Решение № 352 от 31.07.2026, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Ловеч, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря ИРИНА ЦВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20254310101522 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод подадена искова молба от П. П.

В. против „ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ АД за отричане право на принуда.

В молбата се твърди, че в рамките на образувани пред РС Ловеч ч. гр. д.

№ 576/2012 г. в пола на ответника против ищеца е издадена заповед за изпълнение и е допуснато незабавното й изпълнение.

През 2013 г. В. твърди, че по молба на ответника е образувано изпълнително производството, което впоследствие е прехвърлено при ЧСИ Р.

Д.. След образуването на производството ищецът поддържа, че неколкоктратно е уведомяван, за това че ще се извърши опис на движими вещи, но оспорва принуда да проведена.

Между 2015 г. и 2025 г. В. отрича срещу нея да се извършвани действия по принуда. Действията по налагане възбрана върху недвижим имот на 09.05.2025 г. счита, че са извършени след погасяване правота на принуда на ответника.

Ищецът търси отричане право на принуда за вземане в размер на 3 579,26 лв.

Ответникът не е ангажирал отговор в срок.

В хода на производството ищецът се представлява от адв. Р., който по същество поддържа, че възможността за провеждане на принуда спрямо доверителката му е погасена по давност. Оспорва от материалите по делото да се установява ответникът да е извършвал изпълнителни действия, с което да е прекъсвал давността, вкл. с наложената на 09.05.2025 г. възбрана поради погасяване правото на принуда преди това.

Ответникът не участва чрез свой представител, а становище за неосонователност на иска излага в молба от 02.06.2026 г.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно, 1 в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата на страните и техните представители, намира за установено следното от фактическа страна.

Въз основа на подадена молба от „ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС БЪЛГАРИЯ“ АД пред ДСИ при РС Ловеч е образувано изпълнително дело за събиране на вземания против П. П. В. по изпълнителен лист, издаден на 29.03.2012 г. по ч. гр. д. № 576/2012 г. В молбата е заявено искане за налагане запор върху трудови възнаграждения на длъжника. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 29.03.2012 г., издадено по ч. гр. д. № 576/2012 г. на РС Ловеч за сумата от 1 675,00 лв. – по запис на заповед от 11.09.2009 г., ведно със законната лихва от 28.03.2012 г. до изплащането й и разноски и заповед за незабавно изпълнение № 382 от 29.03.2012 г. за вземанията по изпълнителния лист.

До длъжника на 11.03.2013 г. е изготвено запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение до размера на дълга и покана за доброволно изпълнение, с приложена към нея заповед за изпълнение и изпълнителен лист, връчени й срещу разписка на 14.03.2013 г.

В молба от 11.02.2014 г., адресирана до ДСИ при РС Ловеч, „ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС БЪЛГАРИЯ“ АД е отправил искане образуваното изпълнително дело срещу длъжника П. П. В. да бъде изпратено за продължаване от ЧСИ Р. Д.. Делото е изпратено на ЧСИ Р. Д. с писмо от 18.02.2014 г. След получаването му то е образувано под № 200 по описа за 2014 г.

На 03.10.2014 г. са изготвени запорни съобщения до „*** за налагане запор върху трудови възнаграждения на длъжника П. П. В..

С молба от 07.09.2015 г. „ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС БЪЛГАРИЯ“ АД на ЧСИ Р. Д. са възложени всички правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, вкл. определяне намина на изпълнение.

С призовка от 09.10.2015 г., връчена на длъжника на 28.11.2015 г., тя е уведомена за насрочен на 03.12.2015 г. опис, оценка и изземване на движими вещи. След получаване на съобщението длъжника е подал молба за отлагане на действията по социални причини.

На 22.03.2016 г. е изготвено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД за налагане запор върху вземания на П. П. В. до размера на сумата от 2 044,30 лв., а на 24.03.2016 г. е изготвено запорно съобщение до *** за налагане на запор върху вземания за трудово възнаграждение на В..

На 19.10.2017 г. е изготвена призовка до длъжника с уведомление за насрочен опис и оценка на движим вещи на 16.11.2017 г.

До П. В. на 19.06.2019 г. е изготвено съобщение за налага на запор върху вземания от банкови сметки. На същата датата (19.06.2019 г) са изготвени запорни съобщения до „Уникредит Булбанк“ АД, „Алианц Банк България“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запори върху вземания на В..

На 06.01.2021 г. до длъжника е изготвена призовка за насрочен опис и оценка на движим вещи на 24.01.2021 г. Призовката е връчена чрез залепване на уведомление, което е залепено на 08.02.2021 г.

На 25.05.2022 г. до длъжника е изготвена призовка за насрочен опис и 2 оценка на движим вещи на 15.06.2022 г.

На 16.01.2024 г. до длъжника е изготвена призовка за насрочен опис и оценка на движим вещи на 15.02.2024 г.

На 09.05.2025 г. до длъжника е изготвено съобщение за наложена възбрана върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** и върху идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с изпълнените в него сгради. Искането за налагане на възбрана е вписано на 12.05.2025 г.

При установените факти съдът прави следните изводи от правна страна.

Предявен е иск за отричане право на принуда с правна квалификация чл.

439 ГПК.

Вземането, за което ищецът заявява искания за отричането им, произтича от заповеди за незабавно изпълнение. Препис от заповедта е връчен на длъжника от съдебния изпълнител на 14.03.2013 г. Срещу изпълнението на заповедите не е подадено възражения в срока по чл. 414 ГПК(към 2013 г. срокът за подаване на възражение е бил 2-седмичен), с оглед на което, считан от 29.03.2013 г. тя (заповедта) се стабилизарала.

