Решение № 993 от 09.10.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 993 гр. Варна, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20263100501019 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Н. Т. Н., чрез адв. Ив. Д. (ВАК) против Решение № 784 от 03.03.2026 година, постановено по гр.дело № 2077/2025 година, с което съдът е отхвърлил исковата претенция на въззивника против Т. С. С. осъдителен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 2556.46 EUR (5000 лева), представляваща дължима главница по Договор за заем, която сума е предадена на ответницата на 11.01.2024г., като неоснователен, както и в частта за разноските.

Според въззивната жалба атакувания съдебен акт е необоснован и постановен в разрез с наличните доказателства. Сочи се, че съдът неправилно е дал своята оценка на показанията на разпитания свидетел В. В.. Отделно се сочи, че извода наложен във ВРС, че ищеца е безработен е необоснован.

Според жалбата същия работи извън територията на Р Б. и разполага с 1 нужните средства, за да отпусне заем на ответницата. В заключение се настоява съдът да отмени решението и да уважи иска.

В срока по члц.263 от ГПК по делото е постъпил отговор от страна на адв. Д. В. особен представител на Т. С., с които се оспорва въззивната жалба и се отправя искане решението да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред ВОС въззивника е редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна – Т. С., редовно призована, се явява лично и с особен представител адв. В.. Оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС съдебното производство е започнало по искова претенция н а Н. Т. Н., ЕГН **********против Т. С. С., ЕГН ********** – по иск с правно основание чл.240 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 2556.46 EUR /превалутирани 5000,00 лв./, представляваща дължима главница по Договор за заем, която сума е предадена на ответницата на 11.01.2024г.

В молбата си пред снъда ищеца твърди и излага, че през месец ноември 2023 година ответницата закупила недвижим имот, находящ се гр.В., ул. "П. Е." № **, ет. *, ап. **, където понастоящем живее. Във връзка с това ищецът й предоставил сумата в размер на 5000 ( пет хиляди) лева, която й послужила за извършване на ремонт на кухня в новозакупения от нея недвижим имот в заем, която тя до момента не му е върнала, поради което за ищеца е налице правен интерес от настоящата претенция. Ищеца излага още, ч е в този период страните поддържали интимни отношения и че С. е настоявала ищеца да й предостави средства за ремонт на жилището й, като го убедила, че ще му ги върне при първа възможност. Ищецът твърди, че страните нямат подписан писмен договор и същият предал на ответницата сумата, с уговорката, че тя ще му я върне, след като изтегли кредит.

Също пред ВРС Ответницата Т. С. С. ЕГН **********е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага становище, че предявеният иск е 2 недопустим, а разгледан по същество - недоказан и неоснователен.

От фактическа страна пред ВРС са били събрани следните писмени и гласни доказателства:

Договор за потребителски кредит № FL1433787/22.11.2023г., според които „Ю. Б.“ АД е предоставила на ответницата Т. С. потребителски кредит в размер на 11152,00 лв. Видно от представения договор за банков кредит № ***/22.11.2023г., „Ю. Б.“ АД е предоставила на ответницата Т. С. кредит в размер на 71993,00 лв.

Видно от представената справка № 229869/27.02.2024г., издадена от Агенция по вписванията, ответницата е придобила на на дата във вх.рег.

23.11.2023г. чрез покупко-продажба собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр.В. ул.П. Е. № ** ет.* ап.** От приобщения по делото Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недв.имот № ***, том V, рег.№ 9929, дело № 876/23.11.2023г. се установява, че „Ю. Б.“ АД е предоставила на ответницата Т. С., в качеството й на кредитополучател и собственик на ипотекирания имот /ипотекарен длъжник/ и на С. С., в качеството й на кредитополучател, кредит в размер на 71993,00 лв., обезпечен с ипотека върху недвижим имот, находящ се в гр.В. ул.П. Е. № ** ет.* ап.**.

Налична по делото е и Вайбър кореспонденция между страните, от която става ясно, че ответницата е написала на ищеца „Ела да говорим. Да видим какво ти дължа“...“Ела да говорим“, като ищецът е написал: „Нееее имам заповед“ /има се предвид издадена заповед за защита по ЗЗДН/.

Представено е преводно нареждане от 04.12.2023г. за превеждане от ответницата на Г. К. /майсторът, който е извършвал ремонт/ на сумата в размер на 1500,00 лв. с посочено основание ремонт.

Представена е от ответницата вайбър кореспонденция между нея и Г.

К., от която се установява, че ответницата го уведомява, че му е превела за ремонт сумата в размер на 1500лв., като сочи, че е дала общо 3500,00 лв. и остават още 1300,00лв. Посочва се от ответницата, че са се уговорили всичко да възлиза на 4800 лв., като сега за всяко нещо Г. К. й иска пари, за което не са се договаряли. Сочи се, че той не е шпакловал тавана на кухнята и затова трябва да върне пари. Установява се от представената от ответницата 3 комуникация по месинджър, че ищецът Н. Н. е изгонил майсторите и на искането на ответницата до Г. К. да й върне парите, защото вече не са заедно с ищеца, Г. К. отговорил: „аз съм се разбрал с Н. оправяй се ти с него той е човекът, който трябваше да се оправя да ти върна парите." Представен е заверен за вярност препис от влязло в законна сила Решение № 723/06.03.2024г. и Заповед за защита № 20/06.03.2024г., постановени по Гр.д.№ 119/2024г. по описа на Районен съд-Варна, за налагане на мерки за защита по ЗЗДН, като ищецът е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ответницата и му е наложена забрана да я доближава, както и жилището и местоработата й за срок от 12 месеца.

