Решение № 213 от 18.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. П., 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.а като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20245000500410 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни срещу Решение №1075/06.08.2024 г. по гр.д.№461/2024 г. на ОС - П., I гр.с., постановено по предявен от П. Л. С. против П.Р.Б. обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер н...000 лв. за претърпяна загуба от заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС №10618/03.05.2023 г., както и обезщетение в размер на 236 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски за изготвена съдебна химикотоксикологична експертиза, както и за присъждане на законната лихва върху всяко от трите обезщетения за периода от 29.01.2024 г. до окончателното плащане, които вреди са били претърпени от ищеца в резултат от повдигнато и поддържано срещу него незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.281, ал.2, т.1, пр.1 и т.5, във вр. с ал.1, вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1 от НК, за което е бил оправдан с влязла в сила на 29.01.20234 г. присъда №32/04.10.2023 г., постановена по НОХД №406/2023 г. на РС - Карлово. С обжалваното решение съдът е уважил частично предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди до размера от 8000 лв., като го е отхвърлил за разликата над 8000 лв. до пълния предявен размер от 60 000 лв., уважил е изцяло иска за сумата от 3000 лв. за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с воденото наказателно производство, като е присъдил главниците на тези обезщетения от 8000 лв. и от 3000 лв. ведно със законната лихва върху всяка от тях за 1 периода от 29.01.2024 г. до окончателното плащане, а предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди в размер от 236 лв., изразяващи се в направен разход за експертиза, е отхвърлил изцяло, като неоснователен, и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 30 лв. за разноски по делото, а на процесуалния му представител е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 1327 лв. В частта по предявените искови претенции за присъждане на обезщетение за имуществени вреди решението на първостепенния съд не е обжалвано от страните, и е влязло в сила. Недоволни от решението в частта му по иска за обезщетение за неимуществени вреди са останали и двете страни, като с депозираните въззивни жалби от тях решението по този иск се обжалва изцяло.

С Въззивна жалба вх.№26990/09.08.2024 г. ответникът ПРБ релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Не оспорва, че на ищеца на 04.11.2022 г. е било повдигнато и предявено обвинение за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 1 до 6 години и глоба от 5000 лв. до 20 000 лв., за което с присъда, влязла в сила на 29.01.2024 г., поради което е налице незаконно обвинение по смисъла на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, но поддържа да е неправилно определен прекомерно висок размер от 8000 лв. на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, в нарушение на изискванията за справедливост. Поддържа, че периода на наказателното преследване, продължило 1 г. и 3 м., е изключително кратък, предвид развилата се съдебна фаза, и наличието на още едно обвиняемо лице. Необосновано е прието, че ПРБ отговаря за разгласяване на обвинението сред професионалните среди на ищеца, както и в обществото, само въз основан на показанията на св. Ц., които не са достатъчни да се обоснове извод, че именно ПРБ е отговорна за разгласяването на обвинението сред по-широк обществен кръг.

Правилно е прието, че ищецът е търпял допълнителни вреди от задържането му под стража за срок от два месеца и десет дни, но други вреди извън обичайните такива по делото не се установяват. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част, като бъде намалено по размер присъденото обезщетение за неимуществени вреди до справедлив размер. Във връзка с намаляването на главницата на обезщетението, се претендира и съответно намаляване на законната лихва.

Въззивната жалба е процесуално допустима, отговаря на изискванията за редовност и подлежи на разглеждане. Препис от нея е връчен на ищеца, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№27493/15.08.2024 г., подаден от П. Л. С., чрез адв. А. Б., с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба на ответника. Оплакванията за несправедливо завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди са неоснователни - напротив, съдът силно е подценил претърпените от ищеца неимуществени вреди, като не е преценил правилно конкретно установените по делото обстоятелства, обуславящи уважаване на предявения иск в пълния му размер.

Настоява за потвърждаване на решението в обжалваната осъдителна част, като правилно и законосъобразно в тази част. Заявява претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв.

С Въззивна жалба вх.№27644/16.08.2024 г. ищецът П. Л. С., чрез адв. А. Б., обжалва 2 решението в неговата отхвърлителна част по иска за обезщетение за неимуществени вреди, с която искът е отхвърлен за разликата над размера от 8000 лв. до пълния размер от 60 000 лв.

Навежда оплаквания за неправилност на решението в тази част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Съдът неправилно е интерпретирал събраните доказателства и необосновано е подценил съвкупната стойност на установените неимуществени вреди. В нарушение на чл.52 от ЗЗД и константната съдебна практика на ВКС е приел, че сумата от 8000 лв. адекватно обезщетява претърпените от ищеца вреди от воденото срещу него наказателно производство. Поддържа, че наказателното производство е продължило извън разумния срок, търпени са негативи от досъдебно производство, както и от съдебно производство в две инстанции. Хода на производството е бил съкратен в резултат от съгласието на ищеца съдебната фаза да протече при условията на съкратено съдебно следствие, и не следва този позитивен факт да не бъде зачетен при преценка на разумния срок на производството. Мотивите на съда са декларативни и формалистични, съображенията не са изложени пълно, не са обсъдени всички релевантни обстоятелства.

