Решение № 4963 от 28.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4963 гр. София, 28.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100506469 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6469/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. П. Д. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №4012 от 16.03.2023 г постановено по гр.д.

№51718/22 г на СРС , 85 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу „К.И.И. БГ“ ЕАД ЕИК ******* гр.София да се признае за установено , че Д. не дължи сумата от 1685,85 лв главница , ведно със законната лихва от 16.01.2012 г до окончателното заплащане на сумата , сумата от 443,57 лева договорна лихва за забава за периода 20.10.2009 г – 20.12.2010 г , сумата от 375,21 лева мораторна лихва за периода 20.11.2009 г – 21.12.2011 г ; и сумата от 150,09 лева съдебни разноски по изпълнителен лист от 18.06.2012 г издаден по ч.гр.д.№2198/12 г на СРС , 30 състав и е образувано изп.дело №20128410410087 на ЧСИ №841 Н.М. ; като погасени по давност ; както и Д. е осъден да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД сумата от 100 лева разноски пред СРС .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . По изпълнителното дело не са извършени изпълнителни действия , които „реално засягат“ имуществената сфера на длъжника . Постъпвали са „бланкетни молби“ на взискателя за извършване от ЧСИ на изпълнителни действия , с които само е поддържана висящност на делото . По наложените запори не са постъпили парични средства , поради което запорите не прекъсват давността .

Запорното съобщение от 2020 е върнато в цялост и не е връчено т.е. запорът не е наложен .

Последното валидно изпълнително действие е от 10.05.2017 г , след което е изтекла 1 погасителна давност за процесните задължения .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . До постановяване на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС т.е. до 25.06.2015 г давността по изпълнителното дело е била спряна . Перемцията е без правно значение за давността . Искането за предприемане на изпълнителни действия прекъсва давността , защото ЧСИ е длъжен да изпълни действието . Не е необходимо да са събрани суми от изпълнителното действие , за да бъде прекъсната давността . В случая давността е била прекъсвана многократно .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.03.2023 г и е обжалвано в срок на 10.04.2023 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че в случая погасителната давност не е изтекла , тъй като до 26.06.2015 г давността е била спряна , а впоследствие е прекъсвана многократно с налагане на запори върху трудово възнаграждение , върху банкови сметки , искания за изпълнение върху движими вещи и пр. Без значение е дали по запорите са постъприли парични средства по изпълнителното дело . И в течение на делото давността /5 годишна за главницата и 3 годишна за лихвите / не е изтекла , защото е имало спиране на давността със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и изрични мотиви по доводите във въззивната жалба .

Следва да се отбележи , че давността за процесните вземания /главница , лихви и разноски/ е 5-годишна . До този извод се стига след прилагане по аналогия на чл.117 ал.2 ЗЗД - след влизане в сила на заповедта за изпълнение давността вече е 5-годишна , независимо каква е била преди това . Действително , в чл.117 ал.2 ЗЗД са посочени само вземанията установени „със съдебно решение“ , но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията , за които има влязла в сила заповед за изпълнение . С аргумент от чл.439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да бъдат оспорени по исков ред , освен въз основа на нововъзникнали факти . Съгласно чл.415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи 2 вземането си по съдебен ред . Според чл.416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист . Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане , който не е водил иск по чл.422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане , още повече че според чл.416 ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т.е.двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици . Исторически чл.117 ал.2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/ , поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл.416 ГПК . В този смисъл са решение №3 от 04.02.2022 г по гр.д.№1722/21 г на ВКС , IV ГО , решение №118 от 07.07.2022 г по гр.д.

№4063/21 г на ВКС , III ГО и др.

Законосъобразно първоинстанционният съд е съобразил преобладаващата практика на ВКС /установена по-късно като задължителна с Тълкувателно решение №3/2020 от 28.03.2023 г на ОСГТК на ВКС /, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС. В случая давността по изпълнителното дело е била спряна до 25.06.2015 г съгласно ПП на ВС №3/1980 г. Отделно за този период е имало и прекъсване на давността .

От 26.06.2015 г давността е започнала да тече , но е била многократно прекъсвана с искания за изпълнителни действия от взискателя с молби от 2017 г , 2018 г , 2019 г , 2020 г , 2021 г , 2022 г и 2023 г . Следователно в случая давността би могла хипотетично да изтече едва през 2028 г , но не е изтекла към настоящия момент .

Принципно е без значение дали са извършени реално изпълнителните действия от ЧСИ .

Самото искане прекъсва давността , защото ЧСИ е длъжен да приложи искания от взискателя изпълнителен способ . В този смисъл са мотивите на т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г на ОСГТК на ВКС , както и решение №37 от 24.02.2021 г по гр.д.№1747/20 г на ВКС , IV ГО, решение №126 от 28.06.2022 г по гр.д.

№3409/21 г на ВКС , III ГО, решение №127 от 12.07.2022 г по гр.д.№2884/21 г на ВКС , III ГО и др. Отделно , налице е и възлагане на ЧСИ по чл.18 ЗЧСИ и по делото са налагани запори от ЧСИ считано от 2012 г до 2023 . Поначало е без значение дали по запорите са постъпили суми , но всъщност по делото има събрани суми през 2013 г , за което има отбелязване върху гърба на изпълнителния лист

Налага се изводът , че процесните задължения не са погасени по давност . Решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .

С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 100 лева юрисконсултско възнаграждение .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №4012 от 16.03.2023 г постановено по гр.д.№51718/22 г на СРС , 85 състав .

ОСЪЖДА И. П. Д. ЕГН ********** от гр.София да заплати на „К.И.И. БГ“ ЕАД ЕИК ******* гр.София 100 лева разноски пред СГС .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4