Решение № 147 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Даниела Д. Генчева като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100606601 по описа за 2024 година

С Присъда № 81 от 22.02.2024 г. по НЧХД № 2518/2023 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 102-ри състав е ПРИЗНАЛ подсъдимата Л. Р. К. за НЕВИНОВНА в това на 06.11.2022 г. около 12.40 часа в гр. София, ж.к. „Люлин“ в детски клуб „Канела плей“, намиращ се в „Мега Мол“ чрез удара в ръка с чиния в областта на лицето на тъжителката А. С. П. с ЕГН **********, да е причинила на последната контузия на лицето от дясно с повсеместни изразени оток и кръвонасядане на клепачите на дясното око, причиняващи притваряне на очната цепка, малка разкъсно-контузна рана на горния клепач на дясното око по хода на орбиталния ръб – лека телесна повреда, изразила се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – болка и страдание, поради което и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ по внесеното обвинение за престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК.

По депозирана въззивна жалба е образувано ВНХД 6601/2024 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, с която е атакувана постановената присъда на СРС с доводи за незаконосъобразност и неправилност на съдебния акт. Входирано е и допълнение към въззивната жалба, в което се развиват доводи относно неправилността на постановения от районния съд. В тази връзка процесуалният представител на частния тъжител намира, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетелката Д.К. в частта относно описанието на процесните чинии.

Твърденията на свидетелката се съпоставят с тези на Г.М., Л. М., Х.Х., Г.Х.. Адвокат Р. изтъква, че е изяснен механизма на деянието, като обръща внимание и на предпоставките, предшествали конфликта. Анализират се и обясненията на подсъдимата, като се посочва, че 1 същите не намират опора в свидетелските показания, нито в предоставена медицинска документация. Коментира се и заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинското удостоверение, като се критикуват изводите на проверяваната инстанция да не вземе предвид оценката на експерта. В заключение се иска от въззивния съд да отмени оспорвания съдебен акт и да постанови осъдителна присъда.

В проведеното закрито съдебно заседание на 22.10.2024 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че постъпилата жалба е процесуално допустима.

В открито съдебно заседание на 04.12.2024 г. адвокат Р. поддържа въззивната жалба и иска от съда да отмени постановената от СРС присъда и да постанови осъдителен съдебен акт.

Прави искане за присъждане на разноски.

Защитникът на подсъдимата иска от въззивния съд да потвърди присъдата. Намира мотивите за изчерпателни, а присъдата за постановена при липса на осъществени процесуални нарушения и такива на материалния закон. Защитникът излага доводи, че липсва и субективна страна на престъплението.

В право на последната си дума подсъдимата изразява съжаление за случилото се и иска от съда да потвърди присъдата на районната инстанция.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред него относими гласни и писмени доказателства, в това число: показанията на Д.В.К. /л. 92 – 94 от СП пред СРС/, Г.Й.М.а /л. 94 – 97 от СП пред СРС/, Л. А.а М. /л. 97- 98 от СП пред СРС/, Х.К.Х. /л. 156 – 158 от СП пред СРС/, Г.С.Х. /л. 158 – 159 от СП пред СРС/, обяснения на подсъдимата /л. 160 – 162 от СП пред СРС/, писмени доказателства и доказателствени средства – постановление за отказ да се образува ДП /л. 10 -11от СП пред СРС/, съдебномедицинско удостоверение № 487/2022 г. /л. 12 от СП пред СРС/, медицинска документация /л. 13 – 14 от СП пред СРС/, прокурорска преписка /л. 21 – 31 от СП пред СРС/, справка за съдимост /л. 47 от СП пред СРС/, способи за доказване – съдебномедицинска експертиза /л. 62 - 65 от СП пред СРС/, аудиотехническа експертиза № 18 – Ф/2023 /л. 114 – 118 от СП пред СРС/.

От приобщената доказателствена съвкупност се установи с категоричност, че на инкриминираната дата подсъдимата К. е присъствала заедно с децата си на детски рожден ден в ресторант „Капела плей“, намиращ се в „Мега мол“ в ж.к. „Люлин“. Това обстоятелство се доказа посредством обясненията на подсъдимата, свидетелските показания на Д.К. и Л. М..

С безспорност се констатира, че на посочената в обвинителния акт дата на работа като аниматор е била на смяна частния тъжител – А. П.. За този факт се извличат данни от твърденията на работещите в ресторанта свидетели – Г.М., Х.Х. и Г.Х.. Въз основа на показанията на свидетелките съдът придоби представа и за свръхнатовареността на процесното заведение в конкретния ден. На инкриминираната дата в ресторанта са се провеждали няколко рождени дни, като на този, който е присъствала подсъдимата, са дошли и повече деца от предварително заявената бройка.

Информация, относно протичането на тържеството и възникналия конфликт между А. П. и Л. К. дават свидетелите Д.К., Г.М. и Л. М.. Съгласно твърденията на разпитаните лица Кастаманова и М. става ясно, че в детския клуб е настанал хаос, дължащ се от една страна на неподготвеността на децата , които били превъзбудени от обстановката в центъра, а от друга страна двете свидетелки излагат информация за недобра хигиена на мястото. За настъпилия хаос, дължащ се от пренатоварването на детския клуб се 2 съдържащ сведения и в показанията на свидетелката Г.М., която посочва, че са присъствали повече от уговорената бройка деца, като паралелно с този рожден ден е имало и още няколко детски рождени дни.

