Решение № 596 от 08.12.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Ямбол, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С.С.М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20242330103995 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. К. С. от с. К., общ. Т., обл. Я., против И. Г. с посочен адрес - с. К., общ. Т., обл. Я.

С исковата молба ищецът твърди, че на 18.08.2023 г. надвечер той, децата и приятелката му излезли на разходка в с. К. с притежаваното от него малко куче, без порода, като около 20:00 часа на същата дата връщайки се от разходка в дома на баща му, преминали покрай оградата на техният съсед – ответника И. Г., който също в двора си отглеждал куче.

Кучете на ответника било голямо, наподобявало порода „***“ и било агресивно.

Минавайки покрай къщата на ответника кучето на последният проявило агресия, скочило по оградата и започнало да лае. Ищецът дръпнал повода на своето куче, като чувайки кучето да лае от двора, излязъл и без причина проявил агресия спрямо ищеца ответника И.

Г. започвайки да крещи и да обижда ищеца с думите: „***“, „***“, както и да го блъска с ръце по тялото. Ищецът и спътниците продължили своя път към дома на неговата ***, където ги чакали роднини.

След около 15 минути ищецът и семейството му били близо до къщата на *** на ищеца, където е пресрещнат от ответника, който бил в този момент със своето куче. Когато се срещнали, без основание ответникът отпуснал повода на кучето и го насъскал срещу ищеца, като го подканил да го захапе. За да се защити ищецът посегнал с крака към кучето, при което ответникът нападнал ищеца. Ц. бил съборен на земята, при което получил увреждания в областта на лявата лакътна става и в областта на средният пръст на лявата ръка.

1

По време на сборичкването, ответникът подал команда на кучето си да ухапе ищеца и кучето скочило настървено спрямо ищеца, като го ухапало по лявото ходило.

В резултат ищецът получи обилно кървяща рана в областта на външния глезен на лявата глезенна става, като от ухапването изпитал силна болка, а кракът му започнал да отича.

Подаден бил сигнал до полицията, който се обадили на „***“ в Я., от където пристигнал екип на *** – Я. и с линейка ищецът бил откаран в „***“ на МБАЛ „***“- гр. Я.

В 22:10 ч. в „***“ ищецът бил прегледан от д-р К. като била установена диагноза – открита рана на лявото ходило. Раната била обработена, поставен дрен и ищецът бил инжектиран с ***.

Установени били още газови колекции в областта на меките тъкани.

Отделно от това, вследствие събарянето на ищецът от ответника на земята, ищецът получил и травми на лакътната става и на единият пръст на ръката, което му причинили болки и страдания.

Респективно на 19.08.2023 г. на ищеца бил извършен преглед от *** лекар – д-р Т.А.Ч., който издал ***МУ.

Въпреки обработването на раната в „***“ Я., ищецът продължил да изпитва силна болка, имало и гнойна секреция, което наложило на 21.08.2023 г., както и на 23.08.2023 г. ищецът да посети специалист, който да обработи раната и да назначи терапия.

При прегледа на 21.08.2023 г. от д-р П.Б. последният констатирал и никротични участъци и предписал терапия с антибиотик, обезболяващи и противобясна ваксина.

На 23.08.2023 г. раната отново била обработена, като било констатирано, че е леко зачервена, с оскъдна секреция и лек оток на меките тъкани.

Твърди се, че лечението и възстановяването на ищеца са продължили дълго, повече от един месец след инцидента, като повече от един месец след инцидента ищецът все още изпитвал силна болка от раната.

Раната не му позволявала да обува обувки. Повече от месец ищецът не можел да шофира и да се предвижва до работното си място в гр. Л., В., където разстоянията били големи.

Раната на крака му се затворила след около три месеца, но не зараснала.

Въпреки всичко левият му крак продължил да се подува, което му създавало пречки да си търси постоянна работа, поради факта, че не може да стои прав.

Следствие на травмата ищецът бил в невъзможност и да упражнява труд и да получава доходи.

Семейството на ищеца отложило и почивката си на море на българското черноморие, където са имали резервация.

Поддържа се, че ищецът е преживял психологически шок от инцидента, който и до 2 сега не може да преодолее.

Винаги когато види куче на пътя, преминава с голям страх покрай него. Не спи спокойно и сънува кошмари.

Поддържа се, че въпросният инцидент с нападението на ответника и неговото куче е виновен единствено ответника, като последният не е взел всички възможни и необходими мерки, за да предотврати такава проява, а напротив, даже е спомогнал за настъпването на вредоносният резултат за ищеца.

Поддържа се, че е налице причинна връзка с нападението и ухапването от кучето отглеждано в двора на ответника.

В обобщение се твърди, че вследствие деянието на ответника, а именно - събарянето на ищеца на земята, на ищеца са причинени болки, и страдания и са създадени изключителни тревоги и притеснения, както и невъзможност през продължителен период от време да работи и да получава доходи.

