Решение № 391 от 19.06.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Монтана, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН ИВАНОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело № 20261630100277 по описа за 2026 година

Предявени са обективно кумулативно съединени: установителен иск по чл.

124, ал.1 от ГПК, съединен с осъдителен иск на деликтно основание чл. 45 от ЗЗД за неимуществени вреди.

Ищецът М. А. В., ЕГН ********** с адрес: с.**********, обл.********* е предявил срещу ответното дружество ,,*********‘ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр********** обективно кумулативно съединени искове за :

-Признаване за установено, че вземането на ответника към ищеца в размер на 1022,58 евро, дължимо по сключен между страните Договор за мобилни услуги № 5870312/18.11.2018 г. за периода през 2018 г. до 2026 г. е погасено по давност;

-Ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 510,65 евро/1000лв./-причинени неимуществени вреди, предвид причинен психически стрес, притеснения, накърняване на сигурността и спокойствието на ищеца, вследствие на опитите на ответника да си събере от него дължимата сума.

Претендира деловодни разноски по чл. 78, ал.1 от ГПК.

Към исковата молба се прилагат относими по делото писмени доказателства.

В законният едномесечен срок ответникът е подал писмен отговор на исковата молба.

1

На първо място ответникът не оспорва, че вземането е погасено по давност, като моли за прилагане на разпоредбата по чл.78, ал.2 от ГПК по отношение на присъждане на деловодните разноски.

На следващо място оспорва изцяло като неоснователен и неясен иска за причинени на ищеца неимуществени вреди, за което излага пространни съображения.

Претендира деловодни разноски- юрисконсултски възнаграждения по всеки от двата иска, предявени срещу ответното дружество.

Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Предявените искове са процесуално допустими за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производството.

Разгледани по същество, съдът намира исковете: установителният иск е основателен, а осъдителният иск е изцяло неоснователен.

Съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

На първо място, ответникът направи пълно признание на исковата претенция по чл. 124, ал.1 от ГПК за погасяване по давност на вземането му към ответника по процесния договор. Тъй като признатите от ответната страна неизгодни за нея факти не се нуждаят от доказване, то съдът намира установителният иск за изцяло основателен, поради което следва да се уважи от съда.

По отношение на осъдителния иск по чл. 45 от ЗЗД: На първо място, едно, макар и погасено по давност вземане съществува и подлежи на изпълнение, поради което действие, предприето от кредитора за събиране на такова вземане не е неправомерно. На следващо място, ответникът не ангажира в процеса никакви доказателства, чрез които да установи, че е претърпял посочените от него неимуществени вреди, вследствие на опитите на ответника да си събере от него дължимата сума. Предвид изложеното, съдът намира, че осъдителният иск на деликтно основание, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

По разноските:

Съдът намира, че не бил могла да бъде приложена разпоредбата на чл.

78, ал.2 от ГПК, тъй като видно от приложената на л. 19 от делото извънсъдебна покана ищецът има правен интерес от предявяване на установителният иск по чл. 124, ал.1 от ГПК спрямо ответника, отричайки вземането му като погасено по давност с влязло в сила решение.

Ищецът на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, като се вземе предвид, че единият от двата съединени искове се уважава, а другият- отхвърля, има право да му бъдат заплатени от насрещната страна половината от сторените от него разноски, които са 61,36 евро- държавна такса за разглеждане на исковата молба, или 30,68 евро.

2

Ответникът, на свой ред и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, също има право да му бъдат заплатени 1/2/ от претендираните от него деловодни разноски, които са за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/100 евро/, или сумата от 50 евро.

Водим от горното, съдът, на осн. чл. 235, ал.2 от ГПК,вр. чл. 124, ал.1 от ГПК РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО, че вземането на

,,*********‘ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр********** към М. А. В., ЕГН ********** с адрес: с.**********, обл.********* в размер на 1022,58 евро, дължимо по сключен между страните Договор за мобилни услуги № 5870312/18.11.2018 г. за периода от 2018 г. 2026 г. е погасено по давност;

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с искане: дружеството ,,*********‘ЕАД, ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: гр********** да бъде осъдено да заплати на М. А. В., ЕГН ********** с адрес: с.**********, обл.********* сумата от 510,65 евро/1000лв./-причинени неимуществени вреди, предвид причинен психически стрес, притеснения, накърняване на сигурността и спокойствието на ищеца, вследствие на опитите на ответника да си събере от него дължимата сума.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 от ЗЗД ,,*********‘ЕАД, ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: гр********** ДА ЗАПЛАТИ на М. А. В., ЕГН ********** с адрес: с.**********, обл.********* сумата от 30,68 евро- деловодни разноски за държавна такса, съразмерно с уважената част на исковете.

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ЗЗД М. А. В., ЕГН ********** с адрес: с.**********, обл.********* ДА ЗАПЛАТИ на ,,*********‘ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр********** сумата от 50 евро- разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част на исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съдМонтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3

4