Недобрата организация и препълнения капацитет на мястото създал предпоставка за невъзможността А. П. да се справи с възложената и работа като аниматор, което довело до оплакване от страна на родителите на децата, за което обстоятелство съдът черпи информация от родителите на присъствалите деца, както и от показанията на свидетелките М., Х.Х. и Г.Х.. За възникналия конфликт и самото инкриминирано деяние се събраха доказателства въз основа на твърденията на свидетелите Д.К., Г.М., Л. М. и Х.Х.. При съпоставката на свидетелските показания правилно районната инстанция е установила, че са налице съществени разминавания, касаещи механизма на инкриминираното деяние, както и спецификата на чинията, с която е ударена пострадалата. В тази връзка не се установи по категоричен начин на какво разстояние от А. П. се е намирала подсъдимата К., както и конкретно предприетите от подсъдимата действия. Съгласно свидетелските показания на Д.К. чинията с торта е ударила пострадалата П., като посудата е отхвръкнала от ръцете на Л. К.. Противоположно на тези твърдения е информацията от Г.М., която посочва, че Л. К. е ударила аниматорката с чиния, пълна с парче торта. В контрапункт на изложеното от свидетелите Л. М. посочва, че подсъдимата е хвърлила парчето торта, а свидетелката Х.Х. излага данни, че не помни подсъдимата да е замеряла с предмет пострадалата, а твърди, че Л. К. се е опитала да удари А. П.. Същата свидетелка отрича да е присъствала на самия инцидент.

За механизма на деянието обяснения дава и подсъдимата, която разяснява пред районният съд, че е върнала чинията с торта обратно към подсъдимата, като по този начин без да има намерения я е ударила в лицето.

Относно това обстоятелство съдът възприема в заключение, че подсъдимата е ударила подсъдимата с чинията, пълна с торта в областта на лицето.

Крайно противоречиви твърдения съдът извлече по повод формата на чинията, с която пострадалата е била наранена. С категоричност съдебният състав възприе, че става въпрос за пластмасова чиния. В противоположна посока са единствено свидетелските показания на Х.Х., която свидетелка посочва, че чиниите са били порцеланови. Съдът не кредитира изложеното от страна на свидетелката Х. по отношение на материала, от който са направени чиниите, тъй като се оборват от впечатленията на останалите свидетели, които изрично посочват, че чинийките са били пластмасови. В тази връзка са и твърденията на управителката на ресторанта Г.М., която изрично излага, че пластмасови чинии не се слагат на деца.

Противоречия настоящият съдебен състав установи относно формата на чинията.

Част от разпитаните свидетели (Д.К.) посочват, че чинията е била в кръгла форма, докато други от разпитаните лица (Л. М., Г.Х. и подсъдимата) заявяват, че е била квадратна, като съгласно показанията на Г.Х. посудата била със заоблени ръбове, въпреки квадратната си форма. В заключение въззивният съд намира, че съгласно събраните доказателства не може да се установи с категоричност формата на чинията, с която подсъдимата К. е замерила пострадалата А. П..

В хода на производството пред районния съд е разпитана и подсъдимата К.. Въззивният съд взе предвид двуяката природа на обясненията на привлеченото под наказателна отговорност лице като доказателствено средство и средство за защита и стигна до сходен с този на районния съд извод да кредитира същите в посочените от първата инстанция части.

Този съдебен състав взе предвид и приобщената писмена доказателствена съвкупност относно установената телесна повреда. Съгласно приобщената медицинска документация се установи, че пострадалото лице е получило травматични увреждания в областта на дясното око.

По отношение на съдебното минало на Л. К. съдът се довери на приобщената справка за съдимост, от която извлече данни за необременено съдебно минало към момента на 3 осъществяване на престъплението.

Пред районният съд са назначени и изготвени два броя съдебни експертизи.

Въззивният съд взе предвид аудиотехническата експертиза, въз основа на която се установи кога и от кой е подаден сигнала за случилото се към компетентните органи.

Особено внимание съдът обърна на заключението на вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза. В заключителната част експертът е приел, че нараняванията при А. П. са получени следствие на действието на твърд тъп предмет и могат да бъдат получени от ръб на чиния. Пред съда вещото лице отговаря на зададените му въпроси и внася допълнителни разяснения относно предмета, който би могъл да причини травматичните увреждания при пострадалата.

Съгласно обясненията на експерта причинената на А. П. рана е от пластмасова чиния с остър и леко неравен ръб. Съдът се довери на заключението на вещото лице, като намира същото за компетентно изготвено и обосновано.

С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:

Настоящата инстанция е сезирана с жалба от страна на частния тъжител, в която се излагат твърдения за изяснен напълно механизъм на инкриминираното деяние, като в тази връзка се коментира и заключението на вещото лице. Въззивният съд намира жалбата на частния тъжител за неоснователна. Съображенията в тази насока са свързани с резултатите от експертизата и установеното от доказателствения материал обстоятелство, касаещо характеристиките на пластмасовата чиния, с която е била ударена пострадалата.

Заключението на вещото лице, отнасящо се до спецификите на предмета, който би могъл да причини травматичните увреждания при А. П. установява, че това би могъл да е чиния, която има остри ръбове. Изводите на експерта противоречат на твърденията на свидетелите, които посочват, че чинията не е била с остри ръбове.

При така установената фактическа обстановка предходната инстанция напълно обосновано от правна страна е приела, че подсъдимата К. не е осъществила с поведението си обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.