С оглед гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3500 лв., представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от ухапване на куче, намиращо се под надзор на ответника, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2023 г. до окончателното й изплащане, както и имуществени вреди в размер на 189,40 лв.

Отделно от това се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца и сумата от 1 500 лв. за причинени му от побоя неимуществени вреди, болки и страдания от деянието извършено на 18.08.2023 г.

Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответника – адв. Ж. К. от АК – гр. Я., с който се оспорва предявената претенция с правно осн. чл.45 от ЗЗД.

В тази насока се поддържа, че от представените по делото писмени доказателства към момента не се установява ответникът да е нападнал ищеца на 18.08.2023 г. по описаният в исковата молба начин, време и място, вследствие на което ищецът да е паднал на земята и да са настъпили описаните травматични увреждания на ляв лакът и пръст на лява ръка.

Оспорват се всички факти и обстоятелства описващи настъпването на такива наранявания, както и твърденията на ищеца за претърпени от него болки и неудобство от лечението им.

Оспорва се претенцията по и по основание, и по размер.

На следващо място се оспорва и предявената искова претенция с правно осн. чл.50 от ЗЗД, като в тази насока се поддържа, че по делото липсват данни и доказателства, че именно ответникът е собственик на кучето, или пък ответникът е лице, което отговаря за надзора на кучето.

Сочи се, че не е изяснена порода и другите обстоятелства около конкретното куче.

3

Не се оспорват нараняванията на ищеца, вкл. по време, вид и начин, но се оспорва, че не е установено по безспорен начин тези наранявания да са причинени именно от ухапване на куче, което е собственост на ответника по време и начин, описани в исковата молба.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особеният представител на ответника – адв. Ж. К. от АК – гр. Я., с който се оспорва предявената претенция с правно осн. чл.45 от ЗЗД.

В тази насока се поддържа, че от представените по делото писмени доказателства към момента не се установява ответникът да е нападнал ищеца на 18.08.2023 г. по описаният в исковата молба начин, време и място, вследствие на което ищецът да е паднал на земята и да са настъпили описаните травматични увреждания на ляв лакът и пръст на лява ръка.

Оспорват се всички факти и обстоятелства описващи настъпването на такива наранявания, както и твърденията на ищеца за претърпени от него болки и неудобство от лечението им.

Оспорва се претенцията по и по основание, и по размер.

На следващо място се оспорва и предявената искова претенция с правно осн. чл.50 от ЗЗД, като в тази насока се поддържа, че по делото липсват данни и доказателства, че именно ответникът е собственик на кучето, или пък ответникът е лице, което отговаря за надзора на кучето.

Сочи се, че не е изяснена порода и другите обстоятелства около конкретното куче.

Не се оспорват нараняванията на ищеца, вкл. по време, вид и начин, но се оспорва, че не е установено по безспорен начин тези наранявания да са причинени именно от ухапване на куче, което е собственост на ответника по време и начин, описани в исковата молба.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото от страна на ищеца са ангажирани писмени доказателства:

Видно от представеното ***МУ № *** год. издадено от д-р Т.А.Ч. /***/ от 19.08.2023 год., същият е извършил преглед на ищеца Ц. К. С., като са установени увреждания които са причинили на освидетелствания – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Представен е лист за преглед на пациент в ***/*** от 18.08.2023 год., видно от който ищецът е диагностицииран с открита рана на ляво ходило, при снета анамнеза – ухапване от куче.

Видно от представения фиш за образна диагностика от 19.08.2023 год. при изследване на ищеца са били установени газови колекции в меки тъкани.

Видно от представените амбулаторни листи съответно от 21.08.2023 год. и 23.08.2023 год., ищецът е посетил практиката на д-р П.Б., като на ищеца е поставена основна диагноза – 4 открита рана в областта на глезена.

По делото са представени от ищеца фискални бонове за закупени от него медикаменти и медицински консуматими, предимно стерилни компреси , обезболяващи медикаменти, кислородна вода, витамини, парацетамол и други, съответно на 18.08.2023 год. на стойност 13.61 лева, на 19.08.2023 год. на стойност 68.70 лева и на 21.08.2023 год. на стойност 32.60 лева, както и два броя фискални бонове за заплатени от ищеца при д-р Б. прегледи, на стойност всеки един от тях в размер на от по 35.00 лева. Или общо 5 броя фискални бонове на обща стойност – 184.91 лева.

По делото е изискана и приложена пр.пр.№ *** год. /№ *** год. по описа на РУ-Т./, видно от материалите по която същата е била образувана във връзка с процесния случай, и проверката по който случай е приключила с Постановление за отказ да се започне наказателно производство, поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

В материалите по преписката се съдържат писмени обяснения от ответника в настоящото производство И. Г., видно от които същият по същество признава, че на 21.08.2023 год. в с.К. между страните е възникнал конфликт, но сочи, че вина за него носи другата страна, тъй като ритала кучето му, признавайки че е собственик на куче „***“.

Разпечатката съдържа 60 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc6a23b4-afb9-4633-8c1f-cb17025474ff