След стабилизираното за вземанията по заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист е започва да тече нова давност, която е петгодишна (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). В случая чл. 117, ал. 2 ЗЗД е приложим, защото последиците на влязлата в сила заповед по чл. 417 ГПК относно вземането са приравнени на тези, които настъпват от съдебното решение за установяване на вземането по заповедта (чл. 416 ГПК).

Изпълнителното производството за събиране на вземането на издадения в полза на ответника изпълнителен лист срещу ищеца е образувано въз основа на подадена молба от 07.03.2013 г. пред ДСИ при РС Ловеч. По молба на взискателя от 11.02.2014 г. изпълнителното дело, образуване пред ДСИ, е прекратено е изпратено на ЧСИ Р. Д., където е продължило под № 200/2014 г.

Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. образуването на изпълнителното дело прекъсва погасителната давност, а докато продължава производството давност не тече. В постановката на т. 10 от ТР № 2/ 26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е застъпено различно становище, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В ТР № 3/28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС се възприе становището, че постановката на т. 10 на ТР № 2/2015 г. се прилага от 26.06.2015г., когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Предвид доказаната висящност на изпълнителното дело за принудително събиране на процесните вземания към 26.06.2015 г. и при съобразяване коментираната по-горе задължителна съдебна практика, съдът приема, че 5-годишната погасителна давност по изпълнителното делото е започнала да тече на 26.06.2015г. (с постановяване на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

В рамките на образуваното изпълнително производства са извършвани множество изпълнителни действия, с предприемането на които давността е 3 прекъсвана многократно, без оглед на това дали действието е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител при условията на чл. 18 ЗЧСИ. Така със съобщения от 22.03.2016 г. и от 24.03.2019 г. за налагане на запор върху вземания от трети лица (от работодател за положен труд или от банка за вложени в нея средства) давността относно вземането, предмет на принуда е прекъсната (действия по налагане на запора се счита, извършено от момента на изпращане на запорното съобщение съгласно постановката на т. 5 на ТР № 3/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Спорен по делото е въпроса за това насрочването на опис на движими вещи, за което по делото има доказателства (описи са насрочвани 03.12.2015 г., като той не е проведен след подадена молба от длъжника; на 16.11.2017 г., без данни по делото за уведомяване на длъжника; за 25.01.2021 г., за който длъжникът е уведомен чрез залепване на уведомление след насрочената датата на провеждането му; за 15.06.2022 г., без данни за уведомяване на длъжника и за 15.02.2024 г. отново без данни за уведомяването на длъжника).

Насрочването на опис на движими вещи, като действие по насочване на изпълнението към тях, съставлява действие, което има значение за прекъсване на давността. Това е така, тъй като след като съдебният изпълнител е предприел действия по насочване на изпълнението върху имущество на длъжника, до осъществяването на съответния способ (успешно или неуспешно) за взискателя не съществува задължение да иска извършване на нови изпълнителни действия. Казаното не би било вярно само в случаите, при които описа не се осъществил поради неоказано съдействие от страна на взискателя (когато той не е внесъл дължимата такса за извършване на действието, което е бил задължен да направи по аргумент от чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК). Ако въпреки дадените указания взискателят не предприеме указаните му действия може да се приеме, че той е осуетил прилагането на способа, за което е отговорен (в този смисъл мотиви на Решене № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о. на ВКС; Решение № 50013/07.04.2023 г. по гр. д. № 1026/2022 г. на III г. о. на ВКС).

Доказателствата по делото не дават основание за формиране на такъв извод. Насрочените по делото описи на движими вещи в дома на ищеца не се осъществени по причини, които стоят у ответника, взискател в производството по принудителни изпълнение. Първият от тях е бил осуетен с подадена молба от длъжника ден преди извършване на действието. Насроченият през 2021 г. опис не е проведен, тъй като за него длъжникът не е открит, а съобщението му е връчено чрез залепване на уведомление след насрочената дата за провеждането му. За насрочените през 2022 г. и 2024 г. описи няма данни за уведомяване на длъжника и указания до взискателя, за изпълнението на които той да не е оказал съдействие и да е осуетил провеждането им.

Давността е санкция за бездействието на кредитора, а не за съдебния изпълнител, който не е извършил възложено му действие или не е го е реализирал в цялост, макар и това да му е възложено от взискателя.

При съобразяване на изложеното, с насрочените описи в периода 2015 – 2024 г. съдът приема, че давността относно вземането, предмет на принуда, е прекъсната.

4

През 2025 г., по молба на взискателя, (ответник в производството) е възбранено недвижимо имущество на длъжника (сега ищеца).

Видно от изложеното, в рамките на образуваното изпълнителното производството взискателят е проявил активност и чрез различни способи за изпълнение е търсил реализация на вземането си. Това дава основание на съда да заключи, че към датата на отнасянето на спора за отричане правото на принуда (10.10.2025 г.) давността не е изтекла, което е основание за отхвърляне на заявената претенция.

Ищецът е заявил искане за разноски, което, при изхода на спора, следва да се отхвърли.

Ответникът също е заявил искане за разноски. По делото не са ангажирани доказателства за сторените разноски, които, при изхода на спора да се възложат за заплащане от ищеца.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на П. П. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** против „ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 200111369, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, бл. 468, вх. В, ет. 9, ап. 80 да се признае за установено, че задължението на П.