Представен е заверен за вярност препис от влязло в законна сила Решение № 214/17.01.2025г. и Заповед за защита № 7/17.01.2025г., постановени по Гр.д.

№14336/2024г. по описа на Районен съд-Варна, с които са наложени мерки за защита по ЗЗДН, като ищецът е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо ответницата и му е наложена забрана да я доближава, както и жилището и местоработата й, както и да осъществява комуникация с нея за срок от една година.

Видно от постъпилата справка с вх.№ 91850/03.11.2025г. от ТД на НАП Варна, ищецът Н. Н. няма регистрирани трудови договори, няма осигуряване по трудово/служебно правоотношение, няма самоосигуряване по реда на КСО.

Пред ВРС са били разпитани и свидетели:

Първия от тях, в полза на ищцовата страна е свидетеля В. В. В..

Свидетелят сочи, че е правил ремонт на апартамента, находящ се в гр.В. ул.П.

Е., където живее ответницата. Свидетелят сочи, че ремонтът започнал през м.декември 2023 година, като се бързало, защото ответницата трябвало да освободи квартира и да се нанесе. На 11.01.2024г. ищецът му предал сума в общ размер от 5000 лв. като крайна цена. Свидетелят сочи, че договорката с ищеца за извършване на шпакловка и боядисване в апартамента била устна.

От показанията на свидетелката С. И. С., пълнолетна дъщеря на ответницата става ясно, че ищецът и ответницата са живеели заедно на семейни начала в нейната квартира. Твърди, че периодично е посещавала закупения от ответницата апартамент, находящ се в гр.В. ул.П. Е. № **, т.к. майка й я изпращала да проверява как върви ремонтът и т.к. е съдлъжник на 4 изтегления от майка й кредит. Свидетелката С. сочи, че никога не е виждала В.

В. да прави ремонт в апартамента, като ремонта е бил осъществен от лицето Г., като сумата за ремонта била заплатена от ответницата. Ищецът не разполагал с пари, като бил инвалид по болест с ТЕЛК. Ответницата поемала всички сметки по време на съвместното си съжителство с ищеца. Последният не е ходил в апартамента, като е отишъл само, когато е изгонил майсторите.

При тези данни ВРС е доптигнал до извода за неоснователност на претенцията.

Виждането на въззивния съд е следното:

Развитите от решаващия съд мотиви, според които ищеца не е разполагал със средства, а ответницата не е се е нуждаела от такива средства, са неправилни. В случая претенцията се явява изцяло недоказана, т.к. от представените по делото доказателства не може еднозначно да се направи извода, че е била дадена, съответно не върната процесната сума от 5 000 лева за ремонт. Правилно ВРС е констатирал, че показанията на свидетеля В. са пълни със съществени противоречия относно датите на извършените дейности, обема и характера на ремонта, и размера и характеристиките на апартамента. Също правилно решаващия съд е приел, че свидетеля В. няма знания и относно това съществуват ли уговорки между страните за договор за заем и постигано ли е някога съгласие за това и при какви условия.

Показанията на същия са силно смутени от факта, че същия страда от психиатрично заболяване в тесния смисъл на това понятие и по същество неговите показания не разкриват обективни факти по делото.

Негативно за ищцовата страна са дадените от страна на свид. С. показания. Бидейки дъщеря на ответницата и съдлъжник по кредита, отпуснат от банкова институция, тя редовно е посещавала жилището, където е работило лице, различно от свидетеля В.. В подкрепа на нейните показания са и представените вайбър кореспонденции, от които е видно, че е ангажирано лицето „Г.“, а не свидетеля В..

Разпределянето на доказателствената тежест, извършено с доклада по делото е дало основание на съда да възложи върху ищцовата страна да 5 докаже, че страните са били в облигационни отношения, че сумата е била предадена и че ищеца е изправната страна по този неформален договор. С наличните доказателства ангажирани от него, съдът не може безпротиворечиво и еднозначно да оформи извода за основателност на претенцията. Показанията на свидетеля В. се явява крайно недостатъчни, объркани и, както посочи съдът по – горе не способстват за изясняване на обективната истина.

Основното обстоятелство, което е редно да се отчете при наличието на този иск е, че произтича от заемен договор, т.е. в тежест на ищцовата страна е да докаже, че сумата е предадена и че тя следва да бъде върната, респективно че е предадена въз основа на договор за заем. Практиката на съдилищата приема, че Договорът за заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията.

Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на насрещните волеизявления на страните. Предвид реалния характер на договора за заем за потребление по чл. 240, ал. 1 ЗЗД разписката служи като доказателство за сключването му и за изпълнение на задължението на заемодателя да предостави на заемателя определена парична сума. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. В този случай тези обстоятелства не се сбъднаха.

Ето защо, макар и с други мотиви, въззивния съд намира, че решението на първата инстанция се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното, ВОС,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 784 от 03.03.2026 година, постановено по гр.дело № 2077/2025 година, на ВРС, тридесет и пети състав.

Решението е окончателно.

6

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

7