н.П. като трети лица помагачи в производството.

В частната жалба се поддържа, че атакувания съдебен акт е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, поради което се моли за неговата отмяна.

На първо място се сочи, че съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по искането на жалбоподателя за главно встъпване на всички наследници на Н.П..

На следващо място се счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че искането за привличане на трети лица помагачи е преклудирано, като заявено след срока по чл. 219, ал. 1 ГПК. Твърди се, че не е съобразено, че искането е направено във връзка с уточнителна молба на ищеца, в която се въвеждали нови фактически твърдения, а в приложено по делото удостоверение за наследници била посочена самоличността на лицата, чието привличане се иска. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение, с което ДнРС е оставил без уважение искането по реда на чл. 219 ГПК за привличане на трети лица – помагачи на страната на ответника, като допусне при условията на главно встъпване или като помагачи всички наследници на Попов.

Ответникът по частната жалба Д.СТ.В. не е депозирал писмен отговор по частната жалба в законоустановения срок.

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с определението, 1 предмет на обжалване и след като съобрази данните по делото, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от лице, което има право на жалба и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

Разгледана по същество, настоящият съдебен състав на въззивния съд намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

В чл. 219, ал. 1 ГПК е регламентиран преклузивен срок, в който ответникът може да упражни правото си да привлече в процеса трето лице помагач и той е с отговора на исковата молба, т.е. срокът по чл. 131 ГПК.

Изводът за преклузивния характер на този срок се извежда и от изричната процесуална норма на чл. 133 ГПК, в която са предвидени последиците за ответника, който не е упражнил правата си по чл. 219 ГПК, като изрично е посочено, че той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

В случая се установява, че препис от исковата молба е връчен на ответника в производството на 23.10.2024 г., поради което и за да е надлежно упражнено правото на тази страна да привлече в процеса трето лице помагач, то следва да е упражнено в срока за подаване на писмен отговор, който тече от посочената дата и изтича на 25.11.2024 г. Искането, по което се е произнесъл районният съд с обжалваното определение, за конституиране в процеса като трети лица помагачи на наследниците на Н.П. е направено с писмено становище от 13.01.2025 г., което е извън преклузивния срок за това, уреден в чл. 219 ГПК. Действително с молба от 28.11.2024 г. ищецът е пояснил и уточнил твърденията си по исковата молба, но с дадените уточнения същият не е въвел нови обстоятелства-изтекла в негова полза придобивна давност, несъдържащи се в исковата молба, добавени към обстоятелствата, от които произтича правото му на собственост и които да обосноват последваща нужда от привличане. Същевременно, ответникът е твърдял, че Н.П. има и други наследници, за което е представил съответно удостоверение, още с отговора на исковата молба. При това положение ответникът е имал възможност да заяви искането си за привличане на трети лица помагачи с отговора на исковата молба, т.к. за него е било напълно ясно кои други лица може да иска да бъдат привлечени по делото и в какво процесуално качество.

В заключение, искането за привличане на трети лица помагачи по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК е направено несвоевременно, след изтичане на преклузивния срок и на това основание следва да бъде оставено без уважение, без изобщо да се разглежда въпроса дали лицата са били в достатъчна степен индивидуализирани или не. Доколкото районният съд не се е произнасял по искането на жалбоподателя по чл. 218 ГПК, въззивният съд няма правомощия да стори това за първи път в настоящото производство, т.к. би била прескочена една съдебна инстанция.

С оглед изложеното, следва да се заключи, че крайният извод на 2 въззивния съд съвпада с този на съда от първата инстанция, поради което частната жалба срещу обжалваното определение следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Община Сапарева баня, ЕИК 000261616, срещу определение, постановено в открито съдебно заседание от 15.01.2025 г., по гр.д. № 2087/2024 г. по описа на РС Дупница, ГО, IV състав, с което е оставено без уважение искането на тази страна за конституиране на наследниците на Н.П. като трети лица помагачи в процеса.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3