Наред с конкретните обстоятелства по делото, обуславящи по-висок размер на обезщетението, съдът не е съобразил и обществено-икономическите условия в страната.

Настоява се за отмяна на решението по този иск в отхвърлителната му част, и постановяване на ново решение по същество, с което да бъде присъдено на ищеца допълнително обезщетение за претърпените неимущетвени вреди в размер на още 52 000 лв. - до пълния предявен размер, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 29.01.2024 г. до окончателното плащане.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Препис от въззивната жалба на ищеца е връчен на ответника, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор на въззивната жалба. В проведеното открито съдебно заседание оспорва жалбата на ищеца, и настоява да се остави без уважение.

На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим. По правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася в рамките на релевираните с въззивната жалба оплаквания.

На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че на 04.11.2022 г. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по ДП №479/2022 г. по описа на РУ – Карлово, пр.пр.№12398/2022 г. на РП – П., ТО – Карлово, по обвинение в извършено престъпление по чл.281,ал.2, т.1, пр.1 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 03.11.2022 г. в съучастие друго лице като извършител, с цел да набави за себе си имотна облага, противозаконно е подпомогнал 3 чужденци – 7 марокански граждани, да пребивават и преминат в Република България, в нарушение на чл.19, ал.1, т.1 от ЗЧБР, като деянието е извършено чрез използване на моторни превозни средства – л.а. „Ф.“, и л.а. марка „А.“, модел „...“, с рег.№. ..., и по отношение на повече от едно лице /с постановление на л.10 от делото на ПОС/. Във връзка с повдигнатото му обвинение, на същата дата 04.11.2022 г. с протокол за доброволно предаване ищецът предал на органите на досъдебното производство собствения си лек автомобил „А.“, модел „...“, с рег.№. ..., който бил заведен като веществено доказателство по делото. На същата дата ищецът е разпитан в качеството на обвиняем, в присъствието на упълномощен от него защитник – адвокат А. Б..

От приложената на л.193 от ДП, т.1 справка за съдимостта на ищеца се установява, че към момента на привличането му в качеството на обвиняем, ищецът е бил неосъждан.

От Заповед рег.№281зз-211 от 03.11.2022 г. /на л.160 от ДП, т.1/, издадена по реда на ЗМВР, се установява, че на 03.11.2022 г. около 21:55 ч. ищецът П. Л. С. е бил задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Карлово. На 04.11.2022 г., с постановление на прокурор от РП – П., ТО – Карлово, ищецът е задържан за срок от 72 часа в следствения арест, считано от 18.00 часа на 04.11.2022 г. до 18.00 ч. на 07.11.2022 г. /на л.11 от делото на ПОС/. На 07.11.2022 г. е внесено искане в съда за вземане по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“ /на л.12/. С протоколно определение №637/07.11.2022 г., постановено по ЧНД № 587/2022 г. по описа на РС – Карлово, II – н.с., е била взета по отношение на ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража“ /на л.13-19/. Ищецът обжалвал постановеното определение, като с протоколно определение №1480/16.11.2022 г. по ВЧНД №2013/2022 г. на ОС – П. /на л.20-24/, взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение е била потвърдена.

На 22.12.2022 г. е направено искане от наблюдаващия прокурор за допускане на обезпечение на предвиденото наказание „глоба“ и предвидената възможност за „отнемане в полза на държавата“ на средството, с което е извършено престъплението, чрез налагане на запор върху собствения на ищеца л.а.“А. А3“ с рег.№. ... /на л.18 от ДП, т.2/. Искането е уважено с Определение №94/22.12.2022 г. по ЧНД №678/2022 г. на РС – Карлово, и е издадена обезпечителна заповед №4/22.12.2022 г. /на л.25/.

На 03.01.2023 г. е направено искане на защитника на ищеца за изменение на взетата по отношение него мярка за неотклонение в по-лека. Образувано е ЧНД №5/2023 г. на РС – Карлово, по което с протоколно определение №5 / 06.01.2023 г. /на л.26-31/ искането е оставено без уважение. Ищецът обжалвал този съдебен акт, и с протоколно определение №52/12.01.2023 г. /на л.32-35/, постановено по ВЧНД №55/2023 г. на ОС – П., взетата по отношение на ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ е заменена с по-лека такава – „парична гаранция“ в размер на 1000 лв. На 13.01.2023 г. определената парична гаранция е внесена /на л.37 от ДП, т.2/, и ищецът е освободен от следствения арест.

Н...0.03.2023 г. материалите по ДП №479/2022 г. на РУ – Карлово са били предявени на защитника на ищеца /на л.86 от ДП, т.2/. Ищецът е заявил в изрична декларация /на л.87 от ДП, т.2/, че не желае лично да му бъдат предявявани материалите.