Решение № 2326 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2326 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20251100500459 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20029/ 06.11.2024 г по гр.д № 49 353/ 2023 г. по описа на СРС, 168 с-в по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против К. Х. И. осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответникът К. Х.

И. е ОСЪДЕН да заплати на ищеца, както следва: сумата от 4 028,93 лв. - стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. доставена до имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 335388, сумата от 594,03 лв., представляващо обезщетение за забава върху уважената част от главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., и сумата 39,38 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законните лихви върху главниците от 04.09.2023 г. до окончателното им изплащане.

С решението исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за сумата над уважения размер от 4028,93 лв. до пълния предявен размер от 4397,69 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., и за сумата над уважения размер от 594,03 лв. до пълния предявен размер от 669,70 лв., представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., като погасени по давност, и за сумата от 9,08 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до 14.08.2023 г., като неоснователен.

Подадена е въззивна жалба от 16.12.2024 г. от ответника К. Х. И. против 1 решението в частта, с която предявените против него искове са уважени като основателни. Излага в жалбата, че решението е неправилно, понеже СРС неправилно е приел, че ОУ на ищеца са надлежно публикувани по см. на чл. 150, ал. 2 ЗЕ и публично известни. Оспорва ОУ да са публикувани в един местен ежедневник. С оглед на това оспорва да е обвързан от ОУ, те да са влезли в сила.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Топлофикация София” ЕАД от 02.01.2025 г., в който е изложено становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно.

Решението е допустимо по първоначално предявените срещу К. Х. И. искове, а именно за сумата от 3 357,44 лв. – главница за неизплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. доставена до имота, за сумата от 32,82 лв главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 495,02 лв - обезщетение за забава върху уважената част от главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г.

Първоначално исковете са били предявени срещу ответника К. Х. И. за 5/6 от дължимите за исковия период суми, според квотите на наследяване.

Исковете за 1/6 от дължимите суми са били насочени срещу втория ответник И.

И.. В хода на производството И. И. е извършил отказ от наследството на Б. К. Х.а – подадено заявление от 17.11.2023 г. до СРС. Решаващият състав СРС е приел, че искът срещу И. И. за 1/6 от сумите е недопустим, като е върнал исковата молба срещу този ответник с определение, съдържащо се в решението. Съгласно диспозитива на определението обаче производството се прекратява спрямо И. И. без посочване претендираните от този ответник суми. Процедирано е по този начин, понеже по молба на ищеца в първото заседание по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение на исковете, при което сумите да се считат претендирани в цялост от К. Х. И., вместо при квоти 1/6 от И. И. и 5/6 от К. Х. И.. С протоколно определение от 03.06.2024 г. СРС е допуснал такова изменение на иска, като според настоящия състав не е съобразено, че по този начин се изменя както основанието, така и размера на исковете. Основанието на новопредявените срещу К. Х. И. искове за 1/6 е както наследяване от Х.И. Х. и отказ от наследството на Х.И. Х. от страна на И. И. от 2014 г. /първоначално заявени/, така и отказ от наследството на Б. К. Х.а от страна на И. И. от 2023 г./ новозаявено/.

Съгласно чл. 214 ГПК допустимо е изменение на исковете чрез увеличаване на размера им, ако не се изменя основанието на иска.

Недопустимо се явява решението, постановено по искове срещу К. Х. И. за 1/6 от вземанията, която претенция първоначално е била насочена срещу И. И..

Решението е недопустимо в частта относно предявените срещу К. Х. И. искове за 1/6 или това са сумите над, както следва: сумата от 3 357,44 лв. – главница за неизплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. доставена до имота, за сумата от

32,82 лв - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. и за сумата от 495,02 лв обезщетение за забава върху уважената част от главницата за ТЕ за периода от 2

15.09.2021 г. до 14.08.2023 г.

Производството срещу И. И. е вече прекратено.

Решението следва да бъде потвърдено в останалата обжалваната част.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД претендира суми за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., в който са били приложими ОУ от 27.06.2016 г., приложени по делото.

Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди.

Установява се от доказателствата по делото, а и не се оспорва с въззивната жалба, че К. Х. И. е син на Х.И. Х. и на Б. Х.а и техен единствен наследник след откази от наследство на брат му. С н.а. 05.12.1997 г. Х.И. Х. – наследодател на ответника, е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, което право е преминало по силата на наследственото приемство у К. Х. И.. В исковия период К. Х. И. е бил собственик на топлоснабдения имот.

Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без приемането им. Според чл. 150, ал. 2 ЗЕ топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.

СРС е приел ОУ от 27.06.2016 г. за публично известни, както и че е общоизвестно ОУ да са надлежно публикувани в централен и местен ежедневник.

Ответникът и сега въззивник оспорва това. Позовава се на решенията по т.д. № 885/2009 г. по описа на ВКС, Второ ТО, по т.д. № 225/2010 г. по описа на ВКС, Второ ТО и по т.д. № 39/2010 г. по описа на ВКС, Второ ТО, които обаче са постановени по казуси за претендиране на суми по ПИКЕЕ, какъвто настоящият казус не е. Във връзка със сумите по корекция по ПИКЕЕ според практиката на ВКС извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена електрическа енергия е лишено от законово основание преди влизане в сила на измененията на чл.

83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2,т. 6 ЗЕ ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г. /в сила от 17.07.2012 г./, ако не е доказан периодът на неточното отчитане и виновно поведение от страна на потребителя. До 2012 г. е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него Общи условия, понеже липсва законова регламентация на това право. По настоящото дело от ответника въззивник не се претендират суми по ПИКЕЕ, а суми за топлоснабден имот.

3

Според Решение № 189 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., II т. о., ТК не съществува пречка, ако на съда е известно в кои всекидневници са публикувани ОУ, същите да бъдат посочи в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в един централен и един местен ежедневник. Публикувани са във вестник Монитор и в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., продължава втора част в бр. 1765 от 12.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника /архив, стр. 187/.

Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им и преди началото на исковия период. Тези Общи условия обвързват всички потребители на топлинна енергия, без да е необходимо да са изрично и писмено приети от клиентите.

По делото не се установява въззивникът да са е възползвал от правото си по чл.

150, ал. 3 ЗЕ. Предвид изложеното между ищеца за процесния период е действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

На въззиваемия за въззивното производство се дължат разноски за заплатения депозит за особен представител от 150 лв. /или 76,69 евро/, както и 50 евро юрк възнаграждение.

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 20029/ 06.11.2024 г по гр.д № 49 353/ 2023 г. по описа на СРС, 168 с-в, В ЧАСТТА, с която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 против К. Х. И. ЕГН ********** осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответникът К. Х. И. е осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата над размера от 3 357,44 лв. до размера от 4 028,93 лв. - стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. доставена до имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 335388, сумата над размера от 495,02 лв до размера от 594,03 лв., представляващо обезщетение за забава върху уважената част от главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., и сумата над размера от 32,82 лв до размера от 39,38 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законните лихви върху главниците от 04.09.2023 г. до окончателното им изплащане, както и в частта относно разноските, с която К. Х. И. е осъден да заплати разноски за първоинстанционното производство в полза на ищеца над размера от 929,65 лв. до присъдения размер от 1115,58 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20029/ 06.11.2024 г по гр.д № 49 353/ 2023 г. по описа на СРС, 168 с-в, В ЧАСТТА, с която по предявени от „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 против К. Х. И. ЕГН ********** осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД ответникът К. Х. И. е осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата от 3 357,44 лв. - стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г. доставена 4 до имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с абонатен № 335388, сумата от 495,02 лв., представляващо обезщетение за забава върху уважената част от главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021 г. до 14.08.2023 г., и сумата 32,82 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законните лихви върху главниците от 04.09.2023 г. до окончателното им изплащане.

Разпечатката съдържа 43 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cc66c8d2-8329-48ac-80bf-7a52fe047337