Решение № 759 от 09.07.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Перник, 09.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаил Анг. Алексов при участието на секретаря Тина Р. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Анг. Алексов Гражданско дело № 20221720103818 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД от А. Б. А., ЕГН: ********** с постоянен адрес гр. Т., ул. „*****, срещу Областна дирекция на МВР -гр.Перник, ул.Самоков №1, ЕИК 129009856, за заплащане на полагащото се парично възнаграждение, в размер на 561.00 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 85 часа за целия процесен период 30.06.2019г.-30.06.2022г. по конкретния иск, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143., както и сумата от 63.00 лв., представляваща лихва за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 561 лв., считано от датата, следваща изискуемостта на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът е бил положен/ в периода 30.06.2019г. до датата на подаване на ИМ, с начална дата 26.07.2019г., ведно със законоустановената лихва върху дължимата сума на посоченото възнаграждение, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане..

По делото не се спори от страните, че ищеца за процесния период е бил служител в Областна дирекция на МВР -гр.Перник, работещ по служебно правоотношение, като е заемал длъжността - *** в група „****“ към РУ Т. при ОДМВР- Перник .

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който ответникът оспорва исковете като неоснователни. Ответникът твърди, че при надвишаване на нормата на работни часове на ищеца било заплащано, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР възнаграждение за извънреден труд. Поради това намира, че е заплатил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Счита, че посочената в исковата молба Наредба за структурата 1 и организацията на работната заплата, на която се позовава ищеца, се прилага единствено и само за служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. По тези съображения ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск.

По искане на ищеца съдът е допуснал изменение на иска, като същият се счита предявен за предявен за сумата от 833.54 лева, а именно 530.49 лева главница, 173.94 лева законна лихва и 129.11 лева лихва за забава.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена изцяло ищцовата претенция и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез писмено становище моли съдът да отхвърли предявената искова претенция като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Както бе посочено, между страните не е налице спор, че през исковия период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника.

Ищецът, А. Б. А. с работил в Областна дирекция на МВР гр. Перник през процесния период на длъжност „***”, към РУ Т., като е полагал труд на дванадесетчасови смени, съгласно месечни графици за дежурство, утвърдени от началника на РУ Т. при ОД на МВР Перник, като смените са дневни и нощни, при сумирано изчисляване на работното време. Сумираното отчитане на работното време било установено за тримесечен период.

При работа по график, служителите полагат нощен труд между 22,00ч. и 6,00ч.

При сумирано отчитане на работното време нощните часове се приравняват към дневни с коефициент между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, т. е 8:7=1,1428. Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

С протокол за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в Областна дирекция на МВР гр. Перник, за периода от 01.06.2019г. до 30.06.2022г. е отчетено отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., от А. Б. А..

За процесния период не са преизчислявани часовете нощен труд чрез превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.

За целия процесен период, ищецът е отработил общо 2344 часа труд през нощта, за времето от 22,00 до 6.00 часа. След приравняване на тези нощни часове към дневни с коефициент между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, се формира извънреден труд в размер на 335 часа. За периода 01.06.2019г. до 31.01.2020г. нощните часове са платени на ищеца по 0,25 лева на час, а за периода 02.2020г. до 06.2022 година по 1,00 лев на час. Разликата между размера на изчисления извънреден труд и 2 размера на платения нощен труд 1161,82 лева.

За периода от 01.06.2019г. до 10.07.2020г. включително, ищецът е отработил общо 888 часа труд през нощта, за времето от 22,00 до 6.00 часа. След приравняване на тези нощни часове към дневни с коефициент между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, се формира извънреден труд в размер на 127 часа. За периода 01.06.2019г. до 31.01.2020г. нощните часове са платени на ищеца по 0,25 лева на час, а за периода 02.2020г. до 06.2020 година по 1,00 лев на час. Съгласно заключеното по приетата съдебно-счетоводна експертиза разликата между размера на изчисления извънреден труд и размера на платения нощен труд е 530,49 лева.

Лихвата за забава за целия процесен период върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд по тримесечия, получен от положения от него нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от считано от /26-то число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът е бил положен до датата на депозиране на исковата молба - 30.06.2022г., е в размер на 173,94 лева.

Лихвата за забава за периода до 10.07.2020г. върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд по тримесечия, получен от положения от него нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, считано от считано от /26-то число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът е бил положен г. до датата на депозиране на исковата молба - 30.06.2022г., е в размер на 129,11 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл.142, ал.2 ЗМВР. Разпоредбата на чл.187, ал.3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл.187, ал.5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл.187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Предвид всичко изложено, от значение за разрешаване на 3 възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка, според чл.187, ал.9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г.

(обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.

(ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.10.2016г. до 30.11.2019г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавният служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.

От събраните по делото доказателства се установява, че за периода от 30.06.2019 до 10.07.2020г., ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд, сумата от 530.49 лева, представляваща дължимо възнаграждение за приравнение на нощни часове в дневни, като извънреден труд за периода 4 от 29.07.2019 г. до 10.07.2020 г., както и за сумата от 129.11 лева, представляваща лихва за забава върху неплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд считано от /26-то число на месеца, следващ тримесечието, през който трудът е бил положен г. до датата на депозиране на исковата молба - 30.06.2022г.

С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковите претенции.