Решение № 2026 от 03.06.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7917/2023
- Вид
- Решение № 2026
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 26.11.2024
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 167 · Закон за движението по пътищата
- чл.167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.167, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.3,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- параграф 7,ал.1,т.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.11 · Закон за общинската собственост
- чл.11, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
- чл.48, ал.1, т.2 б."а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 2026 гр. Варна, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20233110107917 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от И. К. Р., ЕГН **********, с поС.ен адрес в **, чрез адвокат С. И. З., АК Варна, личен номер **, със служебен адрес **, тел.: **********,против О. Ва., с адрес**, осъдителен иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД , вр. чл. 84, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди -болки и страдания в резултат на непозволено увреждане при инцидент, настъпил на 13.07.2021 г. по време на придвижването му с електрически скутер /тротинетка/ в гр.Варна по бул.
„Цар Освободител", ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането 13.07.2021 г., до окончателното изплащане. Моли да му бъдат присъдени сторените съдебно деловодни разноски.
Ищецът аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:
На 13.07.2021 г. около 13 часа ищецът при управление на електрическа тротинетка попада в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно, вследствие на което пада на асфалта. Преди инцидента ищецът се е движил по пътното платно на бул. „Цар Освободител" в гр. Варна, посока бензиностанция „ОМВ", която се намира на кръстовището на бул. Христо Смирненски" и бул. „Цар Освободител". Ищецът е бил с каска за скутер, велосипед. Дупката, в която попада ищеца се намира на около 50 метра преди отклонението за Магазин „Тойота" на официалния представител за Варна 1 „Карком Тойота Варна". В ляво от пътя до мястото на инцидента е ж.к.
„Победа". В участъка на инцидента няма тротоар от дясната страна по посока на движението. Дупката е голяма, с размер около 20-30см., с отсечени ръбове, дълбока. Дупката в пътното платно не е ремонтирана и съществува към датата на подаване на исковата молба.
Преди да попадне в дупката ищецът се е движил със скорост 5-10 км. в час, тъй като му предстояло завиване към Магазин „Тойота" - отивал да си вземе автомобила. При падането ищецът си удря главата в асфалта и загубва съзнание. Водачът на автомобила, който се е движил отзад, след като е видял какво се случва, спира автомобила си на пътното платно по такъв начин, че да препречи пътя на останалите автомобили и да осуети възможността им да преминават и прегазят падналия Р. и тротинетката. С помощта на водачите на спрелите автомобили и един моторист, Р. е изнесен „на ръце" извън пътното платно, заедно с тротинетката. Водачът, който е спрял движението е останал с него като е позвънил на 112 и е повикал линейка. Линейката закъсняла повече от 50 минути през което време въпросният водач звънял още два пъти на 112, за да обясни, че има пострадал в безсъзнание. Същият водач останал при ищеца докато са го натоварили в линейката. При идването на линейката Р. отворил очи, но бил неориентиран, не знаел къде се намира и какво се случва, виждал „бяло", бил неадекватен. При постъпването му в Спешен център на МБАЛ „Света Анна-Варна"АД е установено, че ищецът е наранил главата си, леви долни и леви горни крайници, лявата страна на гръдния кош и корема.
Имал затруднения с дишането. Движенията му били ограничени и болезнени.
След проведени изследвания се установило, че ищецът има счупване на 6,7 и 8-мо леви ребра по лопатъчна линия, с разместване на фрагментите. Имал кръвонасядания по глава и крайници, както и охлузни рани.
След изписването от Спешен център ищецът е транспортиран от съпругата си до вкъщи и с помощта на съседи е сложен на легло. В продължение на следващите 14 дни ищецът не е можел да става без чужда помощ, не можел да се обслужва сам, в т.ч. не е можел сам да ходи до тоалетна. Уринирал кръв. В този период ищецът е бил обслужван от съпругата си. Изпитвал силни болки в областта на гръдния кош,поради което не могъл да извършва движения дори в леглото. Имал силно главоболие.
Болките били денонощни и вследствие на тях ищецът не можел да спи.
Приемал обезболяващи. Ищецът бил в шок и изпитвал страх от безпомощното си съС.ие.
В следващите 6 месеца след произшествието ищецът имал силни болки в областта на гърдите, които му пречели да се навежда, да се обръща, да става от стол или легло без да се хване за нещо, не е можел да вдига нищо.
Изпитвал силна болка в гърдите при кихане или кашляне. Не можел да стои по-дълго време седнал. Периодично имал главоболие. Не е можел да работи нищо.
Докато е бил в гореописаното съС.ие - болка и обездвижване, ищецът се чувствал депресиран и отчаян. До този момент е бил глава на семейството си, който е осигурявал основната част от доходите, а след инцидента се е чувствал безпомощен, безполезен, обезверен и в тежест на семейството си.
2
Изпитвал поС.ни страхове за бъдещето и тревожни мисли - дали ще се възстанови, дали ще бъде работоспособен, дали ще може да осигурява прехраната на семейството си и плащане на кредитите си. Дори след като са изминала почти година от инцидента ищецът изпитвал болка в гърдите при всяко друсане когато се вози в автомобил.
В резултат на инцидента, ищецът чувствал, че не е предишния човек, като от любител на бързото и удобно придвижване с тротинетки през задръстванията на големия град, вече не помислял да се качи на такава.
