Решение № 6856 от 12.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6856 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100512943 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 83219/21.10.2024 г., подадена от „Б.-С.“ ООД длъжник по изп. д. № 20188630402997, по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие СГС, против разпореждане на съдебния изпълнител от 02.10.2024 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен, тъй като последното валидно изпълнително действие било налагането на запор върху вземания на длъжника от „Банка ДСК“ АД на 05.12.2018 г., поради което молбата на взискателя за извършване на изпълнителни действия от 30.12.2020 г. била подадена след прекратяване на изпълнителното дело по закон.

Взискателят „Софийска вода“ АД не е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител счита жалбата за допустима, но неоснователна, тъй като по молба на взискателя или по инициатива на съдебния изпълнител по делото регулярно били искани или извършвани изпълнителни действия. Поради спирането на сроковете по изпълнителни дела за периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г. молбата на взискателя от 30.12.2020 г. се явявала подадена преди настъпване на перемпцията.

Софийски градски съд, като разгледа жалбата, становището на длъжника, мотивите на ЧСИ, и се запозна с приложения препис от изп. дело № 20188630402997, по описа на ЧСИ С.Х., намира следното:

1

Изпълнителното дело е образувано с разпореждане от 19.11.2018 г. по молба на взискателя „Софийска вода“ АД въз основа на изпълнителен лист от 10.10.2018 г., издаден по гр. д. № 29199/2018 г. на СРС, 146 състав, срещу „Б.-С.“ ООД, за сумата от 947,29 лв., представляваща стойност на потребена питейна вода за периода 07.07.2016 г. - 07.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2018 г. до погасяването, за сумата от 98,66 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 07.08.2016 г. - 07.04.2018 г., както и за сумата от 75 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

След образуването на делото срещу длъжника са били поискани и извършени следните изпълнителни действия:

На 05.12.2018 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията на длъжника от „Банка ДСК“ АД /л. 10/.

С молби от 30.12.2020 г., 21.04.2021 г. и 24.01.2023 г. взискателят е поискал налагане на запори върху вземанията на длъжника от търговски банки и за трудово възнаграждение, налагането на възбрани върху негови недвижими имоти, както и насрочването на описи на негови движими вещи /л. 20, 21, 34/.

На 18.10.2022 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията на длъжника от „Първа Инвестиционна Банка“ АД /л. 26/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

Основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело е налице, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Срокът е преклузивен и започва да тече от последното изпълнително действие. С изтичането му производството по принудително изпълнение се прекратява, която правна последица настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото прекратяване /т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Това основание предполага бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в установения в закона срок. Обратно, всяко искане за извършване на такива действия прегражда възможността за прекратяване на изпълнителното производство, като е без значение дали касае способи, които вече са били приложени или нови. Взискателят не е ограничен в правото да иска повтаряне на способи, ако те не са били успешни или с цел намиране на секвестируемо имущество. Това важи и в хипотезата, при която изпълнението се осъществява от съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ, защото всяко предприето от органа по изпълнението действие се счита поискано от взискателя.

Двугодишният срок за перемпцията започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря - след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото прилагане /посоченото решение на ВКС/.

2

Когато изпълнителният способ се реализира чрез плащане от трето лице (напр. при наложен запор върху вземания на длъжника) всяко плащане изгражда предприетия изпълнителен способ и препятства перемирането на делото.

Съгласно разпоредбите на чл. 3, т. 1 от ЗМДВИП (Обн. ДВ бр. 28 от 24 март 2020 г.) и § 13 от ЗИД на ЗЗ (обн. ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г.) за периода 13.03.2020 г. - 21.05.2020 г. спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. По този начин молбата на взискателя от 30.12.2020 г. се явява подадена в срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В случая от приложеното изпълнително дело е видно, че от образуването му през 2018 г. периодично и в рамките на срок по-кратък от две години са били извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя или съдебния изпълнител с оглед възлагането по чл. 18 ЗЧСИ, последното от които е поискано на 24.01.2023 г.

Поради изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК за перемпция и отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е правилен, обуславящо извод за неоснователност на жалбата.

Водим от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Б.-С.“ ООД, ЕИК **** - длъжник по изп. д. № 20188630402997, по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, с район на действие СГС, против разпореждане на съдебния изпълнител от 02.10.2024 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3