Повече от година изпитвал страх да управлява автомобил. Чувствал се инвалид и безполезен, бил обезверен, че ще може да се върне към стария си житейски комфорт.
Болките в гърдите не са отшумели и до днес. Същите се появяват при всеки опит за извършване на физическа работа от ищеца, както и при порязко ставане и при навеждане.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди са в резултат от бездействието на служители на О. В., която съгласно Закона за пътищата, Закон за местното самоуправление и местната администрация и ЗДвП, отговаря за стопанисването и поддържа на пътя в изправно съС.ие, да сигнализира за неизправното му съС.ие, както и организира, ръководи и контролира дейностите, свързани с неговото изграждане, ремонт, поддържане и управление.
Съгласно разпоредбите на чл.2, ал.1, т.2 ЗОС и чл.8, ал.З Закон за пътищата бул. „Цар Освободител" в гр. Варна представлява общинска собственост. Разпоредбата на чл.11 ЗОС вменява в тежест на собственика /в случая - Община Варна/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Отделно от предходното, съгласно чл.48, ал.1, т.2 б."а" ППЗП общините имат нормативно установено задължение да организират дейностите по поддържане на общинските пътища, с оглед на което отговорност за вредите, причинени в следствие на неизпълнение на това задължение следва да носи съответната община. О. В. не е изпълнила вменените й с чл. 31 ЗП задължения по ремонт и поддържане на общинските пътища, както и за сигнализиране за наличието на опасност на пътя. Като не е изпълнила задълженията си по поддържане на общински път, от което са произлезли вреди, О. В. е осъществила състава на безвиновната отговорност за вреди по чл.49 ЗЗД. Неизпълнението на вменените от закона задължения на Общината - правно регламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители, е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната й отговорност по реда на чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато в резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е случая описан в настоящата искова молба. Фактът на реализирано събитие, 3 застрашаващо живота и здравето на гражданите сам по себе си сочи на противоправно бездействие.
Дължимата грижа при управление на електрическа тротинетка от ищеца не включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, за да е налице задължение за избиране на скорост, при която водачът да може да спре. Т.е. ищецът няма никаква вина за попадането си в необозначена и несигнализирана дупка, както и за последствията от инцидента.
Съгласно чл.84, ал.З ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането. Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя характер и се дължат от деня на увреждането.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,ответникът депозира отговор.
Оспорва изцяло насочената срещу О. В. искова претенция, като намира изложените в молбата твърдения за неоснователни и недоказани.
Не е установено къде е точната локация, където се твърди, че е настъпил инцидентът, като липсват доказателства относно наличието на твърдяната дупка. Твърди, че ищецът не е карал внимателно превозното средство, тъй като получените травми могат да бъдат получени вследствие на висока скорост, а не с 5-10км., както е посочено в исковата молба.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между вредите и бездействие от страна на служители на О. В. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме предявеният иск за неимуществени вреди за допустим и основателен, изразява становище за прекомерност на претендирания размер на същите.
В тежест на ищеца е да докаже наличие на предпоставките по чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД за претърпените вреди, а именно - виновно противоправно поведение на общината, възникналите вреди за ищеца, техния размер и пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното поведение на ответника и вредите.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на вредите. В противен случай ще се допусне неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на О. В.
Не са представени никакви доказателства за превозно средство електрическа тротинетка/скутер, кога е закупено, документи за придобиване на собствеността с данни за идентификация и какъв вид е, с какви характеристики, изправно ли е било към момента на произшествието. Неясен остава и въпросът в какво съС.ие е бил водачът на превозното средство, дали 4 е употребил алкохол, разполагал ли е с нужните способности да пази равновесие и управлява безопасно, спазвайки разпоредбите на ЗДвП.
В случай, че се претендират разноски за адвокатски хонорар за настоящата инстанция, по-големи от минималния предвиден размер в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, прави възражениие за прекомерност и моли съда да го намали до предвидените в наредбата стойности.
Предвид изложеното по-горе моли съда да отхвърли предявената искова молба, като неоснователна и недоказана, в това число и искането за присъждане на направените съдебни разноски и адвокатски хонорар.
Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетите като писмени доказателства по делото, а именно: фиш за спешна медицинска помощ от 13.07.2021 г., лист за преглед на пациент в консултативно-диагностичния блок /спешното отделение/ при МБАЛ „Света Анна- Варна“ АД; образна диагностика л.126 протокол за ултразвуково изследване; искане за рентгенологично изследване – 2 листа; протоколи на ЛКК на МЦ „Света Анна“ ЕООД; медицинско удостоверение и допълнение към него № 697/2021 г. (л.10 и 11), се установява, че на 13.07.2021 г. към 14:07 ч., екип на спешна помощ посещава инцидент в гр. Варна, в района на бул. „Цар Освободител", посока бензиностанция „ОМВ", преди „ Карком Тойота Варна". По данни на анамнезата И. Р. е претърпял инцидент- паднал от електрически скутер. Около 14:14 ч., пациентът е бил откаран от екипа на спешна помощ в МБАЛ „Света Анна“ АД гр. Варна, където е бил приет в Спешния център и му е била указана медицинска помощ, изразяваща се в клинични прегледи и образни изследвания, от които се констатира естеството на причинената травма– увреждания , изразяващи се в контузия на гръдния кош, съмнение за счупване на 10-то ребро, травми в областта на главата, гръдния кош, горни и долни крайници.